Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пoклонението пред „Аз-а“

Main Pic
Публикувана: 15.06.2020
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 758
Коментари: 0
Те замениха Божията истина с лъжата и се покланяха и служеха на творението, а не на Твореца, Който е благословен завинаги. Амин”  (Римляни 1:25)
 
Основната цел на дявола е унищожението на църквата Христова. Но той като изкусен лъжец е прозрял, че не може да спре вярващите да се събират. Затова пък може да промени фокуса им на поклонение. Той е внушил на определени хора, че могат да се покланят на Бога, но и на човека. Могат под предтекст, че служат на Господа, да служат и на себе си. Могат хем да живеят според Божията воля, хем и да удовлетворят копнежите на плътта си.
 
Затова и ние сме допуснали в църквите да бъдем водени от елементи, които могат по-скоро да задоволят нашата плът, отколкото да привлекат Божието присъствие. Удоволстваме се на уреди със специални ефекти и светлини, като си мислим, че те ще направят по-приятна атмосферата за хората. Искаме да ги задържим, като се интересуваме от техния комфорт, повече отколкото от тяхната промяна. Затова и за нас не е проблем човек да бъде част от църквата, а да продължава да живее в греховете си. Станали сме толкова любезни към грешника, че не искаме по никакъв начин с думи да го нараним, като му кажем, че Господ иска да го промени. А той трябва да се откаже от греха, за да живее за Христос. По-важно е, че има певчески заложби или дава щедри дарения.
 
Станали сме толкова емоционални, че не можем да различим емоционалното преживяване от присъствието на Светия Дух. Често пъти описваме Божието присъствие според това, което сме почувствали. За нас са станали по-важни усещанията ни, отколкото освещението на Светия Дух. Научили сме се да се молим с чаша кафе в ръка, но не и на колене пред Бога. За нас е по-важно да публикуваме във фейсбук снимка, че се молим, за да бъдем видени, отколкото самата молитва. Пишем книги, не защото имаме какво да кажем, а защото искаме хората да ни почитат, когато им даваме автограф.
 
Започнали сме да издигаме хора и църкви като еталон за истински християни. Свикнали сме да насочваме вниманието си към личността на човека повече, отколкото към личността на Бога. Затова за нас е станало по-важно да чуем какво ще каже човекът, отколкото това, което казва Господ в Словото Си. И то защото духовният мързел ни държи далече от Библията. Станало е по-лесно да си пуснем проповед на живо, на телефона, отколкото да прекараме време в молитва и размишление върху Словото.
 
Каним хората да дойдат в църквите ни като им обещаваме изцеления, просперитет, свръхестествени преживявания. Започнали сме да даваме обещания, които само Господ може да изпълни, за да можем после в интернет да покажем колко много хора са дошли. Станали сме толкова добри в рекламирането на Себето, че забравяме как Господ няма нужда от това. Конференция след конференция, семинар след семинар, но работниците продължават да бъдат малко. Къде бъркаме? Може би пропускаме да се молим на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си (Мат. 9:38)? Може би искаме сами да създадем ученици или да издигнем собственото си Аз?
 
Но във всичко това си проличава само едно – поклонението пред "Аз-а". То е свързано с нашето лично отношение като християни към самите нас и останалите хора. Оттам си проличава много ясно дали живеем като вярващи или като човекопоклонници.
 
 Това, че днес светът издига човека на пиедестал не означава, че това трябва да се случва и в църквата. Ние християните сме призовани да се покланяме единствено и само на Христос. Всеки друг вид поклонение е идолопоклонство. “Като се обявиха за мъдри, те оглупяха и размениха славата на нетленния Бог с подобие на образ на смъртен човек” (Римляни 1:22,23).
 
Славата никога не е била за човека. “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23). Не трябва да допускаме прослава на човеци в църквата. Не трябва да си затваряме очите за подобни личности, които са се вмъкнали в „Христовото тяло”. Хора, чиято единствена цел е лично забогатяване. Наемници, които не ги интересува „Божието стадо”, а тяхното собствено Аз. Такива, които обичат светлината на прожекторите, и там се представят като велики и съвършени.
 
Не можем да бъдем безучастни, когато виждаме хитрите планове на лукавия за унищожение на църквата Христова. Той знае, че ако не може да проникне отвън, то може да опита отвътре. А отвътре сме ние, християните. Затова и не трябва по никакъв начин да допускаме хора, чиято единствен цел е да говорят за себе си, които ни занимават само със своите откровения, видения, съновидения, но не и с Божието Слово. Такива ние не можем да търпим, защото себелюбивите никога не са можели да живеят за Божия слава. Те винаги са търсели своята си слава и затова получават това, което са заслужили. „И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте” (Еф. 5:11).
 
Поклонението пред "Аз-а" трябва да бъде изобличено. Ясно трябва да бъде на всеки един вярващ, че не можем да си имаме гуру и да слугуваме на Бога. Нито пък можем да угаждаме на плътта си и Христос да е наш Господ. Това, че светът издига хора за нас е ясен показател, че не познава Богочовека. Църквата, която е тяло Христово (1Кор. 12:27) никога не трябва да забравя, че главата е Христос (Еф. 4:15) и никой друг не трябва да заема Неговото място.
                            

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg