Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - счупените печати

Main Pic
Публикувана: 17.10.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 868
Коментари: 0
Откровение глава 6 описва отварянето на печатите, с които е запечатан свитъкът от гл. 5 и по този начин се явява нейно естествено продължение. Печатите са първата от трите серии бедствия, описани в книгата Откровение. (Другите две са тръбите и чашите – всички седем на брой.) Всяка една от тях следва сходна последователност.
 
Някои коментатори правят връзка между печатите в Откровение 6 и т.нар. „малък апокалипсис“, описан в евангелията (Матей 24–25, Марк 13 и Лука 21). Действително, между текстовете могат да се открият сериозни паралели и не е изключено те да описват едни и същи събития, макар и с различна образност.
 
Ако наистина съществува паралел между евангелията и Откровение, е важно да обърнем внимание, че тези белези не са краят, а се случват преди края (Мт. 24:6–8). Те са само „началото на страданията“ и служат като предупреждение за края, подобно на предупредителни знаци по пътя. Нещо повече, описаните неща – война, глад, смърт, мъченичество – не могат да се свържат с едно единствено събитие през историята. Техният интензитет се променя през различните периоди и на различни места, така че е невъзможно по този начин да определим близостта на края. Събитията обхващат цялото време между първото и второто идване на Христос и тяхното присъствие е едно напомняне, че Той ще дойде.
 
Първите 4 печата извикват известните т.нар. „конници на апокалипсиса“. Възможно е техният образ да идва от видението на Захарий  6:1–8; 1:8–15, което обаче е силно модифицирано и му е предадена нова роля. Всеки един от тях е въведен с призива „Дойди!“. Добавката „и виж“, която стои в нашите Библии, макар да се среща в някои древни текстове, по всяка вероятност е поставена погрешно и думите са отправени не към Йоан, а към конника. Тя е изговорена от едно от живите същества „като с глас от гръм“ (6:1), което може би е ехо от 4:5 (ср. още 14:2 и 19:6), където гръмовете излизат от трона и могат да се разбират като изявление на Божиите декрети, свързани със започващата скръб. При всички случаи обаче главата отправя ясно послание, че светът, в който живеем, макар да изглежда хаотичен и случаен, съвсем не е такъв – той е държан от Божията ръка и управляван от Неговия промисъл, макар че дори вярващите не са в състояние да схванат начина, по който Той прави това. Ездачите могат да се появят едва след отваряне на печатите от Христос и призива, изговорен от живите същества, стоящи до трона (ср. Зах. 6:7–8, който е неговият старозаветен паралел).
 
Коментаторите са склонни да се разделят в тълкуването им, като едната част отнася техния символичен смисъл по-общо към случващото се в света, а другата ги свързва по-конкретно с гоненията над християните. По-надолу тези две виждания ще бъдат разгледани паралелно. Не е изключено посланието на Йоан да действа и на двете нива.
 
Първият ездач язди на бял кон и носи победа. Около неговата идентичност се води спор между коментаторите, като вижданията са диаметрално противоположни. Някои (започвайки още с Ириней през 2 век) приемат, че това е Христос, Който идва като победител. Това се базира на подобните описания в Пс. 45:3–5; Откр. 19:11–16; 14:14; както и на победата, с която той се свързва в цялата книга Откровение (νικάω, 3:21; 5:5; 17:14). Неговото първо идване наистина вдига мира от земята (виж Мт. 10:34–36, ср. Пс. 45:3–5). Появата Му в началото, а не в края, не е чак толкова странна, колкото може да изглежда, тъй като в Марк 13:10 проповядването на благовестивето също е поставено преди описанията на бедствията. Освен това, няма сериозни основания да смятаме, че описанието в Откровение 6 (или в споменатите паралелни евангелски текстове) е хронологично. Всъщност обратното е много по-вероятно, тъй като войните, гоненията, гладът и болестите едва ли ще следват стриктно едно след друго. Много по-вероятно е те да се застъпват и припокриват. Разноцветните конници напомнят тържественото шествие в Рим при възцаряването на монарх и някои коментатори смятат, че тук авторът използва алюзия към подобно събитие. Ако това наистина е така, не е неестествено първо да бъде представен царят Христос, Който идва в слава, придружаван от Своя антураж. Белият цвят в книгата Откровение се използва с положителна конотация. Последно, за разлика от останалите конници, няма зло, което да е свързано с първия, което го отличава от тях.
 
Други коментатори са на противоположното мнение, като идентифицират образа с Антихрист. В старозаветните текстове, които представляват основата на тази част от Откровение, всички конници са зли, което дава основание да смятаме, че тук случаят също е такъв. Думата побеждава се използва не само за Христос, но и за звяра (11:7; 13:7), а гл. 12–13 допълнително го описват като имитиращ Христос. По подобен начин предупрежденията за лъжепророци стоят в началото на (паралелните) евангелски текстове (Марк 13:5–6; Мт. 24:4–5; Лука 21:8). Към същото заключение сочи и повтарящата се структура на книгата Откровение. Печатите, тръбите и чашите се въвеждат на серии от 4 + 2 + интерлюдия + 1. Това е стабилен модел, като при тръбите и чашите първата серия от 4 очевидно описва бедствия. Следователно, вероятно е така да е и при печатите.
 
Съществуват и още някои предположения. Някои свързват първите ездачи с партяните – източните съседи на Рим, които по това време били единствените яздещи стрелци (виж Откр. 6:2 – лък) и които през 55 и 62 г. нанасят големи военни поражения на империята. Опасността от източно нашествие е била добре позната и непрестанно стояща в съзнанието на жителите на Римската империя, така че е напълно възможно Йоан целенасочено да използва алюзия с партяните. Въпреки това е малко вероятно той да има предвид буквално източно военно нашествие – не на последно място понеже това би сляло образите на първия и втория конник. По-вероятно е алюзията да е използвана единствено с цел увеличаване на емоционалното въздействие на образа.
 
Възможно е идеята на Йоан да е по-обща и първият ездач да символизира стремежа към завоевания, който е причина за войните. Това логически води към другите печати (война, глад, смърт).
 
Четвърта възможност е да става дума за „лъжемесиите“ – лъжепророци и лежехристи – идея, която добре отговаря на думите на Исус в Мт. 24, Мк. 12, и Лк. 21. В този контекст, но по-конкретно първият ездач може да се свърже с образа на древния гръцки и римски бог Аполон, който давал пророчествата и често бил изобразяван именно с лък и корона. Това отговаря добре на цялостния контекст на книгата Откровение. Култът към Аполон е бил разпространен в Мала Азия. В Смирна той е бил смятан за закрилник на местната търговска гилдия. В Откр. 9:11 Аполон се появява като водач на „скакалците“. В този случай битката и победата, която този ездач носи не трябва да се свързват единствено с физически проявления, а имат и важна духовна страна, изразяваща се в измама и заблуда.
 
Останалите трима ездачи са по-лесни за идентифициране. Вторият (описан в 6:3–4) вдига мира от земята и в резултат на това хората се избиват един друг. Това изглежда като естествено описание на война – болезнен, но невъзможен за пропускане знак, който напомня на хората за приближаващото Христово идване през цялата история.
 
Някои коментатори виждат значението на втория конник по по-специфичен начин. Според тях той символизира не войните изобщо, а по-конкретно гоненията на християните през историята. Ако приемем, че първият ездач е Христос, а вторият показва съпротивата срещу евангелието, което Той носи, това е логическа последователност. Освен това, някои вземат повод от гръцката дума за „сабя“ (6:5) – гр. macharia, която на други места се използва в контекст на преследване (виж Мт. 10:34; Римл. 8:35; Евр. 11:34, 37; Откр. 13:10; ср. 13:14). Същото може да се каже и за думата „избият“, която може да се преведе и като „изколят“ и навсякъде в Откровение се свързва с гонението на християните (виж напр. 5:6,9,12; 6:9; 13:8; 18:24). Други обаче оспорват, че не това е начинът, по който тя се използват в Писанието.
 
Според други, първият и вторият печати са тясно свързани, но в по-различен смисъл, като единият говори за нашествия и войни отвън, а другият – за вътрешни кръвопролития. Непосредственият исторически контекст оправдава подобно виждане. Жертвите в Палестина по това време са огромни – особено при двете юдейски въстания. Престъпността в Рим е била изключително висока, а размириците – често явление, а Римската империя само за една година (68–69 сл.Хр.) е била управлявана от 4 различни императора. Разбира се, този непосредствен контекст не означава, че действието на втория конник трябва да се ограничи с този исторически период. Подобно на останалите, той галопира през целия период между първото и второто идване на Христос.
 
Третият печат (6:5–6) довежда ездач, който символизира глад и тежко икономическо положение. Това е показано от везните в ръката му (ср. Езек. 4:16 и Лев. 26:26) и от споменатите цени на хранителните продукти. Динарът е била приблизително дневната заплата на един работник, а хиниксът е дажбата, необходима да се нахрани един човек. Това на практика означава, че за цял ден работа човек може да нахрани добре само себе си („един хиникс пшеница за динар“) или да купи лоша храна за едно тричленно семейство („три хиникса ечемик за динар“). Според Цицерон това изглежда са цени 10–12 пъти по-високи от нормалните.
 
Възможно е текстът да загатва и за социалната несправедливост в обществото, защото само бедните са засегнати, докато цената на „луксозните“ стоки остава непроменена („дървеното масло и виното не повреждай“).
 
Трета възможност е текстът да не говори за глад, а за икономическо преследване на вярващите. Това би било естествено следствие от изключването на християните от търговските гилдии, поради техния отказ да участват в религиозните обреди и морално неприемливи за тях практики, което практически води до невъзможност те да упражняват своята професия. Може би по-нататък книгата Откровение 13 описва именно този резултат когато казва, че тези, които не приемат белега на звяра не могат повече да купуват и продават.
 
Четвъртият конник, описан в 6:7–8 напомня образа от книгата на пророк Езекиил 14:21. Той е наречен „смърт“ и вероятно е своеобразно обобщение на предишните трима ездачи и на начините, по които те убиват и повреждат (ср. Лев. 26:18–28). Цветът му е „блед“ (chloros) т.е. жълто-зелен – като цвета на мъртвец. Думата „да избият“ тук е различна по смисъл от „да изколят“, използвана за втория ездач в ст. 4. Същото важи и за меча, който бледият ездач носи – той не е macharia, a rhomphaia, което означава боен меч. Маунс обаче поставя под съмнение основанието да правим разграничения, основани единствено на подобна лингвистика понеже в Септуагинта двете думи често са използвани като синоними. „Ад“, „смърт“ и „дивите зверове“ в Осия 13:8,14 са наказания върху неверния Израел и вероятно служат като основа на образността в този текст. „Четвъртата част от земята“ (1/4) няма нужда да се приема буквално, нито пък нещо показва, че става дума за едно единствено бедствие. По-скоро Йоан иска да ни каже, че в много случаи смъртта на хората настъпва нелепо и рано, както и че обхватът на бедствията е ограничен.
 
Ако приемем видението за универсално, можем да заключим, че ездачите представляват злото и неговата сила, която е била допусната да действа от Бога. От друга страна, ако свържем печатите с преследването на християните, тогава последният конник показва, че освен гонението, те трябва да понесат и всички останали естествени бедствия, на които са подложени всички хора. И в двата случая те действат в света на всеки негов етап между първото и второто идване на Христос.
 
Вероятно Йоан съвсем съзнателно използва тези символи във връзка със събития, познати на неговите читатели/слушатели. Някои от тях може да са следните.
 
  • 60 г. – земетресения;
  • 62 г. – римската армия е разбита от партяните на източните граници;
  • 64 г. – преследване на християните от Нерон, обвинени за пожара в Рим;
  • 68 г. – самоубийството на Нерон води след себе си политически хаос;
  • 70 г. – 4 годишната война в Юдея завършва с разрушаването на Ерусалим и на храма;
  • 79 г. – избухва вулканът Везувий, който залива Неапол и създава облак от дим, който през деня скрива слънцето, а през нощта луната изглежда кървава. Хората смятат, че е настъпил краят на света;
  • 92 г. – продължителен глад поради липса на зърно;
  • 81–92 г. – управлението на Диоклециан, който изисква поклонение като на бог и преследва християните.
Разбира се, тези събития, дори взети заедно, не изчерпват смисъла на символите, които, както казахме, действат през целия период между първото и второто идване на Христос. Но те помагат последните да бъдат свързани със заобикалящата първите читатели реалност и по този начин многократно увеличават емоционалната сила и въздействие на посланието.
 
Следва продължение...
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg