Събота, 24.10.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава"." 1 Тимотей 3:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

Божият замисъл за брака

Main Pic
Публикувана: 21.09.2020
Автор: Кр. Мичел
Прочетена: 343
Коментари: 0
Според Библията, бракът е бил създаден от Бог от самото начало на човешкия живот на земята. Разказът за началото на семейството се намира в Битие 2:15, 18–25. След като създал мъжа, наречен Адам „от пръстта“, Бог казал следното и направил така:
 
И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази… И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.
 
Естеството на брака
От горепосочената информация можем да разберем основните аспекти на брака и факта, че семейството е Божия наредба.
Първо, виждаме, че нашият Бог е Бог на делата според показаното в Неговото чудно сътворение! Фактът, че от самото начало на мъжа е възложена работа, означава, че семейството ще бъде място за труд. Освен обработката и грижите за Едемската градина, му бе наредено да назове с имена всички животни. Казва се, че даже на небето ще има подходяща работа за спасените (Откровение 22:3). Според задълбочени изследвания, в семействата, където са се разпределяли задълженията, дори малките деца се радват на по-голям успех в бъдеще. Изглежда това има особено значение за децата в процеса на израстване и ориентация към трудолюбие и амбициозност. Някои родители считат, че е най-добре сами да вършат всичко за децата си, но е по-добре да преосмислят подхода си и да споделят задълженията у дома с децата си.
 
Второ, забелязваме, че от сътворението си човекът е комуникативно същество с език, който му е даден от Бог. Проследявайки развитието на семейството, както е описано в Библията, проличава колко е важна комуникацията за благосъстоянието на семейството. Зад почти всички неразрешени семейни проблеми стои срив в комуникацията. Докато каналите за комуникация се поддържат открити, съществува реална надежда за успешно справяне с проблемите. В голяма част от Библията се разглеждат теми свързани с положителната и отрицателната употреба на езика.
 
Трето, виждаме уникалността на човека в сравнение с останалото Божие творение. Когато всички различни животни били представяни пред Адам, за да ги назове по име, му станало ясно, че никое от тях не е като него. Въпреки, че всички животни били създадени мъжки и женски, „не се намери помощник, подходящ за човека“. Адам бил оставен като единствен човек на планетата, достатъчно дълго, за да се убеди, че никое друго Божие творение не е като него и достатъчно дълго, за да се почувства самотен и изолиран сред Божиите творения. Трябва да се отбележи, че ситуацията не е много по-различна от тази на много мъже и жени днес. Отчасти стремежът към брак произтича от чувството на самота и изолираност, присъщо за хората, докато стремежът им към независимост ги отдалечава все повече от родните им семейства.
 
Четвърто, освен това виждаме, че човекът е общително същество. Бог е казал: „Не е добре за човека да бъде сам“. Почти всеки би се съгласил, че голяма част от щастието и смисъла на живота е свързана с взаимоотношенията ни с останалите хора. Когато затворници се наказват допълнително, те често се поставят в така наречения „изолационен карцер“. В този случай на престъпника се отказва всякаква човешка близост. Нагледно е доказано, че когато човек е поставен в напълно безинтересна среда (без гледка, звук и докосване), не след дълго той започва да халюцинира. Изглежда, че ако човек не е в действителен свят на взаимоотношения, той си създава въображаем. Тази социална нужда е основният фактор не само за създаването на семейства, но и за възникването на култура и установяването на граждански институции.
 
Пето, може би това наранява мъжкото его, но ясно е казано, че мъжът не може сам да задоволи всичките си нужди. Бог е казал: „ще му създам подходящ помощник“. С други думи – мъжът се нуждае от помощ! В известен смисъл жената е била създадена, за да удовлетвори тази нужда. Макар това да не означава, че жената няма нужда от мъжа, разбираме, че нуждата на мъжа от женска помощ е била достатъчно силна, за да предизвика реакцията на Бог! В продължение на цял живот виждам, че в сравнение с жената, мъжът е по-неспособен да се грижи за себе си. Обикновено в семейството мъжът умира преди жена си. Според моите наблюдения, ако някой от двамата трябва да остане сам, жената е по-приспособима.
 
Шесто, бракът е ясно представен в Библията като партньорство за цял живот между мъжа и жената. Понякога се казва, че когато Бог създал жената, Той не взел кост от главата на Адам, от което да следва, че тя ще властва над мъжа, нито от ходилото, за да е негов роб, а от ребрата, което определя мястото й като негов доживотен спътник. От думите на Адам проличава, че сътворяването на Ева означава край на самотата, и че това красиво същество е ценна и неделима част от неговата собствена плът. „Вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа“ Битие 2:23.
 
Седмо, Адам в пророчество определя брака от Божията гледна точка. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“. В този случай напускането на родното семейство не е толкова физическо отделяне от родителите, колкото прекъсване на зависимостта и отчетността и начало на лична самостоятелност. Това не означава изгубване на първоначалната си семейна идентичност, а промяна на статуса – създава се ново семейство и двойката трябва да поеме всички отговорности. Родителите остават източник на мъдрост, подкрепа, напътствие и помощ, но децата им трябва да получат свобода да обособят своята нова семейна единица. В дългогодишната си практика като семеен консултант съм имал възможност да видя проблемите, които възникват, когато единият или и двамата членове от семейството, не успее да „остави“ родителите си.
 
В допълнение, бракът изисква спояване между двете половинки. Това означава: прегръдка, привличане, посвещаване, поемане на отговорност, уважение, любов, подкрепа и постоянна загриженост в интерес на другата половинка, както и помощ за да достигнат той и тя своя пълен потенциал. Освен това, както се споменава и другаде в Библията, това означава взаимопомощ за спасение на двамата, за вечен живот с Бог на небето. Единството между мъжа и жената в семейството е толкова важно в техните взаимоотношения, че апостол Павел в Новия Завет го сравнява с това между Христос и църквата (Ефесяни 5:22–23). Семейните партньори са идеално пригодни, за да бъдат наставници и водачи един на друг.
 
Какво означава да бъдат една плът
Адамовото определение за брака показва колко по-различно е семейството от всяка друга човешка съвместна инициатива. Думите „те станаха една плът“ веднага предизвикват мисли за сексуалното сливане между съпрузите. Макар и това твърдение да е свързано със сексуалния аспект на брака, идеята за съединяването в една плът е далеч по-всеобхватна. По-обширната представа е, че чрез взаимно съгласие и публично обявяване, мъжът и жената са оставили личните си пътища и са слели техните два живота в един. Те започват да планират, мислят, вярват и живеят като една личност, доколкото е възможно.
 
Елементи, които не са предвидени в Божия план за брака
Този пасаж съдържа и други теми свързани с брака. Например, полигамията не е била предвидена в първоначалния план на Бог, но е по-скоро продукт на греховния свят. Бог не е създал Адам, Ева, Мария и Марта. Нито е създал Адам, Джон, Пол и Ева. Въпреки, че Божият план е бил бързо отхвърлен и нарушен от грешното човечество, първоначалното Му намерение е било мъжът и жената да живеят в свято единство, докато смъртта ги раздели.
 
Освен това, Бог никога не е предвиждал нещо подобно на еднополови бракове. Не е създал Адам и Джон или Ева и Мария като първоначални двойки. За Него двойката винаги е трябвало да бъде между мъж и жена, съединени в едно. Навсякъде в Библията, хомосексуалните отношения са представени като отклонения от Божиите пътища (Левит 18:22, 1 Коринтяни 6:9–11).
 
Последици от пренебрегването на Божия замисъл
Както виждаме във въведението, от пръв поглед става ясно, колко много е пропаднала нашата цивилизация от първоначалния замисъл на Бог за брака и семейството. Неизчислима е цената, която плащат мъже, жени и деца, по цял свят, в резултат на тази измяна. Нито може да се каже, че Божият план е неуспешен, както някои твърдят. По-скоро провалът е в осъществяването на плана! Социологически проучвания постоянно изтъкват превъзходството на правилно функциониращия дом. Когато мъжът и жената дадат обет за следване на Божия план чрез взаимна любов и обич към децата си, както и чрез наставления според Божието слово, на теория и практика, това се отразява много ползотворно във всички сфери на обществения живот. От друга страна, когато домът е разбит от разводи и когато децата са жертва на насилие и пренебрежение, всички области на живота са засегнати неблагоприятно. Последиците са ширеща се престъпност и вредно поведение. Пророчески са думите на великия цар Давид от древността: „Когато основите се разрушават, какво може да направи праведният?“ (Псалм 11:3).
 
Огромна е нуждата от ново полагане на основите на брака и семейството според Божия първоначален замисъл. Отново в Псалмите, Бог е посочен като наш водач: „Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите“ (127:1). В съгласие с Библейските принципи и въз основа на най-подробните социологически и психологически проучвания на автора, в следващите глави ще се опитаме да уточним как е възможно да възстановим Божия замисъл за семейството в наше време.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg