Откровение 4:4 описва поклонниците пред Бога, представени като 24 старци. Преклонната им възраст говори за мъдрост, белите дрехи – за чистота и святост, а златните им корони – за власт и почит. Към последното сочат и троновете, на които те седят. Вероятно тази образност говори също за съчетаване ролята на царе и свещеници – характеристики, запазени както за старозаветния, така и за новозаветния Божи народ и многократно прилагани към вярващите в книгата Откровение (ср. 1:6; 5:10; 20:6). Това е една от причините някои коментатори да смятат, че старците са символ на съвкупността от старозаветната и новозаветната църква – т.е., църквата в нейната пълнота. Може би към това сочи и техният брой – 24 е число, съставено от 12 патриарси (израелеви племена) и 12 (апостоли, представляващи църквата). Както ще видим, това число се среща и в новия Ерусалим, вероятно – отново със същата идея (21:12–14). 24 са били и свещениците, служещи в старозаветния храм, които са символизирали поклонението на целия народ (1 Лет. 24:1–19). Други аргументи, които се изтъкват, са:
-
Старейшина (старец) е църковна титла.
-
Облечени са в бели дрехи като църквата (ср. 3:5 и 7:14).
-
По-късно са описани с арфи (5:8) като църквата (15:2).
-
Пеят нова песен (5:9) като църквата (14:3).
Да види себе си по този начин е утеха и насърчение за всеки християнин без значение на времето, мястото и условията, в които живее.
От друга страна, короните на тези фигури са описани с гръцката дума (stephanos), която означава корона на победител, a не царска корона (diadema) каквито са короните на светиите (2:10; 3:11 ср. 12:1 и 1 Кор. 9:25). Освен това в 19:1–7 старците и църквата се появяват заедно като различни групи.
Следователно вероятно е най-добре да оставим известна несигурност относно идентичността на тази група[9]. Нейните действия обаче са напълно ясни – те се покланят на Бога пред Неговия трон.
Светкавиците, гръмовете и гласовете, описани в ст. 5, са ясна алюзия към Изход 19:11–20 (виж още Езек. 1:13, LXX), където те са белег за Божието присъствие. Там те ясно са свързани с Божията святост. На планината Синай, където се развива действието, Бог дава Своя морален закон.
Освен това светкавиците, гръмовете и гласовете се споменават в края на всяка серия от 7 бедствия, описани в книгата Откровение (виж 8:5; 11:19; 16:18). Следователно вероятно имаме основание да свържем тази образност с Божия съд над злото в света (забележете, че според ст. 5 гръмовете, гърмежите и гласовете излизат именно от Божия трон) и може би конкретно – над преследването на Неговата църква.
Втората част на ст. 5 съдържа символа „седем огнени светила“, който веднага след това е обяснен от самия автор: „които са седемте Божи духове“. Макар това обяснение да не е напълно ясно, много вероятно е да се има предвид Светия Дух, Чиято божественост и пълнота е изразена чрез числото 7. Това заключение се подсилва от останалите пасажи, в които се използва подобна образност – напр. храмът, където е горял свещник със седем светила, Езек. 1:13 и видението на Захарий 4:2–3,10. Виж също Откр. 1:4; 3:1 и 5:6, където изразът „седемте Божи духове“ се появява отново, но представен чрез различна образност.
Не е лесно да идентифицираме образа, който символизира стъкленото море в ст. 6. Някои предполагат, че то сочи към източника на злото. За древните народи морето е било източник на хаос и нещо, от което те са се бояли. Понякога то се свързва с човечеството, разбунтувало се срещу Бога. В Откр. 13:1 звярът излиза от морето (ср. с Дан 7:1), а краят на книгата, който описва новото творение казва, че повече няма да има море (Откр. 21:1).
Образът може да бъде и небесен еквивалент на Червено море, през което Израел преминава. В този случай той сочи към трудностите, през които вярващите трябва да преминат, съчетани с обещанието за Божията помощ. Преминаването през морето освен това напомня за Изхода и за Божието избавление. Тъй като евангелията съдържат множество алюзии, представящи християнското спасение като един нов Изход, това е напълно възможно тълкуване. Възможно е Откровение 15:2–4 да се доближава до тази идея.
Друга възможност е морето да показва отдалечеността на Бога от останалите творения (виж Изх. 24:10 и Ез.1:22). В този случай негов еквивалент може да е бронзовият умивалник/море от скинията и храма (Изх. 30:18; 2 Лет. 4:6; 3 Царе 7:23–26). Той показва, че нищо нечисто не може да се приближи до Бога, преди да се очисти. Затова морето е бистро като кристал и подчертава Божията святост. Това може да означава, че в момента, в който Йоан вижда картината, в Божието творение все още има зло, което трябва да бъде посрещнато от Бога.
Накрая, основавайки се на Езак. 1:22, морето може да представлява основата, върху която стои Божият трон, добавяйки по този начин още един детайл от картината на Божието величие. Това се подкрепя от късната еврейска традиция (напр. b. Sotah 17a; b. Hullin 89a; b. Menahoth 43b), която смятала, че подът под Божия трон е в син цвят, основавайки се на Изх. 24:10 и Езек. 1:26, както и на Езек. 1:22 като отражение на Бит. 1:8 (ср. още Псалм 28:2–3 – водите обикновено се смятат за сини на цвят).
Ст. 6 също така описва една втора група „живи същества“. Тяхното положение не е съвсем ясно („всред престола и около него“) и може би означава, че те носят или подкрепят Божия трон както е в Езек. 1:15–26 или че стоят близо до него от четирите му страни. Те приличат на херувимите от Езек. 1 и 10, откъдето е почерпана основната образност в този текст:
-
Наречени са живи същества (1:5 и 4:6);
-
те са 4 на брой (1:5 и 4:6);
-
четирите им лица са еднакви (1:10 и 4:7);
-
близко свързани с трона (1:26 и 4:6);
-
огъня (1:13 и 4:5);
-
пълни с очи (1:18; 10:12 и 4:8), което говори за тяхното голямо знание;
-
дъга (1:28 и 4:3).
Освен това живите същества приличат на серафимите от Исая 6:1–3. Херувими са били изобразени на страните на ковчега (1 Царе 4:4; 2 Царе 6:2) – може би защото самият ковчег е символизирал Божия трон. Такива е имало на завесата, която е разделяла святото от пресвятото място.
По всяка вероятност обаче, както в случая с 24-те старци, точната идентификация на тези живи същества не чак толкова важна. Основната идея на автора е да покаже, че цялото небе и всеки негов жител се покланя на Бога. Ст. 8–11 са съвсем ясни относно това.
Описанието на живите същества в ст. 7 (ср. с Езек. 1:10; 10:14) може би оказва техните качества – те са силни като лъв, служат като вол, умни са като човек и са леки и бързи като орел. Възможно е също те да представляват събирателен образ на цялото творение, което се покланя пред Бога – човекът, дивите животни (лъвът), домашните животни (волът), птиците (орелът) и ангелите (цялостния изглед на съществата). Тяхната песен е песен на „слава почит и благодарение“ (виж ст. 9; ср. с Исая 6:3). Това е най-доброто, което творението може да направи.
По този начин Откровение 4 описва никога непреставащата небесната литургия (от λειτουργία, богослужение) и по този начин напомня на земната църква за нейната основна задача и цел. Тя също така показва, че идва ден, когато това поклонение ще се извършва в един глас от цялото изкупено човечество и от цялото творение. Тя е заръка и надежда, съчетани в едно.
Следва продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите