начало > Християнски живот > Съгрешавате ли самоволно?

Съгрешавате ли самоволно?

Публикувана: 28.07.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 1291
Коментари: 0

Сподели

„Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.“ Евреи 10:26-27

Това е един от множеството стихове в Новия Завет, който силно обезпокоява много сериозни християни, които имат чувствителна съвест. Те мислят така: „Аз съм изправен предизкушение да съгреша. Знам много добре, че това е погрешно. Знам, че не бива да го правя, но въпреки това продължавам напред и го правя. Значи съм съзнателно непокорен. Това ми изглежда като самоволно съгрешаване. Следователно, споредози стих от Библията, вече съм изгубил спасението си.“

Проблемът идва оттам, че стихът се изважда от неговия контекст и така му се придава значение, което никога не е било

идеята му. В целия пасаж става дума за отстъпничеството, за греха на човек, който известно време твърди, че е вярващ, но след това отхвърля християнската вяра и обикновено се идентифицира с някоя система, която открито се бори срещу Иисус Христос. Такъв отстъпник е описан в ст. 29: „той е потъпкал Божия Син, счел е за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта.“ Със своето ожесточено обръщане срещу Христос той показва, че всъщност никога

не е бил наистина новороден.

Нека предположим, че един човек чуе евангелието и е привлечен от християнската вяра. Той оставя религията на предците си и, така да се каже, възприема християнския етикет, но без действително да се е обърнал. След това обаче настава гонение и той сериозно размисля дали иска да се представя като християнин. Накрая решава да се върне към старата си религия и го прави. С това показва, че Божият Син му е напълно безразличен и той презира Неговата кръв, пролята за грешниците. Такъв човек е отстъпник. Той съзнателно и самоволно се е върнал обратно в греха.

Един истински вярващ не може да върви по този път. Той може да върши други грехове, за които знае, че не бива да ги върши. Може и съзнателно да насилва съвестта си. Това положително е нещо сериозно в Божиите очи и не бива да казваме, че такова поведение може лековато да се извини. Но този човек може да намери прошка за това, като изповяда греха си и го остави. При отстъпника не е така. За него важи присъдата, че няма вече жертва за грях. За него е невъзможно да се обърне и да се покае (вж. Евреи 6:6).

Сподели: