Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Лъжепророчествата и Covid-19

Main Pic
Публикувана: 27.06.2020
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 927
Коментари: 0
Разпространението на вируса Ковид-19 предизвика появата на различни пророчества в евангелските среди. Интересното е, че вече минаха два месеца, откакто бяха разпространени в интернет пространството. Не само чуждестранни проповедници, но и български използваха медийната свобода, за да изговорят думи на надежда. Слова, които те претендираха, че са вдъхновени от Бога. В тях те казваха, че Господ е решил да унищожи вируса и че вече се вижда краят на разпространението му. Много хора повярваха на техните думи, понеже бяха казани от хора, които имат авторитет в евангелските среди. Един въпрос обаче се появява днес. Ако Господ преди два месеца е решил да унищожи Ковид-19, защо това не се е случило все още? Нима Той ни е излъгал? 
 
Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие”? (Числа 23:19). Библията много ясно ни казва, че Бог не лъже за разлика от хората. Затова ние трябва да обръщаме сериозно внимание на тези, които използват авторитета на Бога, за да предават Неговите думи. Също така ние трябва да правим и разлика между “аз си мисля” и “Бог ми говори”. Това са две съвсем различни твърдения. В едното, човек разсъждава и стига до някакви умозаключения на базата на своя разсъдък. В другия случай, човек получава откровение директно от Бога, което не се базира на неговия ум, а на Божия. 
 
Днес може би ни прави впечатление как изключително много хора използват авторитета на Бога, за да споделят дадено послание, като по този начин му придават божествен характер. Това от една страна е доста отговорно, но и доста опасно. “Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Гал. 6:7). Не е възможно човек да се подиграва с Бога, като твърди че Той му е говорил, ако Той не е. Затова най-добре е да се покоряваме на Божието слово. То ни учи "пророчества да не презираме, но всичко да изпитваме и да държим доброто" (1 Солунци 5:20,21).
 
Ние като християни трябва да се научим (ако не сме), че най-големият авторитет в живота ни е Библията, която е боговдъхновена (2 Тим. 3:16) Тя е “пробния камък”. Чрез нея ние можем да изпитваме пророчествата дали са от Бога или не са. Затова, ако искаме да потърсим мъдрост, то можем да се обърнем към нея. Там пише: “Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тази дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него” (Второзаконие 18:22).
 
 Какво да кажем за тези пророчества на надежда, които звучаха много оптимистично. Какво се случва с тях? Защо до ден днешен не се изпълняват? Излъгани ли бяхме и кой ни излъга? Нашето доверие не беше ли накърнено? Вярвам, че сами можем да си отговорим, като погледнем ситуацията, както в България, така и в целия свят. Проблемът е доста по-сериозен, понеже никой не пое отговорност. С други думи, “Бог го е казал, Той решава”. А дали наистина Бог го е казал, или на нас ни се е искало да го е казал?
 
Досега няма нито един, който да се е покаял за пророчествата си. Нито един, който да каже, че е сгрешил. Не ни ли говори това за една духовна безчувственост? Да застане някой и от името на Бога да говори за нещо, което все още не се е случило? Но ще се случи, може би ще каже някой. Проблемът е, че ни беше внушено, че вече се е случило или ще се случи съвсем скоро, а изминаха вече два месеца. 
 
Кой ни излъга и защо го направи? Мисля, че Божието слово хвърля светлина върху тези въпроси. “Пророкът я е говорил надменно” (Второзаконие 18:22). Гордостта е първият грях. Понякога той засяга и вярващите хора, особено когато някой се стреми към почит и одобрение. Лесно е някой да заяви, че Бог му е говорил. Но никога не трябва да забравяме, че Господ изпълнява думите Си. Имаше хора, които казваха точна дата за изчезването на Ковид-19, но това не се случи. Други говориха за точния момент, когато това е станало, но не се случи. 
 
Разбираме ли, че Господ не ни е излъгал, защото изглежда Той никога не е казвал тези думи. Може би на тези хора им се е искало и те са се заблудили. Но това, че заблудиха нас е по-сериозният грях. Всеки може да сгреши, но е добре и след това публично да се покае. Това, че до този момент никой от тези “пророци” не се е покаял, на нас ни говори достатъчно ясно. Нарочно не използвах имена, понеже моята цел не е да настроя някой към определна личност. А по-скоро да насоча вниманието на вярващите към това Божие слово:
 
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света”.
(1 Йоан 4:1)
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg