Неделя, 27.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си." Еремия 10:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Чипомания

Main Pic
Публикувана: 15.08.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 837
Коментари: 0
Критиците са много по-луди от поетите….И макар че св. Йоан евангелист видял множество странни чудовища в своето видение, той не е виждал толкова странни създания ,колкото някои от неговите коментатори.” (Д. К. Честертън)
 
През изминалите месеци християните силно се вълнуват от темата за ваксините и поставянето на чипове. Причината, разбира се, е доста широко приеманото разбиране, че белегът на Звяра, описан с такава страшна образност в книгата Откровение, ще представлява именно някакъв вид чип. Никакви чипове няма да бъдат поставяни в България. Нито пък това е първата подобна провокация – подобни неща се случват постоянно и навсякъде, а реакцията на християните е като цяло еднаква и лесно предсказуема.
 
На този фон вероятно все пак си струва да се запитаме какво точно пише в книгата Откровение и, по-важно, какво всъщност означава.
 
Откровение като литература. Думата "откровение" е превод от гръцката apokalypsis. Това е една съставна дума, обединяваща apo, което означава “далеч от” и  kalypsis, "крия" или "покривам". Следователно, "откровение" означава “да покажа” или “да открия.” Тя се използва за откриване на някаква преди това скрита духовна истина  (Римл. 16:25; 1 Кор. 14:6; Гал. 1:12; 2:2; Еф. 3:3; 1 Петър 1:7; 4:13).
 
Самата книга е написана в нещо, което може да бъде определено като “хибриден стил” – тя е съчетание от апокалиптичен (22:6,8), пророчески (22:6,7б,9-10, 18-19) и епистоларен стил като лъвският пай се пада на първия. Апокалипсисът е особен вид литература, чиято най-характерна особеност е използването на алегории, метафори и образен език в степен дори по-голяма от пророческия жанр.
 
Трябва  да имаме предвид, че Йоан, авторът на книгата, не пише под диктовка, а получава видение. Той вижда блудството на голямата блудница и сватбеното тържество на Христос с църквата като младоженец с невяста (17:1-6; 19:6-9). Помирисва разлагащи се трупове и благоуханен тамян (19:19-21; 8:3-4). Чува плач и радостни викове (18:11-20; 19:1-8). Вкусва горчивината на книга (10:9-10). Дори сам участва в действието когато измерва храма (11:1). Въздействието, което това е оказало върху него, по всяка вероятност е по-силно от всичко, което можем да си представим. Това видение Йоан след това се опитва да облече в думи.  Но голяма част от него е твърде странна и често лишена от аналог – неслучайно думата “като” се среща цели 72 пъти в Откровение. Това неизбежно води до появата на един език, който не само, че е силно образен и символичен, но и до голяма степен е, така да се каже, “криптиран.”
 
Но макар това да е единственият начин, по който Йоан може да пише за видените от него неща, не трябва да смятаме, че използването на образи и символи прави Откровение по-трудно за разбиране. Това не е задължително – напротив възможно е точно обратното – символите да правят разбирането по-лесно. Две неща могат да ни помогнат да намерим “шифъра:”
 
Първо, символите и образите, които Йоан използва, не са взети произволно, а в голямата си част идват от неговият собствен свят и от Стария завет. Символичният език на Откровение е почерпан от езика на Стария завет и от древната история. Макар книгата да не съдържа нито един конкретен цитат, от нейните 404 стиха само 126 не съдържат някаква старозаветна алюзия или ехо. Следователно, читателят от 21 век трябва направи съзнателно усилие да види символите така, както са ги виждали читателите на Йоан и така както авторът е желаел да ги използва. Липсата на подобен опит, придружен със съответното познание, неизбежно води до повече или по-малко произволна спекулация.
 
Второ, много от детайлите, които Йоан използва, имат за цел да допринесат за окончателното впечатление, а не да бъдат тълкувани със стриктна буквалност или зад тях да се търси някакво скрито значение. С други думи, символът или образът има за цел да предаде идея, да създаде впечатление, да ни помогне да видим нещо ясно, да разкрие истина. Следователно, много по-добре е да се опитаме да разберем какво ни казва той, изхождайки от неговото общо внушение, отколкото да се опитваме да намерим място на всеки детайл.
 
В светлината на това, което казахме, е по-разумно да откажем да бъдем хванати в противопоставянето дали трябва да тълкуваме книгата Откровение буквално или небуквално. Зададен по този начин въпросът е неправилно поставен. Разбира се, книгата Откровение е пълна със символи. Йоан обаче ги използва не, за да каже нещо различно от това, което изглежда, не за да прикрие, а за да направи ясно това, което иска да каже. В този смисъл най-доброто, което можем да направим, е да тълкуваме Откровение естествено, а не да спорим дали тя е буквална или небуквална.
 
С това наум можем да се обърнем към самия текст. Основният текст,  в който се описва т.нар. белег на звяра е Откровение 13 гл. Тази глава е част от по-широка секция на книгата Откровение, която започва от 12 и завършва в края на 14 глава, като описва цялата човешка история между първото и второто идване на Христос, видяна от една конкретна гледна точка. Глава 12 започва с една картина показваща змей, който чака бременна жена да роди, за да изяде детето ѝ. Не е никак трудно да разпознаем образите – змеят е определен в самия текст като сатана (виж 9 ст. и ср. с 20:2), а детето е описано като “имащо да управлява всичките народи с желязна тояга” (5 ст.) – образност, която идва директно от месианския Псалм 2:9, а в Откровение 2:27 Самият Христос отнася към Себе Си. Змеят не успява да постигне целта си, претърпява голямо поражение и хвърлен на земята насочва своята ярост към “потомството на жената.” От описанието, което ми е дадено “които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (ст. 17) не може да има съмнение, че става дума за християните.
 
Последната сцена описва сатана, застанал на морския бряг и призоваващ два звяра за помощници. Те са описани в 13 глава. Първият от тях излиза от морето. В Стария завет (виж напр. Ис.17:12) то често е било свързвано с народите, които се противопоставят на Бога. Освен това за хората от древността то също така е било общоприет символ на хаоса и злото (забележи в тази връзка как в 11:7 и 17:8 се казва, че звярът излиза от бездната.). Вторият звяр (11 ст.) излиза от земята – може би намек за нещо човешко, понеже в описанието на Битие човека е направен от пръст (виж също Яков 3:15 и Фил. 3:9, а според 18 ст. белега на звяра е точно число на човек. По този начин ние имаме оформяне на нещо, което може да бъде наречено “сатанинската троица.”
 
Една от основните разделителни линии при тълкуването на тази глава е свързана с определяне идентичността на двата звяра и по-конкретно дали това са личности. Ако търсим ключ за разбирането на текста в старозаветната образност отговорът е “Не.” Описанието на първия звяр, излизащ от морето, е ясно свързан с Данаил 7:17).
 
Аналогиите са очевидни – зверовете, морето, от което излизат, описанието като леопард, мечка и лъв, 10-те рога… Когато Данаил продължава с обяснение на своето видение, става ясно, че тези зверове не са личности, а империи, враждебни на и преследващи Божиите хора. На тази основа съвсем логично е да  виждаме звяра в Откровение 13 глава също като империя, преследваща християните. Това не само би било разбираемо, всъщност това би било ясното, естествено значение, което първите читатели на книгата биха свързали с образа.
 
Какво обаче можем да кажем за втория звяр? Йоан ясно показва, че той действа в съюз с първия звяр. Освен това начинът му на действие не е само груба сила и преследване, а и измама. Той прилича на агне, върши лъжливи знамения и подлъгва хората към лъжливо поклонение. В Откровение 16:13 и 19:20 той е наречен “лъжепророк.” Подобен език и описание също е бил съвсем лесно разбираем за първите читатели. Живеейки във време когато лъжливата религия се е свързала с държавата чрез култа към императора и преследвала християните, които отказват да се поклонят на човек като на Бог, такъв образ естествено е изниквал в съзнанието на вярващите.
 
На тази основа аз твърдя, че имаме основание да виждаме в образите на двата звяра не толкова конкретни личности, колкото империята, преследваща християните и лъжливата религия, която се стреми да отдалечи хората от истинския Бог – било чрез репресии, било чрез измама. За първите християни това е била Римската империя и култа към императора. Но Йоан не пише само за тях. Неговият образ включва всяка империя (така както звярът в Откровение е сборен образ и включва в себе си всички империи, описани в Данаил), заемаща мястото на Бога и всяка лъжа, действаща в съюз с нея за подвеждане на хората. Техните действия могат да се наблюдават през цялата история и ще достигнат своята кулминация непосредствено преди второто завръщане на Христос. 
 
Белегът на звяра. Всичко това ни води до ключовия за нас текст от Откровение 13:16-18:
 
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;  за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.”
 
Първото нещо, което прави впечатление е, че текстът на практика не казва нищо за “чипове” или “имплантиране,” които са свързани с безкасово купуване и продаване. Подобен извод може да направи единствено съвременният читател, който чете Откровение през призмата на вестникарските новини. Самата книга, разгледана в нейният конкретен текст и исторически контекст, обаче по никакъв начин не ни дава основание за подобно тълкуване. Три важни наблюдения ни помагат да се ориентираме в смисъла.
 
Първо, имаме сериозни основания да смятаме, че белегът на звяра е свързан с религиозно поклонение и по-конкретно с култа към императора. Думата преведена като “белег” (charagma) може да означава още “стигма,” “образ” и дори технически термин за (имперски) печат. Освен в Откровение в Новия завет тя се среща единствено в Деяния 17:29 (преведена като “образ”), където е свързана с идолопоклонство. Много римски императори дори да не изисквали специално поклонение, приемали божествени имена като divus (напр.Август е обявен за такъв при своята смърт) или sebastus: т.е. "божествен". На някои монети Нерон е наричан спасител на света и. Други са си слагали титлата Бог или Божий Син. По-късно императорите са добавили и титлата dominus: т.е. Господ (гр. Kurios), която в Новия завет се използва конкретно за Христос. Хората са се обръщали към Домициан с Dominus et Deus noster, т.е. нашият Господ и Бог. Римският сенат редовно е издавал постановления, с които е обявявал императорите си за божествени. В светлината на Лука 4:8 тези неща са именно богохулства и “богохулни имена” (ср. Откровение 13:1).
 
До времето, когато е написана книгата Откровение култът към императора на практика е най-бързо растящата религия. Той се превръща в средство за консолидиране на огромната Римска империя, обединяваща хора от най-различни етноси, култури, вярвания и традиции. Никой не е принуждаван да се отрече от боговете си, а просто да добави към тях публично поклонение пред статуята на императора. За политеистисте, покланящи се на много богове (каквито били огромната част от населението), това не е представлявало проблем. Не така е стоял въпросът за евреите и християните. Юдаизмът е официално призната религия и за евреите официално е направен компромис, вместо да жертват на императора, да се молят за него. С християните (за които официалната римска власт все повече е започвала да осъзнава, че не представляват просто еврейска секта и следователно специалните укази за евреите не важат за тях) въпросът е стоял по съвсем различен начин. Отказът да отдадат божествени почести на императора се е третирал като официално държавно престъпление – не толкова от религиозен, колкото от политически характер, а последиците могли да бъдат много сериозни.
 
Поклонението пред образа на императора е било официално действие, съпроводено с издаване на “грамота,” подпечатана с имперски печат, указваща, че притежателят ѝ е изпълнил своите задължения. Това е един съвсем естествен начин да виждаме образа, който Йоан рисува – втория звяр (лъжерелигията), упражнявайки властта на първия звяр (империята) настоява “всички малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег.”
 
Една друга страна на въпроса можем да видим през призмата на разпространените по това време търговски гилдии. Те представлявали доброволни обединения на хора, упражняващи определена професия в даден регион (например, град). Всяка гилдия е имала за свой патрон някой бог. Неговите храмове са се използвали като място за  бизнес срещи, но едновременно с това били наситени и с религиозно съдържание. Събралите се се хранели заедно като за целта принасяли жертва на бога-покровител, месото на която съставлявала основното меню, а вечерта често завършвала с преспиване с храмовите проститутки. Разбира се, подобно поведение било недопустимо за християните, водещо до тяхното изключване от гилдията и до невъзможност да “купуват и продават.”
 
Второ, езикът на подпечатването по никакъв начин не е свързан единствено с текста от Откровение, който в момента разглеждаме. Обикновено се пропуска да се отбележи, че Йоан съвсем съзнателно контрастира паралелното подпечатване на праведните и на неправедните съответно от Бога и от звяра (ср. 13:16-18 с 14:1). Намираме това в Откровение 7:1-4 – текст, който по всяка вероятност черпи от Езекиил 9.
 
“След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.  И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:”
 
Вероятен паралел виждаме и в Ефесяни 1:13: “в Когото” (т.е. в Христос) “и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,”
 
Знакът на челото е дори още по-често срещан – виждаме го в богохулните имена на челото на звяра, излизащ от земята (Откровение 13:1), на блудницата (17:5) и на светиите (14:1) – при това отново в контраст на праведни и неправедни. Това води до извода, че в Откровение 13:16-18 не става непременно дума за буквален знак (импланиран чип!), а за начин на обозначаване на две групи. През 1 век печати с определен знак, понякога са се поставяли на  добитъка и робите. Те са показвали право на собственост. Използвайки подобна символична образност Йоан много ясно и разбираемо за първите читатели показва, че съществуват две групи хора – такива, които служат на Бога и такива, които са роби на дявола. Това се подсилва още повече от поставянето на печата на челото и (в случая с белега на звяра) на дясната ръка, указвайки, че това робство се определя от начина, по който хората мислят и действат. На практика този език идва директно от старозаветни текстове като Второзаконие 6:6-8 и Изход 13:1-16.
 
Трето, апокалиптичните текстове често придават специално значение на числата и книгата Откровение не е изключение. Числото на звяра, определено като 666 в 13:18, отдавна е обект на опити за “дешифриране.” Още от древността мнозина се обръщат към т. нар. геметрия, която е свързвала буквите от гръцката азбука с числа. Първите 9 букви били цифрите от 1 до 9. Следващите 9 са били 10 до 90 (кръгли числа) и т.н. Понеже в гръцката азбука не е имало достатъчно букви, са добавени някои допълнителни символи. Така в гръцкия език всяко име си е имало свой номер. Запазен е древен надпис от Помпей, който казва: “Обичам тази, чийто номер е 545.”
 
Още през 2 век християнският автор Ириней се обръща точно към тази система, когато предпазливо пише: “Затова по-сигурно и безопасно е да чакаш сбъдването на пророчеството, отколкото да предполагаш и да предричаш някакви имена, защото могат да се намерят много имена, съдържащи в себе си гореозначеното число, и все пак този въпрос ще остане неразрешен. Защото ако се окаже, че има много имена, съдържащи това число, то се пита, кое от тях ще носи антихристът, който ще дойде? Това го казвам не поради недостиг на имена, съдържащи числото на името му, но от страх пред Бога и от ревност към истината, защото името Епанфас съдържа търсеното число, но за него не твърдя нищо. И името латинец съдържа числото 666, и е много вероятно, че последното царство носи това название, защото сега царуват латинците, но не искам да се хваля с това. Но от всички намирани от нас имена Титан – ако напишем първата сричка с две гръцки гласни Е и И – е най-вероятно, защото то съдържа гореозначеното число и се състои от шест букви, във всяка сричка по три букви. То е древно и не се употребява, защото никой от нашите царе не се е наричал Титан и нито един от идолите, открито почитани от гърците и варварите няма такова име; но у мнозина то се смята за божествено, така че и слънцето у сегашните властелини се нарича Титан, и съдържа известен намек за отмъщение и отмъстител; така и антихристът ще дава вид, като че ли отмъщава заради угнетените. Освен това то е древно име, правдоподобно, царско и по-подходящо за тиран. Затова, ако името Титан има на своя страна толкова много доводи, то голяма е вероятността да заключим, че антихриста, който ще дойде, може би, ще се нарича Титан. Аз, обаче, не се решавам твърдо да го обявя за име на антихриста, знаейки, че ако е било необходимо открито да бъде възвестено неговото име в настоящето, то би било обявено от този, който е и видял откровението. Защото откровението е било малко преди нашето време, но почти през нашия век, в края на царуването на Домициан.” (Ириней, Против ересите 5.30.3).
 
Съществува обаче и друг път, по-който може да се тръгне. Шест е числото на човека (създаден на 6-я ден), но също така и на непълнота (винаги по-малко от 7, божественото число). Идеята, съдържаща се в него може да бъде, че колкото и да иска и да се представя за Бог човек няма да стане такъв. Това ясно се свързва с култа към императора, който, както видяхме, стои в контекста на текста.
 
Нещо повече, според Ким Ридълбергер, е възможно Откровение 13:18 да не говори за конкретна личност, а за човека по принцип, за “човечността” или за падналото човечество. Към това насочва липсата на определителен член пред думата. С други думи Йоан не казва: “Намерете смисъла на числото,” а по-скоро: “Сметнете числото” т.е. пита: “Какво число според вас подобава на лъжерелигията?” преди да ни каже самото число, което най-много ѝ подхожда. Идеята е, че числото е 6 и никога няма да стане 7 т.е. то означава поражение, върху поражение върху поражение.
 
Заключение
 
Преди няколко години Робърт Лоури духовито написа: “Опитаме ли се да четем Откровение, може да помислим, че четем странно издание на  списанието National Geographic, пълно с гротескни създания – заклано агне, кървящо и все пак живо, змей, повличащ с опашката си звезди от небето, звяр с 7 глави и 10 рога, агне, което води стадото. Или можем да помислим, че превключваме телевизионни канали, докато достигнем до метеорологично предаване, показващо един бедстващ свят, поразен от ужасяващи светкавици и бури, страшни градушки и разбушувани морета, потъващи острови, топящи се планини и огромни цунами, унищожаващи цели градове пред очите ни. Или пък можем да изпитаме чувството, че четенето на книгата прилича на подреждането на пъзел от 5000 парчета, картината на който липсва. Или да заключим, че сме отворили книга по висша математика съдържаща числата 3,4, 10 и множествата на 10 и 12 както и “време, времена и половина време.”
 
Откровение наистина може да бъде объркваща книга. Но тя става още по-объркваща, когато се опитваме да я разберем с Библия в едната ръка и вестник с последните новини в другата – а това е начин, по който тя не трябва да бъде тълкувана. За съжаление, жълти сензации продължават редовно и масово да тровят ума на голяма част християните, които рядко си дават труд дори да проверят тяхната достоверност. Както горчиво казва Марк Нол: “Скандалът на евангелския ум е, че няма евангелски ум.”
 
Може би е добре да се замислим преди следващият път да публикуваме нещо подобно на стената си.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg