Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Тайната на благочестието

Main Pic
Публикувана: 04.09.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 296
Коментари: 0
„И както е признато, велика е тайната на благочестието: „Този, който се яви в плът...“ 1. Тимотей 3:16
 
Тайната е велика не защото остава неразгадаема за нас, а защото е изумителна. Тайната е поразителното откритие, че Бог е станал човек от плът и кръв. Това например означава също, че Вечният се е родил в един свят, подвластен на времето. Той, който е извън времето, е заживял в областта на часовниците и календарите.
 
Онзи, който присъства постоянно навсякъде, сега се е ограничил до едно-единствено място като Витлеем или Назарет, Капернаум или Ерусалим. Чудно е да си представим, че великият Бог, който изпълва небесата и земята, сам се е ограничил до едно човешко тяло.
Когато хората Го гледали, те можели с право да кажат: „В Него обитава телесно цялата пълнота.“
 
Тайната ни напомня, че Творецът е посетил тази незначителна планета, наречена Земя. Тя е само една прашинка в Космоса, но въпреки това Бог е избрал да дойде точно на нея. От небесния дворец Той е дошъл в обора, в ясли, от които се храни добитъкът! Всемогъщият Бог е станал безпомощно бебе. Не е пресилено да се каже, че Този, когото Мария е държала на ръце, всъщност е носел нея, защото Той е Творецът и Вседържителят на целия свят.
 
Всезнаещият Бог е източникът на всяка мъдрост и всяко знание, и въпреки това четем за Него, че като дете Той е напредвал в мъдрост и разум. Почти немислимо е, че Този, на когото принадлежи всичко, е дошъл в собственото Си притежание и там не е бил добре дошъл. За Него е нямало място в хана. Светът не го е разпознал. Своите Му не са Го приели.
 
Господ дойде в света като негов Служител. Господарят на  славата прие съвсем обикновено човешко тяло. Господарят на живота дойде на този свят, за да умре тук. Светият дойде в една истинска джунгла на греха. Безкрайно възвишеният дойде съвсем близо до нас. Той, който беше цялата радост на Своя Отец и на когото се покланяха ангелите, трябваше да страда от глад и жажда. Той беше уморен, когато седеше на Якововия кладенец, спеше в лодката на Генисаретското езеро, обикаляше като бездомен чужденец в света, който беше сътворил със собствените Си ръце. Той дойде от богатството в най-окаяната бедност, нямаше дори място, където да подслони главата Си. Работеше с ръцете Си. През целия си живот не спа на дюшек. Нямаше течаща топла и студена вода, нито другите удобства, които ние считаме за елементарни.
 
„И всичко това за теб и за мен!
 
О, нека се поклоним, нека прославим Царя!“
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg