Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Премълчаването като отговор

Main Pic
Публикувана: 03.09.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 428
Коментари: 0
Наскоро мой познат публикува на стената си текст, който често казано, силно ме подразни. За известно време се колебаех дали да коментирам, но в крайна сметка реших, че не си струва и се отказах. Трябва да призная обаче, че няколко пъти през този ден умишлено преглеждах профила му, за да видя как други хора са го „наредили“.
 
Около седмица след това случайно научих, че този човек преминава през дълбока трагедия в семейството си. Докато слушах разказа, тихо благодарих на Бога, че е спрял ръката ми, преди да затракам по клавиатурата. Може би това, което той беше написал, наистина беше необмислено и глупаво. Но последното нещо, от което той се нуждаеше в момента, беше някой виртуално да упражнява реторичното си карате на неговата стена в коментари и спорове, които нямаше да донесат нищо добро. Възможността, която имах да го изслушам и да се помоля с него, беше хиляди пъти по-добра.
 
Виртуалното общуване в повечето случаи не стимулира съпричастност или въздържаност. Но може би в този нов свят, който вече е дошъл и няма изгледи скоро да си отиде, една от най-важните добродетели, които християните трябва да започнат да развиват, е смирението. Няма нужда да спечелим всички спорове. Няма нужда винаги да доказваме, че притежаваме най-добрите аргументи и че сме прави. Или редовно да поставяме другите на мястото им с остроумния или дори острия си език. Или да имаме последната дума.  
 
Понякога най-доброто, което можем да направим, е просто да замълчим – или дори да премълчим. Да не кажем нищо дори когато всъщност имаме (или си мислим, че имаме) какво да кажем.
 
Томас Мертън пише, че ако нашата проповед не е родена от мълчание, тя е загуба на време, но това се отнася в еднаква степен и за всеки друг вид християнско говорене (По презумпция за християните не би трябвало да има друг вид говорене.). Ние трябва да млъкнем, за можем да чуем и да слушаме, за да можем да разберем. Често това е единственият начин да говорим смислено. А понякога най-добрият отговор е отказът от отговор.    
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg