Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Символите в книгата Откровение на Йоан

Main Pic
Публикувана: 23.08.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 181
Коментари: 0
Лесно е да пропуснем факта, че Йоан не получава Откровение единствено чрез думи така, както ние сега го четем. Вместо това той вижда видение. Всъщност текстът ни дава основание да смятаме, че неговото възприятие е било много по-широко. Той вижда блудството на голямата блудница и сватбеното тържество на Христос с църквата като младоженец с невяста (17:1–6;19:6–9). Помирисва разлагащи се трупове и благоуханен тамян (19:19–21;8:3–4). Чува плач и радостни викове (18:11–20; 19:1–8). Вкусва горчивината на книга (10:10). Участва в измерването на храма (11:1). Трудно е дори да си представим колко по-силно е било въздействието на посланието по начина, по който Йоан го е получил. Въпреки това е важно да се опитаме да го направим, понеже начинът, по който е получено откровението оказва влияние върху неговото последващо тълкуване.
 
Видението, което Йоан получава, той след това облича с думи. Голяма част от нещата, които вижда, са толкова странни, че той се затруднява да намери думи, с които да ги предаде. Неслучайно думата „като“ се среща цели 72 пъти в Откровение. Този странен начин на комуникация (както и апокалиптичният стил, за който вече говорихме), също така предопределя широкото използване на символи, сравнения и образен език от автора. Следователно, тълкувателят на книгата трябва да си зададе въпроса за тяхното правилно разбиране и тълкуване – и то в няколко насоки.
 
Първо, Откровение ни показва голямата картина, а не малките детайли. Да тълкуваме, като се фокусираме върху детайлите, е все едно да хванем ножа не за дръжката, а за острието и е сигурен начин да се объркаме. Откровение е книга-картина, но ще направим грешка, ако я превърнем в книга-пъзел.
 
Много от детайлите, които авторът използва, имат за цел да допринесат за окончателното впечатление, а не да бъдат тълкувани със стриктен буквализъм или зад тях да се търси някакво скрито значение. С други думи, символът има за цел да предаде идея, да създаде впечатление, да ни помогне да видим нещо ясно, да разкрие истина. Много по-удачно е да се опитаме да разберем какво ни казва той, изхождайки от неговото общо внушение, отколкото да се стремим да намерим място на всеки един детайл.
 
Второ, Йоан не избира своите образи произволно. Една от основните причини да не можем да разберем правилно Откровение, е понеже нямаме познание за източника, който авторът използва и символите, от които черпи. Този източник е Старият Завет. От всичките 404 стиха на Откровение само 126 не съдържат препратки. Въпреки това, книгата не съдържа нито един директен старозаветен цитат. Старозаветните текстове са под формата на алюзии и намеци – понякога толкова незабележими, че учените спорят за точния им брой. Това затруднява идентифицирането на източниците на символите и образите и усложнява задачата на тълкувателя.
 
Трето, Йоан използва тази старозаветна образност по много специфичен начин, свързвайки хора и събития от Стария Завет с това, което вижда да се случва (или предстои да се случи). Това повторение на модели и принципи, по които Бог действа, е толкова значимо за разбиране на книгата, че не може да бъде подчертано достатъчно дебело. Нещо повече – съвсем не е достатъчно просто да намерим съответния старозаветен паралел в Откровение. Необходимо е да изследваме контекста и на двата пасажа, както и на историите, които лежат зад тях. Например, в посланието към църквата в Тиатир Йоан говори за жената Езавел „която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено“. Това е ясна препратка към старозаветната царица Езавел, съпруга на цар Ахав. Но за да разберем смисъла, в който авторът използва това име, ние трябва да се върнем към старозаветната история и да видим по какъв начин тази жена е представена в нея. Когато разберем, че това е езическа принцеса, която отклонява Божия народ Израел от следване на истинския Бог, преследва и избива пророците, въвежда езическа религия и накрая понася Божия гняв, разбирането на посланието към Тиатир става много по-лесно.
 
Освен това, Йоан не просто използва образи от Стария Завет – той ги модифицира, така че да отговарят на новата ситуация, пред която е изправен. Например, в Откровение 13 виждаме звяр, който излиза от морето. Неговата идентичност от дълго време е била предмет на спорове между тълкувателите. Но описанието на звяра е взето директно от Данаил 7. Голямата разлика е, че докато в Данаил 7 се говори за 4 звяра, то в Откровение 13 имаме един-единствен, който носи сборните характеристики и на четирите. Аналогиите са толкова много, че е практически изключено тук да става дума за случайност – Йоан съвсем съзнателно използва Данаил 7. Той обаче прави нещо повече от това – той модифицира неговата образност, събирайки четирите звяра в един-единствен, придавайки му по този начин нов смисъл.
 
Накрая, напълно е възможно един символ да има повече от едно значение или поне оттенъци в значението. Например, в Откровение 3:8, 20 и 4:1 думата „врата“ очевидно е използвана със символично, а не буквално значение. На всяко от тези три места обаче значението на символа е различно от останалите. В 3:8 Йоан черпи от старозаветната аналогия в Исая 22:22. Исус Христос е единственият избран от Бога така, както е бил и Елиаким. Християните във Филаделфия са били гонени от евреите, които са твърдели, че единствено те са истинската синагога и Божии хора. Но Исус казва, че е точно обратното, понеже Той е единственият достъп до Бога. В 3:20 думата „врата“ е синоним на „живот“. Накрая, в 4:1 „врата“ по един символичен начин подчертава смяната на темата и перспективата.
 
Тази разлика ни показва, че нямаме право да смятаме, че един символ се използва последователно с едно и също значение на всяко място, където се среща в Откровение. Това може и да е така. Но то трябва да бъде установено чрез сериозна работа с текста и контекста, а не просто да се предполага. Пропускът да направим това може да доведе до сериозни тълкувателни грешки.
Всичко това може да изглежда доста сложно и объркващо за съвременния читател, но не трябва да забравяме, че за първоначалните читатели на Откровение единствената Библия, до която те са имали достъп е бил Старият Завет. Те са били потопени в него и да се обърне към неговата образност е било най-естественото нещо, което Йоан може да направи. Този подход всъщност е бил улеснение за тях, той е разкривал, а не е скривал значението на текста. Разбира се, той може да създаде известна трудност на съвременния християнин, който обикновено познава много по-добре Новия Завет отколкото Стария. Но самото разбиране какво прави Йоан вече е огромна помощ при тълкуването на книгата. То също така служи като ефективна спирачка срещу естествената ни склонност да „преведем“ виденията от Откровение на съвременен език – т.е. да виждаме хеликоптери, танкове, ядрени оръжия, Европейски съюзи и т.н. Преди да потърсим какво тези видения означават за нас, ние трябва внимателно да изследваме какво са означавали за първите читатели. Ако пропуснем да направим това, със сигурност ще сбъркаме.
 
Съществуват няколко прости принципа, които могат да ни помогнат да извлечем смисъл от символите в Откровение.
1. Те трябва да се тълкуват в непосредствения контекст, в който се появяват. Направете всичко възможно да разберете намерението на автора, разглеждайки символа в неговите богати контекстуални слоеве. Опитайте се да разберете основната идея. Изследвайте в какво значение се използва той първо в Откровение и след това на други места.
2. Обръщайте внимание на символните пародии в Откровение. Например, зверовете от морето и особено от земята са пародийна имитация на описанието на агнето. Друга пародия е приликата между блудницата Вавилон и невястата на Агнето. Змеят, звярът и лъжепророкът са пародия на Троицата.
3. Опитайте се да разберете дали символът е използван с неговото общоприето значение в древността. Например, змеят/драконът в древността е бил създание, свързвано със злото. (Дракон за древните не значи това, което ние си представяме днес – така са били наричани всяко от земните и водните чудовищни създания.)
4. Винаги бъдете нащрек за възможността Йоан да модифицира значението на символа.
5. Проверете дали Йоан не обяснява сам своя символ. На доста места, макар и не винаги, той прави това (Виж напр. 1:20; 4:5; 7:13–14; 12:9; 13:18; 17:9–18; 19:8; 20:4–6,14). На други места глас обяснява значението (ср. 1:12 с 1:20; 7:9 с 7:13–14; 12:3 с 12:9–10; 17:1 с 17:7).
6. Дръжте сметка, че Йоан използва и други средства, за да обясни своето видение. Понякога обобщаващо твърдение в началото или в края на дадено видение ни дава ключ за неговото разбиране.
7. Внимавайте когато се опитвате да обяснявате детайлите. Например 24 старци наистина може и да символизират патриарсите и апостолите. В същото време обаче не можем да обясняваме Бога чрез скъпоценните камъни, с които Той е сравнен в същата картина – идеята е да се представи могъществото и красотата на Неговото присъствие. Винаги трябва да се питаме дали те целят да изразят същността на някоя идея или имат специално значение. Също така много важно е да се опитаме да видим връзката на символа с основната тема в пасажа.
8. Тълкувайте неясните чрез ясните неща. Ако и двата (или повечето) пасажи са неясни, бъдете предпазливи относно изводите си и отворени за други възможности.
 
Винаги изучавайте със смирение. Бог не ни е открил всичко и нашето разбиране е ограничено поради липсата на пълно знание за древния свят и за времето, по което Йоан живее и пише. Поради това никога не трябва да сме прекалено убедени в своето виждане.
Един от въпросите, които се задават най-често по отношение на книгата Откровение е как трябва да бъде тълкувана тя – буквално или не. Привържениците на небуквланото тълкуване посочват множеството очевидни символи и иронично питат вярва ли някой, че от земята и морето наистина ще излязат подобни зверове-мутанти. Привържениците на буквалното значение на свой ред питат дали и второто идване на Христос, и възкресението на мъртвите са символични, и всъщност няма да се изпълнят.
Вероятно основният проблем на спора е, че самият въпрос е зададен донякъде погрешно. Откровение не трябва да бъде четена нито буквално нито небуквално – тя трябва да бъде четена естествено. Под естествено аз разбирам в съответствие с начина, по който авторът използва езика. Естественото значение на един символ се определя от това, което авторът иска да изрази чрез него. Когато не отчетем начина, по който работи езикът и настояваме неговият смисъл да бъде определян от речниковото значение на думите, които го изграждат, това представлява драстично погазване на конкретните принципи на комуникация, свързани с него. И обратно, когато нямаме основание да смятаме, че авторът използва някаква специфична форма на речта, можем да разбираме написаното именно според речниковото значение на думите, понеже това е неговото естествено значение. Разбира се, понякога читателите не са съгласни дали даден пасаж носи символен, образен, метафоричен или друг смисъл или не. В този случай се налага допълнително изследване, което да ни покаже какво е естественото значение на пасажа и по този начин да ни позволи да го разбираме и тълкуваме правилно.
Мнозина се страхуват от книгата Откровение, смятайки я за почти невъзможна за разбиране. Но ние никога не трябва да забравяме, че образният ѝ език има за цел да разкрие, а не да скрие истината от нас. Неправилно е да смятаме, че символите правят текста по-труден за разбиране. Това съвсем не е задължително. Напротив, възможно е точно обратното – символите да правят разбирането по-лесно.
В края на краищата Откровение е именно откровение.
Автор: РАДОСТИН МАРЧЕВ
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg