Четвъртък, 09.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва." Марк 9:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо съществува Църквата?

Main Pic
Публикувана: 25.05.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 352
Коментари: 0
През последните няколко десетилетия сме свидетели на много сериозно преосмисляне на мисията на църквата. Всъщност няма да е пресилено, ако кажем, че живеем във време на променяща се парадигма. Една част от тази промяна ние определихме като преход към едно по-нюансирано, широко и холистично разбиране. Тя съдържа обаче и друга, не по-малко значима страна.
 
Дълго време началото на християнската мисия е свързана (гласно или негласно) с църквата. Църквата проповядва спасение на грешниците (консервативни) или носи технологичен прогрес, освобождение и просперитет на изостаналите народи (либерали). В момента обаче подобно приемане се оказва под тежък обстрел и то в поне три направления.
 
1. Изходната точка на християнската мисия все повече започва да се свързва не с църквата, а с Бога. Отец е първият, Който изпраща Сина и Духа в света за неговото спасение, а след това Троицата изпраща църквата. Това на практика представлява завръщане към традиционния начин, по който древната църква говори за „мисия“. В по-ново време един от първите влиятелни богослови, който излага последователно това виждане, е Карл Барт.
 
Според него Бог създава църквата, за да бъде тя инструмент на Неговата мисия, но в този смисъл мисията предхожда църквата, а не идва след нея. По този начин вече не е удачно да говорим за мисията на църквата (освен в един вторичен смисъл), а трябва да говорим за Божията мисия, Missio dei. Като едно по-далечно следствие от това църквата не може вече да бъде виждана като съвпадаща с Божието царство и по този начин като край за самата себе си – макар че тя може и трябва да сочи към царството. Тя е църква единствено, която (и когато) е изпратена в света, за Божията слава и цел. Понеже мисията произлиза от Бога църквата съществува понеже има мисия, не обратното. Накрая, понеже произлиза от Бога мисията се нуждае от Божието (съ)действие, за да се реализира. Нейният успех не е в ръцете на църквата, а на Бога. Новият век ще настъпи поради Божията намеса, а не поради дейността на църквата.
 
Но концепцията за Missio Dei не е богословски безопасна и има и друга, мрачна страна. Ако мисията е Божия, тя лесно може да бъде разбирана като разделена от църквата и като напълно независима от нея. Бог може и на практика изпълнява Своята мисия и без църквата. Това на свой ред може да доведе до извода, че мисионерката активност на църквата всъщност не е чак толкова важна или дори, че е ненужна. Подобно виждане може да бъде изказано в по-мека или по-твърда форма, но в крайна сметка дефинирането на мисията като Missio Dei, Божията мисия, може да се превърне в средство за лишаване на църквата от всякаква мисия, която тя е призована да изпълни.
 
 Разбира се, в Бог наистина не е ограничен от хората и църквата и в някои случаи може да изпълнява Своята мисия и без нея. Възможно е дори да съществува удачен смисъл, в който да кажем, че невярващи хора изпълняват Божията мисия. Но това не следва да бъде виждано като отнемане на мисионерския мандат на църквата, който е съвсем ясно засвидетелстван в Новия завет.
 
Подобен богословски завой очевидно е предизвикателство пред полезността на концепцията за Missio Dei. В същото време прозрението, че мисията не произлиза от църквата, а е следствие от и проява на Божията любов към хората и действието Му в света, е прекалено ценно, за да бъде изоставено с лека ръка.
 
2. Ако решим да запазим виждането за Missio Dei ние вече не можем да говорим за разделение между мисия и църква или дори за превес на едното пред другото. Щом споменем църквата, ние вече по необходимост говорим за мисия и обратн. Щом говорим за мисия, ние говорим за църква, понеже тя е инструментът за нейното осъществяване. Така се оказва еднакво възможно да говорим както за мисионерска църква, така и за църковна мисия – двете неща са до голяма степен взаимосвързани и заменяеми.
 
Това води до една по-нататъшна промяна – ако човек е част от Христовата църква, той по необходимост има дял и в изпълнението на Христовата мисия. Той е изпратен с това поръчение. Вече не отделни мисионери или агенции са пратени и натоварени с тази задача. Не че те повече не са необходими или трябва да изчезнат, но всеки християнин трябва да се включи по някакъв начин в мисията на Бога в света, към която е призван.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg