Неделя, 27.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си." Еремия 10:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ограниченият неограничен

Main Pic
Публикувана: 12.09.2020
Автор: Людмил Ятански
Прочетена: 215
Коментари: 0
Седя пред старинния шкаф. И се наслаждавам на гледката. Мисля си за Бога. За Неговата неограниченост. И за нашата ограниченост. И не разбирам защо сме ограничени. И не разбирам какво би било, ако сме неограничени.
 
Естествено - тегли ме към това да съм неограничен. Но дали неограничението е добро за мен?
 
Гледам старинния шкаф и виждам красивите тонове на дървото. Старинния обков...
 
Но не виждам какво има зад красивите вратички. Не виждам какво има в чекмеджетата.... Защото съм ограничен.
 
Ограничен съм и до там, че не виждам състава на дървесината. Не виждам процентното съдържание на вода в дървото. Не виждам кристалната решетка на металния обков. Не виждам микроорганизмите по повърхността, а може би и във вътрешността на предмета...
И именно поради тази причина съм сърдит..., че съм ограничен..
 
А може би съм блажен, че съм ограничен, защото мога да се наслаждавам само на това, което виждам. А то е красиво. Защото очите ми са създадени да виждат именно и само него.
 
Седя и гледам старинния шкаф... и чувам тиктакането на часовника. Някъде в далечината се чува звука на минаващи автомобили.
Тихо е. Мога да чуя мисълта си.
 
Но не мога да чуя мислите на хората в сградата. Не чувам мислите на хората, които познавам.... Нито пък на тези, които не познавам.
Не чувам какво си говорят даже.
 
Не чувам как се движат планетите. Може би защото го правят безшумно... Не чувам как изгрява слънцето. Не чувам.
 
Но чувам песента на птичките. Чувам гласа на приятелите. Е, и на неприятелите.
Чувам всичко, което ме радва. И което мога да понеса.
 
И се наслаждавам.
 
И откривам, че ограничението всъщност е благословение.
 
Но най-важното е, че мога да чувам гласа на Твореца. Там няма ограничение. И тогава ставам неограничен. Защото в Неговото присъствие няма нищо невъзможно. Там времето спира. Пространството изчезва.
 
В Неговата неограниченост моята ограниченост се стопява...
 
"Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това."

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg