Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - мъчениците за Христос

Main Pic
Публикувана: 24.10.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1439
Коментари: 0
Следващата част от главата, 6:9–11, въвежда нов елемент – мъчениците, убити заради своята вяра. Текстът описва това като „заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ – израз, почти идентичен на този в 20:4. Някои коментатори смятат, че тя е свързана с четиримата конници и показва, че тяхната активност описва гонението срещу вярващите. От друга страна, тя може да бъде едно продължение, което въвежда този нов елемент от времето между двете пришествия. Той е ясно отразен и в евангелските паралели (Мт. 24:9–10; Марк 13:9–13; Лука 21:12–18).
 
Най-общо този пасаж показва три важни истини:
 
Мъчениците за Христос не са забравени. Смъртта убива единствено тялото, но не и душата (ср. Мт. 10:28, Лука 12:5). Това е причината (или поне една от причините), поради която Божият гняв ще падне върху света. Душите на убитите заради Христос са представени като намиращи се под олтара – т.е., тяхната смърт се явява един вид жертва. До този момент Йоан не е споменавал олтар, но се предполага, че той се намира в Божията тронна зала, която, както видяхме, е описана като светилище. Душите на убитите се намират под олтара. Ако последният е символ на Божия трон, както смятат някои коментатори, то идеята е, че душите на мъчениците се намират под непосредствената Божия закрила. Вероятността на това тълкуване се увеличава от неговия аналог в еврейската традиция.
 
Това е също така едно от малкото места в Новия Завет, където се казва нещо за състояние на мъртвите – макар че вземайки предвид образния характер на Откровение, вероятно не би трябвало да формираме заключения, стъпвайки основно на този текст. Техният вик, записан в ст. 10 (ср. с Пс. 79:10, 119:84, Зах. 1:12) не е призив за лична разплата, а за въздаване на обща, публична справедливост. Бялата дреха, която всеки от тях получава, е символ на чистотата и святостта, която те са опазили с цената на живота си (виж Откр. 6:11; 7:9, 13, 14; ср. 22:14). Техният подвиг и дело са били видени и оценени. Сега те се намират под Божията закрила и единственото, което ги очаква е прослава и награда. Те обаче трябва да почакат „докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.“ Изразът още веднъж показва, че Бог държи всичко в ръката Си. Нито един вярващ в Него не може да бъде повреден по никакъв начин без Неговото позволение.
 
Накрая, от целия текст става ясно не само, че дори гонението и убийствата на християните са под контрола на Бога (макар често да не можем да разберем защо Той ги допуска), но и че самата смърт на мъчениците е начинът, по който Бог ще доведе Своя план до победа (макар отново да не сме в състояние да разберем как Той ще осъществи това). Това може би има връзка с Битие 15:16 – нещата ще се случат, но на своето време.
 
Последната част от главата – 6:12–17 – се явява отговор на въпроса на мъчениците. „До кога?“ от ст. 10, описва събитие с магнитута на вселенска катастрофа. То е съпроводено със страшно земетресение (ключов елемент в апокалиптичната литература), промяна на слънцето и луната, падащи звезди и преместващи се планини и острови. Текстът е изключително богат на старозаветни алюзии:
  • 6:13 = Ис. 34:4; Авак. 3:6; Мих. 1:4;
  • 6:14 = Ис. 13:9–13; 24:1–6; 34:1–4; Ез. 32:5–8; Йоил 2:10–11,30–31; 3:15–16; Авак. 3:6–11.
  • 6:15 = Ис. 2:10,19,21; 13:6–8; 24:21; 34:12; Соф. 1:14; Пс. 2:2
  • 6:16 (ср. 20:11) = Ос. 10:8 (ср. с Лк. 22:30 – Исус го свързва с разрушаването на Ерусалим); Ис. 2:19–21. Може би първоначалният източник на образа на хората, криещи се от Бога идва от Битие 3:9.
  • 6:17= Пс. 110:5; Ис. 13:9; Соф. 1:14ff; Йоил 2:11; Наум 1:16.
Има два големи източника, от които този пасаж черпи своята образност. Първият са честите и силни земетресения, характерни за тази част на Мала Азия. Някои от градовете, до които Йоан пише, като Сардис, Филаделфия и Лаодикия, неотдавна са претърпели подобен катаклизъм и са пострадали толкова силно, че са се нуждаели от имперски помощи, за да бъдат възстановени. Не може да има съмнение, че езикът, който авторът използва е бил изключително въздействащ за първите читатели на книгата.
 
Вторият източник е пророческата и апокалиптичната литература, която широко използва подобен език на вселенски катаклизъм, за да предаде важна промяна в спасителната история. Събитието, което е описано в този текст е наречено „великия ден на гнева на агнето“ (6:16–17). От начина, по който е описано то (ср. Евр. 12:26–27), можем да заключим, че тук Йоан описва не буквалното разрушаване на вселената, а завръщането на Христос, което ще сложи край на съществуващия ред, ще накаже греха и ще установи Своето царство „както на небето, така и на земята.“ По подобен начин небесата се разклащат и при седмата тръба (11:13,19) и седмата чаша (16:18–21), като във всеки от тези случаи това е свързано с Божия справедлив съд и е отговор на молитвата на мъчениците.
 
Това не е странно, понеже, както казахме по-рано, действието в книгата Откровение не се развива линейно, а циклично, изградено на принципа на повторението и рекапитулацията (виж Структура на Откровение). „Гневът на агнето“, с което е описано второто идване на Христос, представлява съзнателно противоречие на езика, което е характерно и за Неговото описанието в гл. 5 (едновременно лъв и агне). Въпросът, с който завършва главата (6:16) е „Кой може да устои?“ (ср. Мал. 3:2). И преди да говори за последния седми печат, Йоан отговаря на този въпрос в следващата седма глава.
 
Вероятно внимателният читател е забелязал как в тази част амилениалният подход, който описах в началото, започна да придобива конкретни тълкувателни въплъщения. Той личи в обяснението на символите не като свързани с едно-единствено събитие, а като тенденции, случващи се отново и отново през цялото време между първото и второто идване на Христос. Би трябвало да е очевидно също как подобен подход прави книгата Откровение изключително актуална и практична за съвременния читател – макар и не по обичайния начин, който се стреми да отгатне колко време остава до Грабването или до Второто пришествие. Вместо това всяка война, глад, страдание, смърт или гонение на християните могат да бъдат виждани като знак, сочещ напред към определения край – завръщащия се Христос.
 
Това е едновременно напомняне, че Бог не е изоставил този свят и предупреждение, че идва „гневът на агнето“,  пред който всички – без значение на класа, раса и социално положение – ще трябва да се изправим, но на който само някои ще бъдат в състояние да устоят. И, разбира се, това поставя въпроса: Ние от коя група сме?
 
Новините, които четем или слушаме, разговорите, които водим, събитията, случващи се около нас могат да бъдат едно ежедневно Божие напомняне и наставление да приведем живота си в ред. Така, без по никакъв начин да спекулираме с „времена и години“, ние можем с голяма духовна полза да четем и разбираме „белезите на времето“. Подобен прочит на Откровение може да направи книгата жива по един нов, различен, но изключително актуален и полезен начин.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg