Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Въображаемо богатство

Main Pic
Публикувана: 04.08.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 796
Коментари: 0
„Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.“ Притчи 18:11
 
Богатият, за когото се разказва в Евангелието от Лука, имал такова богатство, че дори не знаел какво да прави с него. Затова решил да събори хамбарите си и да построи по-големи. Тогава, мислел си, щял вече да е доволен. Но не знаел, че ще умре веднага щом осъществи замислите си. Богатството му не можело да го запази от смъртта.
 
Сайдер казва по този повод: „Този богаташ е типичният образ на алчния човек. Той има неутолимото желание да трупа все повече и повече блага, въпреки че всъщност няма нужда от тях. И неповторимият му успех в натрупването на богатства го води до богохулното заключение, че материалните притежания могат да задоволят всичките му потребности. От божествената перспектива обаче тази нагласа е чиста лудост. В Божиите очи такъв човек е пълен безумец.“
 
Има една история за един човек, който искал да забогатее чрез борсови спекулации. Когато някой му предложил да му изпълни едно желание, каквото и да е то, човекът поискал да види вестника, който щял да излезе след една година на същия ден. При това той, разбира се, си мислел, че ще може да натрупа богатство, като сега изкупи тези акции, които щели да се качат най-много през следващата година. И наистина получил вестника. Докато вече се радвал на бъдещото си богатство, попаднал на страницата с некролозите, където прочел собственото си име.
 
Псалмистът говори с презрение за богатите: „Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им – от поколение във поколение; наричат с имената си земите си“ (Псалм 49:11). Но след това умират и трябва да оставят богатството си  на други: „Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват“ (ст. 12).
 
Може да се каже, че парите са валиден паспорт навсякъде освен в небето, и че с тях може да се купи всичко освен щастие. Никой богаташ не е поискал да гравират банкнота на надгробния му паметник, въпреки че в живота си често е мислел само и единствено за пари. Ако трябваше там да се изобрази знакът, който му е бил най-важен, това трябваше да е „$“. Но за гроба си той избира някой религиозен символ, например кръст.
 
Всъщност това е един последен акт на лицемерие. Праведните виждат по-надалеч и казват: „Ето човека, който не направи Бога
свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си“ (Псалм 52:7). А Бог пише на неговия надгробен камък: „Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога“ (Лука 12:21).
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg