Вторник, 07.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт" Откровение 12:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

На крилете на Светия Дух - разговор с Таня Стоянова

Main Pic
Публикувана: 16.06.2020
Автор: Лъчезара Йосифова
Прочетена: 446
Коментари: 0
Лъчезара Йосифова: Скъпи читатели, в сезона на Петдесятница ви представяме наша благословена сестра от Стара Загора, чиито многобройни  свидетелства вярваме, ще ви укрепят и за вашите битки... Нека всички имаме много победи!
 
Таня Стоянова: „Съвсем наскоро навърших 74 години. Съпруга и майка съм на син и дъщеря. Баба съм на един внук и на две внучки и прабаба на две сладки момиченца на 4 годинки и на 6 месеца и половина. Приех Исус Христос за свой Господ и Спасител преди 28 години и оттогава живея под Божията благодат и милост. Бог е извършвал много чудеса в живота ми. Цял живот се е грижил за мен, но съм го преоткрила едва на 46 години. По професия съм детска учителка. Повече от 36 години съм посветила на децата, освен това над 23 години съм била учителка в Неделното училище към ХЦ „Сион“, Стара Загора. Благодаря на Бога за моите пастири – Димитър и Ваня Димитрови. Пет години бях художествен ръководител на Танцова група „Сион“. Това са момичета и момчета, които прославят Бога чрез танци не само в България, но и в чужбина.

След като се пенсионирах, започнах работа в сградата на Тракийския Университет по хуманна медицина в Стара Загора. Работих повече от 11 години на копирни машини и имах ежедневни контакти със студенти и преподаватели, с пациенти към различните отделения в болницата.“

Лъчезара Йосифова: Таня, ти казваш, че не можеш да живееш без благовестието...Какво би споделила от многобройните ти опитности?
 
Таня Стоянова: Уважавам „Евангелски вестник“ и бих желала преди всичко да пожелая и на редакционния екип, и на читателите много здраве, сили и устояване в житейските ни битки! Господ Исус Христос ми е дал още тук на земята да предвкуся радостта от общуването си с Него във вечността... Но не ме е лишил и от хилядите контакти, срещи и разговори с всички онези хора, с които ме е срещал и чрез които ме прави все по-богата и по-щастлива. При мен идваха много хора с болка. Светият Дух ми помагаше да намирам думи на утеха, на насърчение. Говорих им за грижата на Бог за всеки един от нас. И докато аз  им говорех, Той работеше и въздействаше върху нас. Бях отворена и винаги готова да отговарям на въпроси, свързани с вярата. Когато виждах, че някой от моите събеседници е по-скоро настроен към Православието, го насочвах към мои познати православни свещеници. Благодарна съм на Бога за всяка една възможност да бъда полезна на хората, насочвайки ги към познаването на Него и на Неговото Слово.

Истинско богатство за мен е да общувам с хората, да мога да им дам от Божията любов, осъзнавайки, че източникът на тази любов е Той - Спасителят, Изкупителят и Ходатаят на Небето. Щастие е да наблюдавам как човекът срещу мен постепенно се отпуска, освобождава се от своите товари и в очите му заблестяват живите пламъчета на Божията любов. Всичко това се дължи на Божието присъствие между нас, защото сам Господ е обещал: ”Там, където са двама или трима в Мое Име, и Аз съм посред тях”. Несравнима радост за мен е също,  когато в края на разговора чуя думите: “Приятно ми беше да си поговорим, замислих се за вечните неща в живота...Благодаря ти"!
 
Лъчезара Йосифова: Ти си автор и на три книги – поетичния сборник „Жаравата“ / поезия на три поколения, съвместно със свекъра ти Нейко Пейков и дъщеря ти Стела Стоянова/, сборника със свидетелства „Подарени мигове“ и пътеписа ти „Пътуване към Святата земя“... Когато ми ги подари, четох от тях на един дъх. Имаш подготвени още 4 книги, но затова по-нататък... Какво е за теб поезията?
 
Таня Стоянова: Още от малка съм закърмена с любов към поезията и винаги съм имала много добри учители по литература. Нашият град е богат с поетичните си традиции и с цяло съзвездие литературни творци. Имах щастието да познавам лично и да общувам с някои от тях. Възхищавала съм се от стиховете на много поети.Поетичните ми откровения често са идвали спонтанно, но преди това  дълго са зреели в ума ми. Моето поетично творчество премина през два етапа. В първия съм отразявала по-скоро отношението ми към заобикалящия м е свят /независимо дали хората или природата/.
 
Във втория етап отразявам отношението към Твореца и Създателя, към нашия Спасител. Поезията е най-чувствителната антена, улавяща импулсите на времето, вълненията и тревогите на човека. Тя оказва огромно влияние върху човешката личност още от най-ранна до преклонна възраст. Поезията е като жарава. Понякога тя може да изглежда като угаснала. Достатъчно е само да раздухаш пепелта, да й вдъхнеш  частица от себе си, за да припламне отново, да сгрее не само твоето, но и нечие друго сърце. Поезията е съвкупност от божествена дарба и труд. 
 
Лъчезара Йосифова: Дъщеря ти Стела пише в едно от нейните стихотворения:
„Моят поздрав приеми днес, мамо,
  откърмила и в мене твърда вяра!
  Като теб да бъда искам само...
 Като теб да бъда – в двойна мяра.“
 
Таня Стоянова: За мен това е голямо признание, защото мисля, че са важни насоките на Божието Слово: „Възпитавай детето отрано в Божия път и то не ще се отклони от него, дори когато остарее“. Стремяла съм се да прилагам това правило към моите потомци. Затова написах и книжка със стихове за деца. Имам и пиеса „Зовът на майките“, която сме драматизирали и играли няколко пъти в нашата църква. Главните героини в нея са – Сара, Агар, Ревека, Лия и Екслесия /Църквата/...
 
Семейството е един от основните фактори за моралното и духовно възпитание. В нашата обща книга „Жаравата”, моята дъщеря е споделила следната мисъл: ”Животът ни е завещание към бъдещите поколения. Когато си родител, примерът ти оформя характера на децата ти, те на техните и така оставаш в поколенията.” Един от хората оставили трайни следи в моя живот е моят свекър Нейко Пейков. Верен съветник – такъв беше за мен той. Винаги можех да се посъветвам с него, да потърся най-правилното решение. Това се налагаше и поради естеството на работата на моя съпруг като авиомеханик, който понякога работеше и извън страната. Свекър ми изслушваше търпеливо ситуацията, спокойно размисляше, а после ми обясняваше какво би се случило, ако постъпя по един или друг начин. И той никога не ме подведе. Затова незабравим ще остане мигът, в който чух в родилната зала, че съм родила момче. Да продължа рода му, името му, неговия корен – това беше истинска награда за мен. Това беше една малка възможност да мога да му се отблагодаря.
 
До ден днешен имам чудесни взаимоотношения с всичките ми роднини, включително и със свекърва ми, която е на 94 години. Тя живее при зълва ми и зет ми, но често я посещавам. Разказвам ѝ библейски истории, молим се заедно, чета ѝ от Словото. Тази година рожденият ми ден (7 юни), съвпадна с големия християнски празник, Петдесятница. Два дни преди това свекърва ми беше в много тежко състояние. Беше съвсем обезсилена, почти си отиваше. През цялото време стоях до леглото й, тихо се молех за нея, четях псалмите, като понякога четенето ми преминаваше в хваление. Минаха часове. В един момент свекърва ми се възстанови, седна на леглото и ми разказа преживяванията си. После ме попита: „Тане, сънувах, че бях умряла и ме погребахте. Така беше, защо съм тук?“ Казах ѝ: „Майко, Бог много те обича, обича и мен. Ако беше се случило това, което си сънувала, нямаше да бъдем на църква по време на Петдесятница, нито щяхме да празнуваме рождения ми ден, а щяхме да те изпращаме. Бог се смили над нас. Господ иска да сме в църквата и да Го хвалим, а не да ходим на погребение.“ Удивлявала съм се хиляди пъти в живота ми, и сега се удивих как за всичко Бог има точното време! Желая още сили и здраве на моята свекърва, защото я обичам като родна майка.
 
Лъчезара Йосифова: Слава на Бога за това свидетелство! А какво би споделила от книгата ти „Подарени мигове“?

 Таня Стоянова: Там съм написала много мисионерски свидетелства – мои и за други служители. Имам много свидетелства за пътувания в други страни, в Израел съм била три пъти, в Германия, в Украйна и на други места. Тъй като сега е време, в което целият свят се бори с пандемия, ще си позволя да разкажа едно мое преживяване, когато преди 17 години се наложи да преживея трудна операция.
 
През септември 2003 г. ме приеха в Майчин дом в София за операция. Още като постъпих в отделението, исках да разкажа на жените за Божията безгранична любов към хората. Нищо не исках да правя без Светия Дух. Влизайки в стаята, се помолих: „Свети Душе, не искам да излизам навън. Моля Те, употреби ме и довеждай хората тук. Нека да им кажа думи на надежда!“ И действително, стаята ми се превърна в място на благовестие, най-напред за жените, с които бях заедно. Започнаха да идват болни и от другите стаи. Раздавах им цитати от Божието Слово за изцеление. Заедно прокламирахме стиховете. Щом чуеха благовестието, жените от отделението една по една или на групи се покайваха за греховете си и приемаха Исус за свой Господ. Преди да слязат за операция, те идваха да се помолим заедно.
 
Постепенно духовната обстановка започна да се променя. От място на страх, отчаяние и депресия, то се превърна в място на мир и радост. По очите им разбирах, че Божията любов действа в тях. Аз самата се чувствах като малка частица от голямото Тяло Христово. Всеки ден сърцето ми се изпълваше с Божията любов, която преливаше от мен и докосваше хората, с които общувах. Чувствах, че всички сме като скачени съдове. Божията благодат преливаше от човек в човек. Това беше неописуемо усещане. В стаята ни звучаха хвалебни песни. Четяхме и се поздравявахме със стихове от Божието Слово. Това беше извън всяка човешка логика. На четвъртия ден оперираха и мен. Операцията ми продължи четири часа и половина. Възстановителният ми процес протичаше много бързо. Както се казва в Божието Слово: „От Господа е това и чудно е в нашите очи” /Псалм 118:23/. Благодаря на Бога, че ме употреби, да занеса любовта Му до десетки болни жени в Майчин дом!
 
Бих желала да поздравя медицинските работници в това трудно време със стихотворение, което написах за тях през 2018 г. То е включено в новата ми стихосбирка  „Поетични изблици“:
 
СЪДБИ
             На медицинските работници
  
Обезумели от болка пристигаме ние -
охкащи, виещи, понякога зли.
А тук ни посрещате състрадателно вие
и бдите над нас и нощи, и дни...
Като нишки в платно се втъкаваме всички
и преплитат се нашите човешки съдби.
Е, отлитаме ние като волните птички,
но оставате вие – стражи добри!
 
Лъчезара Йосифова: Убедена съм, че и тя ще се изчерпи бързо, когато излезе от печат... А с кое стихотворение и стих от Словото ще поздравиш нашите читатели?
 
Таня Стоянова: Благодаря за тази възможност! Поздравът ми е от Книгата на пророк Еремия 32:27: „Ето, Аз Съм Господ, Бог на всяка твар, има ли нещо трудно за Мене?“
 
Стихотворението написах миналия месец. Поздравявам ви от сърце, скъпи читатели!
  
      ГОСПОДИ СВЯТИ
 

Колко молитви към Теб са издигнати!
Колко песни за Теб са изпяти!
Колко мечти чрез Теб са постигнати,
неизброими са, Господи Святи!
 
Но Ти несравним Си, Отче Небесен!
Непобедим Си, Царю Чудесен!
Твоята милост и Твоята слава
с нищо не могат да се сравняват!

 
 
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg