Четвъртък, 09.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва." Марк 9:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ангели, обещание и Възнесение

Main Pic
Публикувана: 28.05.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 620
Коментари: 0
„Какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деяния 1:11). 
 
Читателите на Библията сигурно са забелязали, че великите събития винаги са съпроводени от появата на ангели. Сякаш човекът не е способен сам да разбере и осмисли онова, което се случва и има нужда от правилното обяснение, за да схване случващото се. Разбира се, това е част от служението на ангелите. Те са ангажирани да съобщават важни вести, чието послание отеква във вечността.
 
Такъв е случаят с пророческите и апокалиптическите послания. Когато Божият служител е затруднен да си обясни Словото, дадено от Бога по свръхестествен начин, на помощ идват вестителите, които осигуряват допълнителни разяснения. Така Бог изпълнява обещаното, че Той няма да скрие нищо от Своите слуги, пророците (Амос 3:7).
 
Неслучайно най-великите събития, описани в Библията, свързани с идването на Божия Син, са известени и обяснени от ангели. Това включва и пророчеството, дадено на Данаил, където Господ Исус е наречен Месия (Данаил 9 глава). По-късно вестите за Неговото зачатие и раждане също включват ангелско участие. А години след това отново се намесват небесни вестители, за да утешат свидетелите на Христовото възкресение и възнесение.
 
Дойде време отново да си припомним за Възнесение Христово. В нашата страна то се нарича още Спасовден и е съпроводено с безброй поверия, традиции и меко казано измислици, които нямат и най-бледа прилика с описаното в Божието слово. Тази година моят празник Възнесение е свързан с мисли за Второто Христово идване, защото това е и основният акцент в посланието на ангелите, дошли, за да утешат слисаните апостоли, застанали на Елеонския хълм. Четири са ключовите изрази в него, цитирани в стиха от Деяния 1:11, които накратко ще обсъдя с вас, а именно:  „стоите и гледате“, „възнесе се от вас“, „ще дойде по същия начин“, „както Го видяхте“.
 
Глаголите са все в активния, деятелен залог, където е важно действието на подлога, което ни говори за динамика от страна на главните участници в това знаменателно събитие. Днес то се чества 2000 години по-късно от представители на християнството по цял свят. Два от споменатите изрази касаят учениците, а останалите два се отнасят до Христос. Апостолите бяха получили заповед да отидат в Галилея, за да видят възкръсналия Спасител, без да подозират, че това ще бъде последната им земна среща с Него. 
 
В разговора с Тома, записан в Йоан 20, Господ Исус изрично ги предупреди, че по-блажени са онези, които вярват, без да виждат, но това трудно можеше да успокои изнурените им сърца. Те се бяха радвали повече от 3 години на привилегията от постоянното физическо общуване с Месията на Израел. След Възнесението ангелите неслучайно задават въпроса: „Защо стоите и гледате?“, след като „вече Го видяхте“? Дали това „видение“ на Христос в облаците щеше да е последното? Учениците продължаваха да стоят и да гледат, защото може би се надяваха, че това „заминаване“ на Исус не е окончателно или поне много им се искаше да е така. Животът им обаче доказа верността на Христовите думи, че Той наистина си отива.
 
Какво празнуваме ние на Възнесение? Връщаме се на казаното в този стих за Самия Христос. Все пак Той е главният герой в това събитие. „Възнесе се от вас“, но „пак ше дойде по същия начин“. Върна се, откъдето дойде. На небето, отдясно на престола на Всевишния Бог, където ходатайства за нас и ни приготви място. Нима не сме благодарни?
 
Живеем в години на безброй слухове за световни конспирации и в очакване на събития и личности, непознати и неподозирани до момента. Темата за появата на Антихриста вълнува повече от всякога. За мен е чудесна утеха, че в години на неизвестност и страх Словото на живия Бог не ни държи в неведение, а ни известява бъдещето, което за Христовите последователи е изпълнено с надежда и радост.
 
„Той пак ще дойде по същия начин“. Интересното тук е, че  не само е обещано Христовото завръщане, но е посочен и начинът. Да не забравяме, че събитието имаше свидетели. Съгласно думите на Павел в 1 Коринтяни 15:1-6, представляващи своеобразно обобщение на евангелието, свидетелите, видели Христос между възкресението и възнесението, бяха повече от 500 души, които нямаше как да са преживели обща халюцинация. 
 
И така, Спасителят, Който бе завършил делото на изкуплението, прекара цели 40 дена в утешаване и насърчаване на Своите последователи. Това няма как да не ни напомни за времето (40 дни), прекарано от Мойсей в Божието присъствие, преди да бъде даден Законът и да бъде формирана теокрацията в установяване на нацията Израел. След Христовото възнесение, предстоеше друго едно важно събитие, което учениците трябваше да очакват с вяра, без да са запознати с подробностите. Идваше Петдесятница, но преди тя да настъпи, вярващите в Месията имаха 10 дена за молитва, припомняне и осмисляне на онова, което бяха преживели с възкръсналия Господ. 
 
И ако нацията Израел бе формирана със заповеди, написани на каменни плочи, новият народ, наречен с името на Христос, щеше да бъде белязан от постоянното присъствие и ръководство на Божия Дух. Този нов народ щеше да е наречен още СВЕТИИ, като едно своеобразно завръщане към Божия образ и подобие, загубен при грехопадението. 
 
Днес, 20 века след първото Възнесение, светиите отново гледат нагоре в очакване. Пред тях има много неизвестни, свързани с дни и години, но времената са предречени и пясъкът, останал  в часовника, вече почти може да се преброи. Празнуваме ли Възнесение Христово в 2020-а година в очакване на Второто Негово идване, както ни обещаха ангелите? Наясно ли сме какво означава това? Може би повече ни вълнува спорът дали Христовото завръщане касае едно или две събития? Дали ще има Грабване и кога точно – преди, по средата или след Голямата скръб? Ще се срещнем ли в лице с Антихриста или той е само символ?
 
В заключение ще припомня епизод от оригиналната творба на Кл.Ст. Луис „Великата раздяла“. Там един невярващ грубо протестира, че неправомерно е лишен от възможността да попадне в рая и тъй като книгата е фентъзи, по изключение му е предоставена тази чест. Очаквано или не, читателят е удивен да научи, че въпросният неоправдан грешник с писъци полита от небето към ада, защото светлината, светостта и присъствието на Христос са достъпни, възможни и приемливи само за осветените от Неговата прошка. Нечестивите не могат да понесат непристъпната светлина на святия Бог.
 
Какво стоим и гледаме? Накъде е отправен погледът ни днес? Какво или кого очакваме? Отговорите на тези въпроси всеки ще даде сам, но те се определят от начина, по който гледаме на Онзи, Който се възнесе. Можем да Го очакваме с радостен трепет или сковани в боязън. Можем да сме нетърпеливи да Го срещнем в облаците или да треперим за живота си при всяка неизвестност или страшен слух.
 
Учениците се върнаха в Ерусалим и в молитва прекараха времето до Петдесятница, покорни на заповедта. Последователите на Христос днес са привилегировани да „имат“ Светия Дух, разполагат с писанията на Стария и Новия завет, и са част от Христовата невяста. Предстои Сватбената вечеря на Агнето. Дали църквата се е приготвила? Ще зная, ако съм част от празненството и съм приготвила светилника си с масло в резерва. Гледате ли често нагоре?
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg