Неделя, 27.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си." Еремия 10:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Хората със специални нужди и духовният живот

Main Pic
Публикувана: 16.09.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 338
Коментари: 0
Наскоро участвах в дискусия за хората с увреждания. В нея един мой познат говореше за своето дете, което има симптоми от аутистичния спектър. Понеже проговорила късно и трудно задържала вниманието си той се притеснявал за нея – включително, доколко е в състояние да разбира. Едно от нещата, за които той като християнин си мислел, било какво може да направи при това положение, за да доведе дъщеря при Христос.
 
Веднъж, докато гледал християнски филм, на който Христос приканва хората с думите „Елате при Мен” дъщеря му, която играела наблизо, изведнъж станала, дошла при него, хванала ръката му и го завела при телевизора. От този момент, моето виждане се промени радикално, каза той. Вместо да питам как аз мога да покажа Христос на дъщеря си, започнах да се чудя какво тя може да ми покаже за Него.
 
Спомням си и за един друг, но донякъде свързан разговор. Човек със забавено умствено развитие от известно време посещава църква. Накрая идва моментът, в който е поставен въпросът за неговото кръщение. Тъй като тази църква практикува кръщение на хора, които могат да осъзнаят и обяснят своята вяра, това повдигнало някои въпроси. Какво да правим с човек, който не може да даде разумно свидетелство за посвещението си на Христос?    
 
Тези два примера показват нещо много интересно – ние често мислим за своята връзка с Бога в донякъде подчертано когнитивни категории – човек трябва да разбере, осмисли и приеме съдържанието на вярата. Това със сигурност има своите основания, но случаят с хората с умствени увреждания повдига редица въпроси за достатъчността на подобна нагласа. Днес малцина биха поставили под съмнение приемането, че такива хора са приети от Бога и един ден ще бъдат с Него. Но как точно Неговата жертва и благодат се прилагат спрямо тях е много по-трудно да кажем. Очевидно това става на ниво надхвърлящо чисто умственото възприятие. Когато отидем по-далеч от въпроса, свързан с тяхното спасение и приемане от Бога нещата, стават още по-неясни.
 
Възможно ли е Бог да има начини, които да доведат до същностно християнски духовен живот и дори духовно израстване и зрялост на такива хора? Може би, но как да опишем тези неща, когато те отиват на ниво, за което ние нямаме понятия – вкл. богословски понятия – с които да говорим? И накрая, възможно ли е подобни хора да водят хората със здрав ум към една по-близка връзка с Христос?
 
Сещам се за популярният автор Хенри Ноуен, който след като учи и преподава в някои от най-елитните университети, избира да служи в дом за хора с увреждания, обгрижвайки мъж във вегетативно състояние, на име Адам. (Цялата книга е донякъде отговор на въпросите, които поставям тук, макар че в те сочат в малко по-различна посока.)
 
Може би, в нашето богословие зее една значителна по своите размери дупка, свързана с реалност, за която не знаем какво точно да кажем и как да я опишем. Сигурно поне отчасти това е тайна, която не сме в състояние да разберем напълно. Въпреки това си мисля, че това е нещо, за което можем, и дори трябва, да кажем повече, отколкото обикновено правим. Понеже това не е въпрос, свързан единствено с една специална група хора. В основата си това е въпрос за същността на „истинската духовност”, казано с думите на Франсис Шефър.   
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg