Вторник, 27.10.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему." Притчи 12:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ако ни липсва любов...

Main Pic
Публикувана: 05.10.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 335
Коментари: 0
И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 1 Коринтяни 13:2-3
 
На пръв поглед апостол Павел предупреждава християнина, който действа без любов, че нито духовните дарове, нито делата на крайно себеотрицание, имат полза за него, ако ги върши без любов. "Нищо не съм" и "никак не ме ползва" с които завършват двете изречения отнасят смисъла директно към човека, който действа "нямайки любов". Сякаш идеята е, че ние може  да сме полезни на хората, които служим, но сме безполезни за себе си. 
 
От друга страна, си мисля, дали тук не ни се казва повече от това? Дали човек, който няма любов, в крайна сметка не е движен от амбиция, която единствено се сепва, когато разбере, че не постига целта си. Ако упражнявайки духовни дарби и вършейки дела на саможертва християните не са движени от любов, вероятно точно тези думи и предупреждения постигат целта си. Искам да съм някой, искам да избягам от усещането за празнота и незначителност, искам да имам полза - избавление от страховете си, избавление от чувството за срам и вина, но ето, апостол Павел ме сепва и казва - съжалявам, приятелю, нищо не си, никак не те ползва.
 
Това сякаш противоречи на други твърдения на Писанието - че в крайна сметка  важни са делата (Римляни 2:6; Откровение 2:23), че по видимото се познава (Матей 7:20). Но мисля точно тук идва вторият план на казаното от Павел - ако християнинът не е движен от любов, нито духовните дарби са ефективни, нито делата на себеотрицание са истински полезни за някого.
Възможно ли е това? 
 
Да, имотът е разпродаден, сиромасите са хапнали, но нито сиромасите са сменили перспективата на отхвърлени и дисквалифицирани хора, нито разделилият се с капитала си човек е изградил взаимоотношение, което да работи за бъдеще и надежда на тези хора. Да, някой самоотвержено се е включил във всевъзможни изтощителни служения, но те нямат траен плод и се оказват едно след друго в задънена улица. Да, изглежда човек има дълбоки познания, но те по-скоро смущават и объркват, отколкото привличат към познаване на Бога.
 
Дали апостол Павел тук не предупреждава, че освен, че е невъзможно да компенсираме дълбоките си личностни дефицити чрез напъване в служение и саможертва, и че самото ни служение и саможертва няма да постигнат в крайна сметка особена полза за онези, към които е насочено?
 
Защото първата, базовата потребност на личността е любовта и ако нямаме любов, просто функционираме по разрушителен  за себе си и ближните си начин. Тогава какво, да не служим ли, да не жертваме ли? Не, но по-скоро нека се погрижим да имаме любов. Без любов сме в най-добрия случай безполезни, "мед що звънти и кимвал що дрънка", а нерядко и вредни.
 
Никое напъване и саможертва не могат да компенсират липсата на любов. А източникът на любовта е Бог, ние можем да обичаме ефективно само защото Бог ни обича и преживяваме Неговата любов. Ние обичаме, служим и жертваме, защото така откликваме на Божията любов, не защото трябва да запълним дефицитите си от липсата на любов.
 
И така любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло... .
 
С тази любов Бог ни е възлюбил, когато я приемем, я имаме в себе си, на свой ред я упражняваме и ставаме полезни и безопасни в нашите взаимоотношения.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg