Събота, 15.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1 Йоан 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Жилото на завистта или да се лишиш от Божието благоволение

Main Pic
Публикувана: 12.07.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 444
Коментари: 0
"На езика на завистника винаги има вреда, а не помощ."  (Латинска поговорка)
 
От създаването на света до ден днешен Бог предага благоволението Си на човека. Той иска да ни дава Неговите блага. Те са предназначени за нас. Основният Му мотив е Неговата любов към хората. Неговата силна, безусловна любов нуди сърцето Му да благославя  човечеството. Бог иска да има връзка с човека, да общува с него. Този копнеж е толкова силен, че не пожали дори Сина Си. Той Го пожертва, за да изчисти греховната ни същност и да ни даде възможност да се докоснем до светостта Му. Бог иска да благоволява в нас и да ни благославя. Ние, хората обаче имаме множество пороци и те ни отдалечават от Бога. Колкото и да е благоразположен към нас, Той не може да противоречи на Себе Си, да застане срещу собствените Си думи и закони, и да ги пренебрегне. Една от човешките пречки в пътя към Божето благоволение е порокът, наречен завист. На пръв поглед завистта не изглежда толкова опасна и смъртоносна като други грехове, може би защото действа на мисловно ниво. Тя се настанява и живее в душата на човека. Ражда множество грехове, не идва сама, носи омраза, ненавист и подтиква човека към злоба.
 
Един пример за човек, изгубил Божието благоволение в пълнота поради завистта е старозаветната героиня, на име Мириям. Мириям беше сестра на Мойсей и Аарон. Мойсей беше избран от Бога за една от най-великите мисии в  библейската история - да изведе евреите от Египет, където бяха роби. Мойсей не беше много по-различен и нямаше особени дарби. Но това не попречи на Бога да благоволи в него и да го издигне. За да си любимец на татко не е нужно да имаш особени заслуги. Просто те избира, може би вижда сърцето ти и знае по- добре от всеки друг колко е чисто. Така Йосиф беше любимец на баща си, Давид беше любимец на Бога, бащата обичаше блудния си син, така и аз и до днес съм любимка на моя баща. С него имаме силна връзка и това просто се усеща. Макар вероятно да не съм най-доброто или най-красивото  от четирите му деца, той има най-силна връзка с мен. Бащата съзира отвъд човешките очи и знае много повече от това, което светът около него вижда. 
 
Затова и Бог избра Моисей за тази важна  мисия.  Мойсей нямаше много таланти и и дори не можеше да говори добре. Но  Бог казва за него, че той е най-кроткият човек на земята и е най-верният слуга в целия му дом (Числа 12:3). Бог гледа сърцето на човека. Служението на Мойсей беше различно от всяко друго, описано в Библията. Бог говореше директно на слугата Си Мойсей, лично, лице в лице и именно това събуди завистта на сестра му Мириям. Тя и всички хора, които предвождаше, бяха видели с очите си безбройните чудеса на Бога. Бог поразяваше с язви Египет, докато Фараонът не ги осводи. Бог разтвори морето и те минаха по сухо, а войските на Египет се издавиха. Бог ги хранеше с манна всеки ден. Бог им даваше вода и ги спаси от змиите. Той ги призова, изведе ги със знамения и ги съпровождаше всекидневно. Мириам също виждаше чудесата на Бога. Хвалеше Го  с песни непрестанно. Издигаше името Му и водеше в хваление и другите. Пееше: „Пейте на Господа, защото славно възтържествува, коня и ездача му хвърли в морето“( Изход 15:21) И колко малко време ѝ беше нужно, за да забрави и да се осмели да завижда на брат си, защото Бог общува с него отблизо. Колко малко време преди това тя пееше за силата и могъществото на Бога...
 
Не сме ли и ние същите днес?! Днес ядем небесна манна и Го хвалим, а в следващия миг злобеем, хулим, лъжем и завиждаме.... Колко жалка изглежда тази картинка?! Една сцена с хваление и поклононене и следващата - стоят брат и сестра и говорят срещу брат си - Божия избраник. Историята  е толкова актуална, че е стряскащо, защото я четем в самото начало на Словото. Колко малко е нужно, за да влезе злобата в сърцето на човека и да го обземе? Толкова ли лесно се забравят Божиите чудеса?! След като Бог чу разговора между Мириям и Аарон, Той я порази с проказа и тя стоя 7 дни в изолация. Всички разбраха за нейната скрита злоба и тя беше напълно посрамена. Питам се какво ли е правила през тези 7 дни? Дали се покайваше? Дали осъзнаваше какво е сторила? Питам се, ако Бог днес даде на всеки, допуснал злоба и одумване в сърцето и устата си такива 7 дни, какво бихме направили ние? Така една хвалителка, поклонничка, пророчица и Божия избраница загуби пълното Божие благоволение, което имаше. Навярно животът и отношенията ѝ с Бога никога не бяха същите. Дали си заслужаваше? Едва ли.... Тя не успя да влезе в Обещаната земя. Едва ли и днес си заслужава да хулим Божиите избрани? Това, което Бог ни дава, е много повече и много по-ценно. Не си заслужава да го загубим за нищо на света.
 
Бог издирва помислите ни отдалеч. Много често ние грешим скрито и забравяме, че преди дори да е оживяла греховната мисъл в ума ни, Бог вече я знае. Този грях вече е факт. Този грях вече е пуснал корени, заченал е смърт. Божията милост ни дава право и шанс да се покаем. Дава ни тези 7 дни...или седмици, или години и изборът е наш - дали ще се покаем или ще позволим на греха да отнеме Божието благоволение от нас? Интересен е също фактът, че всички чакаха Мириям да се очисти и тогава заедно тръгнаха.
 
Това е показателно и ми напомня за мое видение от първите ми години като християнка. Бог ми говори за единството чрез една кошница. Показа ми, че за да стане готов съд за почтена употреба, като кошницата, е нужно да се подготви всяка лента, преди да се изплете. Всяка част е важна. Докато не се оформи и изглади, за да е гъвкава, не може да се оформи кошницата. И ако една от тези ленти се повреди, цялата кошница е непотребна, докато не се поправи. Струва ми се, че тази история ни казва същото. Когато си част от тялото, твоят грях има значение за всеки друг в това тяло. Ние вече не живеем за себе си и нашите действия имат отражение върху цялото тяло. В последните години наблюдавам засилено действие на душевните грехове. Те са скрити. Те са подмолни. Те никога не идват сами. Те са опасни заради бързото си разпространение. Когато дух на завист е завладял сърцето ти, е много лесно да го предадеш на друг, като само споделиш с него. Както направи и Мириям и повлече в този грях и брат си Аарон.
 
Много е модерно днес да се изобличават пастирите и да се хули по техен адрес. Бог толкова мрази хуленето на избраните Си. Фактът, че са избрани от Него, не означава, че са съвършени и безгрешни. Божиите критерии не са като нашите. Ние нямаме право да изискваме от Божиите служители. Бог е избрал и поставил лидерите според намерението Си. Бог вижда отвъд човешките представи. Затова молитвата ми е да виждаме хората  през Неговите очи и през Неговата милост. В Новият завет Павел пише до църквата в Коринт:
 
Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне (1 Коринтяни 10:1-12).
 
Колко  силни думи споделя тук апостол Павел. Толкова е лесно да падне човек в капана на греховната си същност. Всички ние и днес сме свидетели на Божиите чудеса, а утре какво ще направим? Ще продължим ли да хвалим Бога за чудесата Му, или ще ги загърбим и скрием и съгрешавайки в тайно, ще си мислим, че никой не ни вижда?!  
 
Бог е справедлив Бог. И дори в омразата Си срещу греха, Той пак влага милост. Моля се, Бог да отвори духовните ни очи и да ни  просвети в истината, защото крачката от поклонението до проказата и унижението е много малка. Ако не сме бдителни, ще загубим истинското Божие благословение. Словото ни казва, че не можем да служим на двама господари. Или сме Божии деца, пълни с Божията благодат и мир, или сме деца на света, лишени от Божието благословение.  Не може от един извор да излиза и сладка, и солена вода, така от устите ни не бива да излизат едновременно и хваление, и хули. Завършвам с призив: Ако вчера си ял от небесната манна, днес и утре и до края на живота си хвали Бога и Му благодари, и се покланяй! Не се лишивай от Божието пълно благословение! И не подценявай душевните грехове като завистта. Защото дори светът е рабрал, че едно зло никога не идва само, а носи след себе си и други горчиви корени, чиято цел е да те погубят! Съгласна съм с Дж. Роулинг, че  "величието пробужда завист, завистта ражда злоба, злобата поражда лъжа."
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg