Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Исус в черно и бяло

Main Pic
Публикувана: 03.07.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 862
Коментари: 0
През последните няколко дена медиите и социалните мрежи бяха пълни с коментари относно изказването на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква, че “църквата трябва да преосмисли изобразяването на Исус като бял”. Разбира се, Уелби не иска да каже, че Исус е бил чернокож и отсега нататък ние трябва да го изобразяваме като такъв или че понеже белите са потискали черните толкова дълго време, подобна стъпка е някакъв вид справедлива компенсация. Струва си обаче да се запитаме малко по-сериозно защо подобни изказвания генерират такъв отзвук – включително сред християните, както и какво трябва да мислят те за начина, по който е изобразяван Този, в Когото вярват. Умишлено оставям настрана спора позволено ли е изобщо да се изобразява Исус – той е важен, но в случая просто не е моята тема.
 
Като за начало считам за очевидно, че да сведем темата до спор за цвета на кожата на Исус, на практика означава да изпаднем в чудовищен примитивизъм. Историческите факти в случая са достатъчно ясни – Исус се е родил като евреин и по всяка вероятност е носил физическите характеристики, именно на тази етническа група. Ако търсим реалистично представяне, Джим Кавийзъл, който играе Исус в „Страстите Христови”, макар да няма еврейски произход със своята по-тъмна кожа чисто визуално е по-автентичен избор от белокожия и рус Брайън Дийкън от „Исус по Лука” на Кемпъс Крусейд.
 
Едно изображение на Исус обаче – било то картина, икона, филм, стъклопис или нещо друго – рядко работи единствено или дори основно на нивото на външната прилика. Разбира се, някаква аналогия би трябвало да има – например Исус се е въплътил като мъж, а не като жена – но в крайна сметка ние не знаем много за начина, по който Той е изглеждал. Нашите изображения на Исус не са нито портрети, нито фотографии – те са преди всичко символи.
 
Тук отново се връщаме към Уелби и неговите думи: „Исус е изобразяван по толкова начини, колкото култури, езици и разбирания съществуват. И аз не казвам, че да изхвърлим всичко от своето минало е пътят, по който трябва да поемем, а: „Това не е Исус, Който съществува, това не е Исус, на Когото се покланяме.” Това е едно напомняне за универсалността на Бога, Който е станал човек.”
 
Ако разбирам правилно мисълта му, архиепископът свързва различните начини на изобразяване на Исус с Неговото въплъщение по един много удачен начин, сочещ към универсалността на това събитие. Въплътеният Исус не е Спасител единствено на евреите, понеже идва по плът от техния народ или само на мъжете, понеже Самият Той се е родил в мъжки пол. Съвсем не е случайно, че класическата християнска изповед на вярата говори за въплъщението на Исус с думите „стана човек”, без да споменава Неговият етнос, цвят на кожата или дори пол. В този смисъл и доколкото сочи към Бога като Създател и Спасител на всички, едно изображение на Исус може да има поне известна свобода на изразяване.
 
Отново Уелби казва: „Можете да отидете в техните църкви и там няма да видите един западен Исус – ще видите черен Исус, или китайски Исус или близкоизточен Исус – което разбира се е най-точно. Може да видите Исус от Фиджи, може да Го видите изобразен по толкова много начини, колкото са техните култури, езици и разбирания”.
 
С други думи, той не казва, че ние трябва да направим цялостна и радикална промяна на начина, по който изобразяваме Исус в Европа или да отречем всички шедьоври от миналото („аз не казвам, че да изхвърлим всичко от своето минало е пътят, по който трябва да поемем.”). Няма нужда да ни привижда някакъв призив да оцветим Исус от „Тайната вечеря” на Леонардо в тъмни краски, за да бъдем „политически коректни”. Начинът, по който Той е бил и е изобразяван в Европа може да е съвсем удачен – поне за Европа. Но ние трябва да преосмислим възможността Исус да бъде изобразяван по начини, различни от тези, с които сме свикнали и се чувстваме комфортно, понеже Исус е Спасител на всички и тъй като в други ситуации и за други хора те могат да имат много по-голям смисъл.
 
Флеминг Рутлидж дава един удачен пример в началото на своята книга The Crucifixion: Understanding the Death of Jesus Christ. През 1963 г.,  в разгара на борбата за граждански права, в църква от Алабама е заложена бомба, която отнема живота на 4 малки чернокожи момиченца. Историята е екранизирана във филма „Селма” от 2014 г. Възстановявайки руините хората от разрушената църква възлагат на дизайнера Джон Петс да изработи витраж. Последният създава уникален образ на разпятието. То изобразява един чернокож Исус, Който е разпънат, но в същото време изглежда, че кръстът не може да Го задържи и Той присъства във всяка ситуация на човешка трагедия. Главата Му е наклонена под същия ъгъл и лицето е със същото изображение, като известната византийска икона „Върховото унижение”, сякаш носи не само своята болка и страдание, а това на целия свят. Ръцете на Исус са подчертано могъщи и сякаш прострени, вкопчени в битка със злото в цялото творение. Дрехите Му са странни и наподобяват затворническа униформа, а ботушите са изцапани, сякаш е газил в калта. В пълен контраст с това тялото Му излъчва чисто сияние. Цялостното впечатление е едновременно на жертва, понесла цялото страдание и на трансцедентна сила. Надписът на витража е взет от Матей 25:40 – „На Мене сте го сторили”.
 
Исторически колониалният режим волно или неволно е допринесъл за представата за един повече или по-малко „бял” Исус – вкл. на ниво изкуство – било то религиозно или не. Разбира се, днес ние живеем в едно много по-различно време, но споменът и влиянието на този период не може да бъде лесно заличен или изцелен. Може би за нас като българи ще е по-лесно да разберем това ако помислим как споменът за турското робство/владичество и начинът, по който то се представя и дори нарича продължава да е болна тема, която лесно разпалва страстите. Това е една част от „преосмислянето” и чувствителността, която западните християни според мен наистина трябва да (се научат да) проявяват.
 
Но въпросът има и друга страна. Традиционното за Запада изобразяване на Исус в някои случаи може да има и други последици. Това става явно веднага, щом се запитаме дали бихме се чувствали удобно, ако видим Исус изобразен с черна кожа или изигран във филм от актьор от африкански произход. Последният пример не е по-далеч от реалността, отколкото да бъде изигран от европеиден блондин – нещо, което се е случвало многократно, без да е по никакъв начин смущаващо за нас. Когато обаче се понесе дори слух за обратното, то бива обявявано за „богохулство” или „пълна глупост”. 
 
Подозирам, че зад подобни реакции поне в някои случаи се крие едно несъзнателно приемане на Бога като бял мъж. Причината за това поне отчасти идва от начина, по който Той традиционно е изобразяван по нашите географски ширини. Образите, които както казах, имат за цел да предават послание не като снимка или портрет, а като символ, са били приети по един ужасно неправилен начин, внушавайки на хората, че Бог действително е от мъжки пол, а Исус действително е бил бял и превръщайки по този начин тези неща в част от вярата им. И двете приемания са неправилни, а името на подобни представи е идолопоклонство. И съвсем основателно това е причина да преосмислим начина, по който изобразяваме Исус – или най-малкото да си даваме сметка за въздействието, което те повече или по-малко могат да създадат.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg