Вторник, 27.10.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему." Притчи 12:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - седемте духове и седемте светилника

Main Pic
Публикувана: 20.09.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 398
Коментари: 0
Първите 8 стиха на Откровение представляват въведение към цялата книга. Пасажър, 1:1–3 има ясен текстови паралел със заключението в 22:6–7, като по този начин оформя ясно инклузио на целия текст.
 
Текстът започва с думата „откровение“, откъдето идва и наименованието на цялата книга. На гръцки тя е apokalypsis, сложна дума, съставена от apo, която означава „отделено от“ и kalypsis, означаващо „скривам“. Следователно apokalypsis означава „показвам“ или „разкривам“. Сравнявайки други места в Библията, където е използвана същата дума (Римл. 16:25; 1 Кор. 14:6; Гал. 1:12; 2:2; Еф. 3:3; 1 Петър 1:7; 4:13), добиваме впечатлението, че тя се използва за откриване на преди това скрита истина.
 
Към същия извод навежда и кратката начална секция съставена от ст. 1–3.
 
Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял. Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.
 
Бог дава Своето откровение, за да бъде то открито и разбирано, а не неясно и скрито. Нещо повече, Той изисква внимание към текста и обещава благословение на разбиращите откровението и живеещите според неговото послание към тях. Следователно четящите имат всяко основание да вярват, че Бог желае Неговата книга да бъде изследвана и разбирана.
 
Изразът „който прочита, и ония, които слушат“ показва, че то е било предназначено да се чете на общи християнски събирания – вероятно дори на богослужения – от самото начало.
 
Накрая, 1:1 има текстуален паралел с Данаил 2:28–30; 45–47, където отново става дума за откриване на нещо, което преди това е било скрито. По този начин още веднъж се подчертава идеята, която вече споменахме – целта на Бога е Откровение да бъде разбирано.
 
Контекстът на Данаил обаче отива и по-далеч от това. Там видението не само открива това, което има да стане, но ударението пада върху установяването на Божието царство завинаги. Йоан прави същия намек още в първия стих. Сигурността на идването на Божието царство и надеждата, която това носи, са основна тема на книгата. Следователно текстовата алюзия е здраво свързана с контекста на Данаил, а също така и с основната тема на книгата. Този начин на използване на Стария Завет е характерен за цялата книга Откровение и познаването му може да бъде много полезно при неговото тълкуване.
 
Гръцката конструкция на израза „Откровението от Исуса Христа“ прави възможно той да се разбира или като откровение ЗА Исус Христос, или като откровение дадено НА Исус Христос. Контекстът дава основание да предпочетем втория смисъл, както е отразено и в българските преводи.
 
„Онова, което има да стане скоро“ Времето за изпълнение на нещата в Откровение винаги е повдигало болезнени спорове. Идеята на автора може да бъде разбирана на няколко нива. Първо, още по времето, когато Йоан пише, поне част от тях вече са започнали да се случват с църквите в Мала Азия, към които той се обръща. Не само, че анализът на историческата обстановка, към който ще се обърнем по-нататък, ясно показва това, но и не би имало смисъл Йоан да изпраща писма на тези първи читатели на книгата ако тя не ги касае по никакъв начин.
 
Откровение обаче очевидно отива отвъд историческата обстановка през 1 век. Поне част от нея описва събития, случващи се в самия край на историята. Колко „скоро“ трябва да очакваме това да се случи в контекста на написаното от Йоан? Според Новия Завет идването на Исус Христос на света е ключовото събитие в цялата история. Всичко преди това води към него и всичко след това следва от него. От времето на въплъщението, смъртта, възкресението и възнесението на Господа ние живеем в „последно време“. Краят може да дойде всеки миг, понеже всичко необходимо за него е вече изпълнено. Именно в този смисъл Новият Завет използва израза „последно време“ (Евр. 1:2; виж и Деян 2:17, 1 Кор. 10:11; 1 Йоан 2:18). Отново, поради тази причина неговите автори могат да кажат, че краят е наближил (1 Петър 4:7) или че пришествието на Господа е наближило (Яков 5:8). Това обаче означава по-скоро „последност“ по отношение на събитията отколкото на конкретното време. Очевидно 2000 г. по-късно Христос все още не се е върнал, въпреки че ние продължаваме да живеем в „последно време“. Това наблюдение би трябвало да ни направи по-въздържани относно нездравото желание да „датираме“ събитията, описвани в Откровение и особено към това да ги „четем“ в нашето собствено настояще.
 
Към същия извод води и фактът, че в текста е извозвана гръцката дума за време kairos, която се отнася не за хронологично време, а за „удачен момент“ (ср. Мт. 8:29; 16:3–4; 26:18; Мк 1:15; Лука 12:56; 19:44; 1 Кор. 4:5; 2 Сол. 2:6; 1 Петър 4:17; Откр. 11:18).
 
„Йоан до седемте църкви, които са в Азия“ (1:4). Църквите в Азия са били повече от 7. Християнски общности е имало и в Троада, Колос, Йеропол, Магнезия и Трал. Вероятно когато Йоан избира 7, чрез тях предлага своето видение към църквата като цяло. Именно за това говори числото 7 (число на завършеност и пълнота).
 
„Седемте духове, които са пред Неговия престол“. Думите имат аналог в Ис. 11:2 и още повече в Захария 4. Тъй като в Захария ударението е върху силата на Божия Дух, възможно (но не и сигурно) е това да се има предвид и в Откровение. Ако това е така, тогава в ст. 4–5 може би имаме загатване за Троицата, тъй като изразът „Оня, Който е, и Който е бил, и Който иде“ представлява усложнена вариация на името Йехова „Аз съм, Който съм“ (Изх. 3:14), а Христос се споменава в ст. 5.
 
Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове.
 
Всяко едно от имената, с които се представя Христос има здрава връзка със Стария Завет. Тук нямаме възможност да навлезем в изследване на техния контекст, но разглеждането със сигурност си заслужава усилието.
 
„Началникът на земните царе“ е заимствано от  Пс. 89:27, както и Пс. 2
„верният свидетел“ = Ис. 43:10–13; Пс. 89:37
„първороденият от мъртвите“ = Пс. 89:27
„царство свещеници“ е взето от Изход 19:6 и пренася върху църквата титлата на Израел (както прави и 1 Петър 2:9).
„всяко око“ = Числа 11:25; Пс. 104:3; Ис. 19:1; Дан. 7:13; Зах. 12:10–14
„тези, които го прободоха“ = Зах. 12:10,12,14
„Всемогъщият“ е един от преводите в LXX на Йехова Саваот
Титлите, с които е представен Христос са специално насочени към хора, които са гонени, за да могат да им вдъхнат кураж и насърчение. Не Цезарят, а Христос е царят.
 
Обобщение:
 
Въведението на Откровение представя няколко основни идеи
 
То насърчава читателя/слушателя, че Бог желае да му разкрие смисъла на написаното.
То съдържа едно двойно послание, че събитията, описани в книгата започват да се изпълняват още в настоящето за първите читатели и в същото време предупреждава срещу нездрави спекулации за времето на бъдещото им завършване.
То насочва вниманието към Исус Христос, Който идва, за да даде надежда и помощ на Своята гонена църква.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg