Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - Божията тронна зала

Main Pic
Публикувана: 05.09.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 366
Коментари: 0
Откровение 4:1–11: „След това видях, и ето врата, отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“
 
С гл. 4 започва втората секция от книгата Откровение (4:1–7:17). Както и останалите, тя обхваща целия период между първото и второто идване на Христос (виж част 4). Ние ще разгледаме последователно всеки един от тези пасажи, но е важно читателят на книгата да има представа за общата картина.
 
По-конкретно 4 глава представя небето с образността на съдебна зала, небесния храм и тронната зала на Бога – което е съвсем естествен преход от 3:21. Гл. 5 се спира върху Христос, Който държи свитъка на Божия план за спасение. Гл. 6 описва отварянето на печатите, с които този свитък е запечатан, завършвайки със завръщането на Христос (6:12–17) и краят на историята такава, каквато я познаваме. Накрая, гл. 7 говори за пълнотата на спасените. Перспективата, от която са представени събитията е небесна – Йоан започва, описвайки Божия трон и се придвижва към периферията[1]. Вероятно това е съзнателен намек, че описаните по-нататък сцени не представляват хаос и безконтролно насилие, а съзнателно водена от Бога история, която върви към своя предварително определен край.
 
Гл. 4 и 5 са тясно свързани и задават рамката на това, което се случва по-нататък. Те описват небето, но не небето след окончателната победа на Бога над Неговите врагове, а такова, каквото е то в момента. Езикът на поклонението черпи  най-вече от Псалми 95–100, които прогласяват победата и възцаряването на Божия воин. Освен от Псалмите, те съдържат множество алюзии към различни други старозаветни текстове като 3 Царе 22, Езекиил 1, Битие 9, Исая 6 и Данаил 7[2].
 
В 4:1 (ср. с Езек. 1:1; Дан. 7:6–7) Йоан е повикан от „глас като тръба“, който той вече е чувал в Откр. 1:10 и който принадлежи на Христос[3]. Той е отведен на небето във видение[4] и получава обещание, че ще му бъде разкрито „това, което трябва да стане подире“[5] (ср. Дан. 2:28–29,45). Но това, което той първоначално вижда е нещо съвсем различно – той се намира в Божията тронна зала, където тече непрестанно поклонение на Твореца.
 
Книгата Откровение представя небето по множество различни начини
 
Като тронна зала (4)
Като синагога, в която се чете свитъкът (5:1)
Като олтар, на който се принася тамян (8:3ff)
Като съдебна зала (12:10)
Освен това тази комбинирана образност има множество аналогии със земната скиния и храм, което дава основание на някои коментатори да смятат, че Йоан вижда и описва небесната скиния (виж Евреи 9:1–8).
 
Следната таблица представя някои от аналогиите.
 
Стар завет                                                                       Откровение
                                             
 
Светая светих (Изх. 26:30–35)                                  Трон (Откр. 4:2)
Светилник (Изх. 25:31–40) 7 светила над трона (4:5)
Бронзов умивалник (Изх. 30:18)                                  Стъклено море (4:6)
Херувими над трона на милостта (25:17–21)              4 живи същества (4:6)
Свещеници Старци – царе и свещеници (4:4)
Олтар за изгаряния (Изх. 31:9) Олтар (6:9–11)
Кадилен олтар (Изх. 31:8)                                           Кадилен олтар (8:3–5)
Ковчега на завета                                                          Ковчега на завета (11:19)
 
Напълно възможно е също Йоан да описва сцената като съзнателен контраст на образността, която хората свързвали с култа към императора – стоящ в своята тронна зала, заобиколен от сенатори, сановници и висши служители. Ако това е така, то посланието е много ясно – императорът е лъжлив бог, поклонението пред него е богохулство и злата империя, която преследва християните е единствено пародия на истинската власт, която се намира изцяло в Бога. Това вероятно е било необходимо напомняне за гонените ранни християни през 1 век. Но същото напомняне е важно за вярващите през всяко време – без значение дали те се изправят пред режима на Хитлер, който иска да подчини църквата, пред комунистическо преследване или пред изкушението на консуматорството и хедонизма.
 
Последно, доста отчетливо се забелязва, че немалка част от образите, описани в гл. 4, са оставени неясни. От една страна, вероятно причината за това е необичайността на това, което авторът вижда – в човешкия език просто няма думи, отнасящи се към реалностите, на които той е направен свидетел. Единственото, което може да направи, е да търси повече или по-малко удачни сравнения: „приличаше на“, „на глед като“, „като стъклено море“ и т.н. От друга страна, тази неяснота създава ефект на многопластовост и нееднозначност на внушенията, и дава възможност за множествена интерпретация.
 
Първото нещо, което Йоан вижда на небето е „престол“ (ср. Ис. 6:1; Дан. 7:9), на който седи „Един“ (ст. 2), който по-нататък в ст. 9 е наречен „Този, Който седи на престола и живее до вечни векове“, в ст. 10 „Господ Бог… Който е създал всичко, и поради Чиято воля всичко е съществувало и е било създадено“, на Когото се покланят всички и Който без съмнение трябва да бъде идентифициран като Бог. Формата на тази фигура не е описана, но вероятно съществува аналогия с Езек. 1:26–28. Тронът, който е поставен в центъра на картината от гл. 4, ясно говори за Божия суверенитет. Това е основна тема, която преминава от началото до края на книгата – съвсем естествено за хора, които живеят в сянката на цезара и в опасност от преследване. Но идеята отива и по-далеч от това – превръщането на небесния трон в съставна и важна част от нашия светоглед е основата за теоцентричното (и правилното) виждане на света и историята.
 
Ст. 3 добавя някои подробности към това, което Йоан вижда (ср. Езек. 1:26,28; 9:2; 10:1; Изх. 24:10; 28:17–20). Ясписът е много чист и прозрачен кристал. Неговият цвят може да бъде червеникав, зелен, кафяв, син, жълт или бял. Според описанието това може да е опал или диамант. Вероятно той загатва за святостта, чистотата и славата на Бога. С яспис е сравнен и новият Ерусалим (Откр. 21:11,18–19). Сардисът е червен кристал, който в случая вероятно намеква за Божия гняв срещу греха. Ако това е така, то Божията чистота и нетърпимост към греха веднага са допълнени от дъгата[7], която стои над престола като свидетелство за Неговата непреминаваща милост (ср. Бит. 9:11 и Езек. 1:28). Тя е сравнена със смарагд, който представлява зелен или безцветен кристал, пречупващ светлината в различни цветове, подобно на призма. Обикновено дъгата се появява след като бурята е преминала, но тук тя я изпреварва, което още повече подчертава нейната значимост и непреходност. Следващите глави на книгата Откровение ясно ще покажат как Божият съд винаги е примесен с неговата милост. Освен това в ясния контекст на Езек 1:28 и еврейските тълкувания като Мидраш,  Пс. 89.18; Числа 14.3; Агей 16a дъгата отново сочи към Божията слава.
 
Цялостното впечатление от картината е на невиждан блясък, което е в съгласие с други библейски текстове (виж напр. Пс. 18:12; 104:2; 1 Тим. 6:16; 1 Йоан 1:5,7). Следователно, макар и възможно, не е задължително да търсим специфично значение във всеки отделен камък, а да се опитаме да си представим общото внушение, което тяхното описание носи[8
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg