Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Числата в книгата Откровение

Main Pic
Публикувана: 29.08.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 401
Коментари: 0
Един интересен феномен при тълкуването на книгата Откровение е свързан с рабирането на числата в нея. Двата най-известни примера са повратящите се под различни форми три години и половина и Милениума от гл. 20. Първият често се свързва с половината на голямата скръб, когато според някои тълкувания Църквата ще бъде грабната или Антихрист ще започне да преследва Израел, а вторият с буквално 1000 - годишно царуване на Христос и Неговите светии на земята.
 
Специалистите единодушно посочват, че една от характеристиките на литературния жанр известен като „апокалипсис“ е именно символичното използване на числата – факт, за който запазените представители на литературния жанр ни дават изобилни доказателствa.
 
За да илюстрираме как действат числата в книгата ние няма да се занимаваме с егзегетика на известните текстове, които съдържат 3,5 години или Милениума. Вместо това ще се обърнем към един доста по-малко познат текст, който се намира в Откровение 21:15-17:
 
И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръста, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.
 
Читателите на книгата обикновено подминават този, текст без да му обърнат внимание – не на последно място понеже просто не знаят какво да правят с него. Заслужава си обаче да си зададем логичния въпрос: защо Йоан толкова подробно изброява всички тези форми и размери? Би ли направил той това, ако не очаква те да носят някакво послание на неговите читатели?
 
Истината е, че това е изключително богат богословски текст, но за съвременните читатели е трудно да го „чуят“, понеже не познават начините, по който действат литературните похвати използвани от автора и поради тази причина не знаят какво да търсят.
 
Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание е формата на града. Началното впечатление може да е, че тя е квадратна, но Йоан всъщност има предвид куб – той изрично споменава и височината прибавяйки по този начин трето измерение. Както евреите така и гърците са смятали куба за съвършена форма. В Стария Завет тази форма се среща единствено на две места – пресвятото място на скинията и след това на храма (виж 1 Царе 6:20. Виж също Езек. 48:30-35; 43:16). Открили веднъж това, не е трудно да разберем идеята на автора – целия град представлява една огромна светая светих – пресвято място, където Божието присъствие в възможно най-близко. Това ясно казва нещо за близостта с Бога с Неговите светии в идващото Божие царство.
 
Това обаче съвсем не е всичко. На Йоан е дадена тръстика (която действа като измервателен уред), и му е казано да измери града. Крайният размер е 12 000 стадия. Това е приблизително 1400-1500 мили или диагоналът на цялата Римска империя. Това, което Бог казва с тази мярка е, че Римската империя, която сега изглежда непоклатима ще бъде напълно изместена от новия, небесен Ерусалим. За преследваните християни от 1 век (а и за християните от всеки следващ век) това е едно вдъхновяващо послание. Римската империя е обхващала почти целия тогавашен познат свят. Идващото Божие царство ще заеме целия свят, за да се изпълнят думите на Господната молитва „да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето така и на земята.“
 
Но Йоан все още не е свършил. Ако умножим всички ръбове на куба (12 на брой) по тяхната дължина (12 000) получаваме 12х12000=144000[6] (Съвсем не случайно Йоан добавя в 21:17, че дължината на стената е 144 лакти, което е „човешка мярка, употребена от ангела.“). Това е число, което вече ни е познато от Откр. 7 и 14. Макар някои тълкуватели да смятат, че то е буквално число, което говори за етнически евреи доста специалисти са на мнение, че в тази глава Йоан има предвид Църквата. Двете картини в нея показват едно и също нещо – той първо чува числото на подпечатаните Божии избрани (ст. 4), но когато ги вижда те са „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“ (ст. 9).
 
Ако това е вярно, то достигаме до удивителния извод, че небеснияy град всъщност не е буквален град, а образ на църквата.
 
Самата книга Откровение ни дава основания да мислим в тази посока. В 21:2 виждаме идващия нов Ерусалим: „Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.“ Описанието на Църквата като невестата на Агнето (Христос) е често срещано в Новия Завет (виж напр. Еф. 5:25-27; 2 Кор. 11:2). Това обаче все още не означава категорично, че в този текст Йоан има предвид точно тази връзка. Напълно възможно е той просто да сравнява красотата на новия Ерусалим с „невеста украсена за мъжа си.“ Съмненията обаче се разсейват щом достигнем до 21:9-10. В ст. 9 един ангел се обръща към Йоан с призива: „Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.“ Но когато Йоан поглежда към това, което ангелът му показва той изненадващо вижда не невеста (т.е. Църквата), а небесния Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога.“
 
Ако небесния град описан в Откровение 21:15-17 наистина е Църквата то Бог чрез Йоан ни казва, че
 
(1) именно Църквата ще се превърне в „светая светих“ – най-святото място където Божието присъствие е най-близко.
 
(2) Тя ще „завладее“ Римската империя, която сега преследва християните и ще властва над целия свят.
 
(3) Нито един от Божиите избрани няма да липсва в Божието царство понеже Бог е силен да опази всеки един, който с вяра се обърне към Него.
 
Това е едно удивително послание, което е представено основно чрез числа.
 
Въпросът дали библейските текстове трябва да се тълкуват буквално или небуквално е погрешен по самата си същност. Вместо да питаме дали трябва да тълкуваме буквално или небуквално ние трябва да се стремим да ги тълкуваме „естествено“ т.е. в съгласие с намерението на техните автори. Да твърдим, че авторът иска всяка негова дума да бъде разбирана буквално или небуквално очевидно е погрешно – всички ние използваме като буквална изразност така и образен език. Нещо повече – различните литературни жанрове предполагат по-буквален или по-образен начин на изразяване. Ние не четем поезията като фантастика или поговорките като научна лекция.
 
С други думи, дали един текст трябва да се разбира буквално или не се определя от неговия контекст и литературен жанр. Приведеният пример от Откровение ни показва както че апокалиптичния жанр предполага символино и небуквално използване на числата така и че поне в някои случаи авторът действително използва числата като символи, които предават идеи, които нямат нищо общо с техните буквални математически стойности. Без да претендираме, че всички числа – 1000 години или 3,5 години  – от Откровение трябва да действат по този начин ние трябва поне да сме отворени за възможността авторът да няма предвид те да бъдат разбирани буквално.
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg