начало > Християнски живот > „Колко драгоцен приятел...“

„Колко драгоцен приятел...“

Публикувана: 08.06.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 2150
Коментари: 0

Сподели

Родените през миналия век, посещавали евангелски църкви, няма как да не помнят известната песен с това заглавие. Сигурно мнозина я знаят наизуст. За други е любима и даже знакова, защото е свързана с конкретен момент от живота им, когато е станала реалност заради криза или трудности.

Запознатите с Библията ще се досетят, че текстът на песента е основан на думите на Господ Исус Христос към учениците, записани в Йоан 15:15: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.” Исус уверява Своите последователи, че Неговата връзка с тях е ценна и важна. Думите са изречени в последните дни от живота на Христос, защото Той държи да поясни пред хората, които Го обичат, че макар и скоро да си тръгне, връзката им с Него остава неразривна.

Днес продължаваме да пеем за Христос, възхвалявайки Го като най-добър приятел, без даже да се замисляме какво означава това, а и не е нужно. Приятелят е богатство, за което Божието слово ни говори още в Стария завет. Припомням ви само няколко известни цитата от книгата Притчи, както и на прочути автори:

„ Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“ (Притчи 17:17).

„Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни“ (Притчи 27:6).

„Приятелството се ражда в този момент, когато един човек казва на друг: „Нима! И ти ли? Мислех, че съм единственият“ (C.S. Lewis).

„Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш такъв“ (Р.У. Емерсън).

В Международния ден на приятелството напомням преди всичко на себе си, че приятелството е безценен подарък от Бога за човека. Мисълта ме изпълва с благодарност към Него, защото тази истина е отражение на Божията същност. Като най-драгоценен приятел Исус отиде при Своя Отец, след като завърши мисията Си, но изпълни обещанието Си, изпращайки Светия Дух, за да замести липсата Му. И така, след Петдесетница най-добрият ни приятел винаги е с нас посредством личността на Светия Дух, която обитава в сърцата ни, ако сме приели Христос. В същото време прославеният Исус е от дясната страна на Отца, където ходатайства за нас, а Бог не отказва нищо на Своя Възлюбен Син.

Господ Исус Христос не само е наш най-добър приятел, който ни познава, съчувства и помага, но и се е погрижил да имаме сродни души тук на земята, в лицето на приятелите, с които ни е свързал отблизо и далеч. Това са хора, с които гледаме в една и съща посока, обичаме и ценим еднакви неща, но преди всичко имаме един общ „драгоцен приятел“, който никога не ни оставя сами, а ни нарича „зеницата на окото“ Си.

Ако още не сте се сприятелили с Него, предизвиквам ви да не се бавите. В свят, който вещае несигурност, отворете сърцата си за Онзи, който днес ви казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него, ще вечерям с него и той Мене“ (Откр. 3:20). Впрочем вратата се отваря само отвътре. Вие сте на ход. Най-добрият Приятел продължава да очаква да потвърдите Неговата покана за вечно приятелство и вечен живот в присъствието на Царя на славата...

Сподели: