начало > Християнски живот > Съмнявате ли се в спасението си?

Съмнявате ли се в спасението си?

Публикувана: 06.08.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 707
Коментари: 0

Сподели

„Никой, който стои в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял и не Го е познал.“ 1 Йоан 3:6

Това е един стих, който често създава трудности на много честни християни. Ще се спрем на три стиха от Първото послание на Йоан, които обезпокояват вярващите, защото твърде ясно осъзнават своята греховност. Към цитирания по-горе стих се добавя още един: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе живее в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“ (1 Йоан 3:9).

А в 1 Йоаново 5:18 се казва много подобно нещо: „Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а роденият от Бога пази себе си и лукавият не го докосва.“ Ако тези стихове се разглеждат изолирано, те със сигурност предизвикват у мнозина от нас въпроса дали изобщо сме истински християни. Но в други стихове в същото това послание на Йоан се казва, че и вярващият съгрешава, напр. 1:8-10 и 2:1.

Трудността идва до голяма степен от превода. В оригиналния език, на който е написан Новият Завет, може да се направи разлика между извършването на някой грях от време на време и практикуването на греха като начин на живот. Християнинът несъмнено понякога върши отделни грехове, но грехът вече не определя цялостния му живот. Той е освободен от греха, под чието робство е бил досега.

Всеки християнин, който казва, че не съгрешава, още не е разбрал напълно какво всъщност представлява грехът. Той очевидно не разбира, че всичко, което не достига съвършените стандарти на Бога, вече е грях. Факт е, че ние всеки ден съгрешаваме с мисли, думи и дела. Но Йоан прави разлика между това, което се случва като изключение, и това, което се върши като системен навик. За един истински вярващ грехът е нещо чуждо, а правдата е всъщност характерното за него състояние.

Когато сме разбрали това, няма нужда да се измъчваме с тези стихове и да се съмняваме в спасението си. Фактите са следните: Божията воля е ние да не съгрешаваме. За съжаление обаче ние понякога го правим. Но грехът вече не е силата, която владее нашия живот. Ние вече не го практикуваме така, както сме го правили преди спасението си. И ако въпреки това съгрешим, намираме прошка, когато изповядаме неправдата си и се отвърнем от нея.

Сподели: