Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Лутер, Денят на Реформацията и библейският канон

Main Pic
Публикувана: 30.10.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1205
Коментари: 0
Денят на Реформацията е празник, който докосва една особена струна в сърцата на повечето протестанти. И тази година той не ме разочарова – денят ме посрещна с интригуващата дискусия повдигната в една фейсбук група за това как еретикът Лутер говорел богохулства срещу всяка библейска книга, която не му харесвала и своеволно прекроил новозаветния канон.
 
Да си кажем честно това е обвинение, което може да бъде чуто нерядко. Така пред нас се изправя един съвременен Маркион, с който, разбира се, никой порядъчен християнин не би желал не само да се идентифицира, но въобще да има нещо общо.
 
И докато празничното настроение все още не ни е напуснало нека да кажем нещо повече за тази отрезвяваща истина.
 
Лутер започва своя превод на Новия Завет на немски език през 1521 и го завършва през 1522 г. След това малко по малко добавя части от Стария Завет, докато завършва целия през 1534. В него той включва и апокрифните книги отделяйки ги в отделна секция със следния коментар: “Тези книги не се смятат за равни на Писанията, но са полезни и добри за четене.”
 
Дори след като преводът е публикуван, Лутер продължава да работи над него като го коригира, постоянно поправя грешки, подобрява стила и изказа и премахва неудачни думи. През живота му той преминава през още 5 ревизирани издания последното през 1545, година преди смъртта му. Малко известно е, че Лутер не е единственият преводач на Библията. Макар да познава гръцки и еврейски, способен да превежда от оригиналните езици, той се  консултира с множество различни специалисти. Така германският превод на Лутер всъщност е колективна работа. Джон Тод описва това по следния начин: “Д-р Лутер събрал свой собствен Синедрион, състоящ се от най-добрите налични хора, който се събирал всяка седмица, няколко часа преди обед в кабинета на доктора, а именно: Д, Йохан Бургенхаген, Д. Юстас Йонас, Д. Креузигер, М. Филип, Матеум Аурогалум, магистър Георг Роърър, заедно с един коректор….М. Филип носел гръцкия текст със себе си. Д. Гразуген носел халдейска библия в добавка към еврейската. Професорите разполагали с равинските коментари. Д. Помър също така имал и латинския текст….Ръководителят задавал текста и оставял всеки по ред да говори върху него като слушал какво всеки има  да каже за характеристиките на езика или за коментарите на докторите от по-ранни времена.”
 
Към този превод Лутер, според обичая на времето, добавя общ предговор към Новия Завет и след това отделен предговор към отделните книга. Тези материали на Лутер са интересни понеже ни помагат да разберем някои от неговите виждания за конкретните книги, както и за канона като цяло.
 
Основната идея за Лутер е, че центърът на Новия Завет е евангелието, разбирано в смисъла на тази дума – Блага вест. За него няма 4 евангелия – има само едно евангелие, разказвано от 4 евангелисти. Неговата същност той изразява по следния начин: “Тогава евангелието не е нищо друго освен проповядване за Христос, Божият и давидов син, истински Бог и човек, Който чрез Своята смърт и възкресение е победил за нас греха, смъртта и ада за всеки, който вярва в Него.” Но тази добра вест е наистина такава само ако е проповядвана и чувана – иначе от нея няма полза. Апостолите са били натоварени със задача и изпратени именно с тази цел – да проповядват евангелието. Именно тази проповед, съдържаща евангелието за него е истинският белег на апостолски авторитет: “Ролята на истинския апостол е да проповядва за страданията и възкресението на Христос и да положи основа за вяра в Него, както казва Самият Христос в Йоан15:27 „Вие ще свидетелствувате за Мене.” Всички истински свещени книги са съгласни с това и всички те проповядват и насаждат Христос. И това е истинският изпит, чрез който можем да съдим всички книги, като видим дали те насаждат или не Христос. Понеже всички писания ни показват Христос (Римляни 3:21); и св. Павел не знае нищо освен Христос (1 Коринтяни 2:2). Това, което не учи за Христос все още не е апостолско дори да е било поучавано от св. Петър или св. Павел. Отново, това, което проповядва Христос, е апостолско, дори ако е правено от Юда, Анна, Пилат и Ирод.”
 
На тази основа Лутер може да различи един вид “канон в канона” на Писанието според степента, яснотата и начина, по който отделните книги представят тази блага вест. Понеже той не е в състояние да види това в книги като посланията на Яков, Юда и Евреи както и в Откровение на Йона той принизява тяхното значение. Накратко Лутер различава категории книги в канона в зависимост от тяхната христоцентричност. Римляни, Галатяни, ев. Йоан и 1 Петър той нарича “основни книги” докато Яков, Юда и Откровение са второстепенни и по-малко важни. “С една дума евангелието на св. Йоан и първото му послание, посланията на св. Павел особено Римляни, Галатяни и Ефесяни и първото послание на св. Петър са книгите, които ви показват Христос и ви учат на това, което е необходимо да знаете за спасението, дори ако никога не сте чували за никоя друга книга или учение.”
 
В своето издание на Библията Лутер се отклонява от обичайната подредба на книгите поставяйки Яков, Юда, Евреи и Откровение в края на Новия Завет, а в съдържанието ги оставя без номерация. В своя предговор към Евреи той добавя думите: “Дотук ние се занимавахме с истинските и сигурни основни книги на Новия Завет. Четирите, които следват от древни времена, имат различна репутация.”
 
Но Лутер има и друга причина да изпитва съмнение в тези книги – той не е убеден в тяхната апостоличност и каноничност по чисто критически причини. Както казва Ярослав Пеликан: “От време на време Лутер е воден от презумпцията, че за Новия Завет “каноничност” е синонимно с “апостоличност” и че демонстрацията на апостолския произход на една книга автоматично я включва в новозаветния канон.”
 
Трябва да имаме предвид, че през 16 век въпросите, свързани с канона все още далеч не са ясни. Католическата църква произнася своята позиция едва на Събора в Трент (1545-1563). По времето на Лутер не само че в Библията присъстват т. нар. “второканонични книги”, но има издания, в които е добавяно и пето евангелие – на Никодим или послание към лаодикийците. Съмнения в книгите Яков, Юда, Евреи и Откровение изразяват множество църковни отци, както и някои от най-големите учени-съвременници на Лутер като Дезидерий Еразъм и кардинал Каетан. Именно на такава основа и самият Лутер изразява съмнения в автентичността на отделни новозаветни книги.
 
Все пак Лутер не изважда нищо от числото на каноничните книги на Новия Завет, както прави с католическите “второканонични” книги.
 
Казали всичко това можем да разгледаме неговите коментари към “проблемните” новозаветни книги. Фразата “сламено послание”, казана за Яков, е добре известна. По-малко известен е контекстът, в който тя е написана. Думите на Лутер са от общия предговор към Новия Завет, част от който вече цитирахме: “С една дума евангелието на св. Йоан и първото му послание, посланията на св. Павел особено Римляни, Галатяни и Ефесяни и първото послание на св. Петър са книгите, които ви показват Христос и ви учат на това, което е необходимо да знаете за спасението, дори ако никога не сте чували за никоя друга книга или учение. Следователно, посланието на св. Яков наистина е сламено послание, понеже в него няма нищо от естеството на благовестието. Но повече за това в другите предговори.”
 
С оглед на това, което казахме е ясно, че оценката на Лутер е продиктувана  от неговото виждане за важността и централното място на благовестието. Яков е “сламено послание” в сравнение с “евангелието на св. Йоан и първото му послание, посланията на св. Павел особено Римляни, Галатяни и Ефесяни и първото послание на св. Петър.” За него благовестието се състои в историята и значението на раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Именно понеже Яков не говори конкретно за тези неща, така като правят изброените от Лутер книги, той казва своите думи.
 
Не е трудно да се види, че това е смисълът. Последното изречение в параграфа е: ”Но повече за това в другите предговори.” В предговора на Яков Лутер се изразява много ясно: “На второ място, неговата цел е да учи християните, но в цялото това дълго поучение то нито веднъж не споменава страданията, възкресението или Духа на Христос. Той споменава Христос няколко пъти; все пак той не учи нищо за него, но говори единствено за обща вяра в Бога. Ролята на истинския апостол е да проповядва за страданията и възкресението на Христос и да положи основа за вяра в Него, както казва Самият Христос в Йоан15:27 „Вие ще свидетелствувате за Мене.” Всички истински свещени книги са съгласни с това и всички те проповядват и насаждат Христос. И това е истинският изпит, чрез който можем да съдим всички книги, като видим дали те насаждат или не Христос. Понеже всички писания ни показват Христос (Римляни 3:21); и св. Павел не знае нищо освен Христос (1 Коринтяни 2:2). Това, което не учи за Христос, все още не е апостолско, дори да е било поучавано то св. Петър или св. Павел. Отново, това, което проповядва Христос, е апостолско дори ако е правено от Юда, Анна, Пилат и Ирод.”
 
Нещо повече, самият Лутер обяснява значението на “сламено послание” именно в този смисъл.  “Какво има предвид Лутер под “сламено послание”. Отговорът намираме в неговия предговор към Евреите. Лутер казва, че авторът на Евреите е написал своята книга на основата на вярата, положена от апостолите. Авторът е използвал “злато, сребро, скъпоценни камъни, както св. Павел казва в 1 Коринтяни 3:12). След това Лутер казва: “Следователно, не трябва да бъдем възпирани ако дърво, слама или сено са смесени с тях. Лутер казва, че Яков “няма нищо общо с естеството на благовестието” Тогава благовестието трябва да е злато, сребро и скъпоценни камъни.”
 
Все пак Лутер ясно казва, че не е догматичен относно своята позиция. Той подчертава, че изразява собствено мнение и оставя свобода на другите да мислят по различен начин: „Затова аз не бих искам то да е в моята библия заедно с истински важните книги, макар че аз не бих пречил на никого да го включи или да го възхвалява колкото желае понеже в него има много други добри неща.”
 
Всъщност тези думи се срещат единствено в преговора от 1522 г. Във всички следващи издания Лутер собственоръчно ги премахва, което говори, че с течение на времето позицията му се смекчава и отношението му към Яков постепенно се променя. Дори през 1522 тя не е напълно негативна. Лутер никога не казва, че съдържанието на Яков е лошо. Напротив, предговорът му към книгата започва с думите “Макар посланието на Яков да е било отхвърляно от древните аз го хваля и го смятам за една добра книга понеже то не излага човешки учения, но ревностно прогласява Божия закон.” Самият той проповядва върху текст от Яков 1:16-21 през 1536 – Проповед за четвъртата неделя след възкресение – и цитира посланието в своите коментари към 1 Петър, Битие, Матей и Псалми.
 
Посланието на Юда е разгледано с много по-малко думи и възраженията към него са най-вече на историческа основа. “Относно посланието на св. Юда никой не може да отрече, че това е изрезка или копие от второто послание на св. Петър, както много вероятно са и всички негови думи. Той също така говори за апостолите като за ученик дошъл дълго време след тях и цитира думи и изказвания, които не се срещат на друго място в Писанието. Това е накарало древните отци да премахнат това послание от основното тяло на Писанията. Освен това апостол Юда не е работил в гръкоговорящи земи, но в Персия, както е казано, така че не е писал на гръцки. Следователно, макар да ценя тази книга това е едно послание, което не следва да се поставя между основните книги, за които се предполага, че поставят основите на вярата.”
 
Все пак Лутер признава, че цени книгата и сам пише коментар, който е разглежда стих по стих, макар че там също изразява своите съмнения:  “Това послание е приписвано на светия апостол св. Юда, брат на двама апостоли, Яков малкия и Симон, от сестрата на майката на Христос, която е наречена Мария жената) на Яков или Клеопа , както четем в Марк 6. Но на това послание не може да се гледа, като че ли е дело на един, който е бил истински апостол понеже авторът в него говори за апостолите като че ли е много по-млад от тях. В него няма нищо особено, освен че е свързано с второто послание на Петър, от което е взето почти цялото дума по дума и едва ли има нещо повече от едно послание срещу нашите свещеници, епископи и монаси.”
 
В коментара на Лутер към Откровение на Йоан можем да видим неговите съмнения относно книгата.
 
“Относно книгата Откровение на Йоан оставям на всеки свободата на собствено мнение. Не желая никой да бъде обвързан от моето мнение или решение. Казвам каквото чувствам. Смятам, че на тази книга не й достигат много неща и това ме кара да не я смятам нито за апостолска нито за пророческа.
 
Първо и най-важно, апостолите не се занимават с видения, но говорят с ясни и разбираеми думи, както правят Петър, Павел и Христос в евангелието. Понеже на апостолския офис подобава да говори ясно за Христос и Неговите дела, без образи и видения. Освен това няма пророк в Стария Завет, да не казвам нищо за Новия, който да се занимава така цялостно е образи и видения. За себе си смятам, че тя наподобява четвъртата книга на Ездра. По никакъв начин не мога да открия, че Светият Дух я е създал.
 
Освен това ми се струва, че той отива твърде далеч когато определя собствената си книга като свята – всъщност повече от всяка друга свещена книга, макар те да са много по-важни – и заплашва, че ако някой отнеме или добави от нея, Бог не отнеме от него и т.н. Отново, предполага се, че са блажени тези, които пазят написаното в тази книга; но никой не знае  какво е то, да не казвам нищо за пазенето му. Това е съвсем същото както изобщо да нямаме книгата. И ние имаме множество по-добри книги, които да пазим.
 
Мнозина от отците преди много време също са отхвърляли тази книга, макар че св. Йероним говори за нея издигнато и казва, че тя е над всяка похвала и че в нея има много тайни с думи. Все пак Йероним съвсем не може да докаже това и неговата похвала на много места е твърде щедра.
 
Накрая нека всеки да мисли за нея както го води собственият му дух. Моят дух не може да се пригоди към тази книга. За мен следното е достатъчна причина да мисля високо за нея: в нея Христос нито е учен нито и познаван. Но да учиш Христос е това, което един апостол е длъжен да прави преди всичко останало; както Христос казва в Деяния 1 “Вие ще бъдете Мои свидетели”. Следователно аз се придържам към книгите, които ми представят Христос ясно и чисто.”
 
Този силно критичен тон е изцяло изоставен през следващото издание от 1530. Лутер не просто редактира своето въведение – той изцяло го премахва и го заменя с напълно ново, и положително (макар да признава, че продължава да има съмнения относно авторството на книгата), което съдържа и кратко тълкуване.
 
Последната книга от Новия Завет, която поражда съмнения в Лутер, е посланието към евреите. Макар да намира някои негови учения за трудни за приемане и противоречиви неговото отношение е изцяло положително и той го оценява много високо.
 
“На първо място, че това послание не е на апостол Павел нито на някой друг апостол е доказано от факта, че то казва в Евреи 2:3, че тези учения са достигнали до нас и остават сред нас чрез тези, които сами са и чули от Господа. Така ясно е, че той говори за апостолите като един ученик до когото това учение е достигнало чрез апостолите, вероятно дълго след тях.
 
Защото св. Павел в Галатяни 1:1 свидетелствува силно, че той има своето благовестие нито от човеци нито чрез човеци, но от самия Господ.
 
Отново, има немалка трудност във факта, че в глава 6 и 10 тя ясно отрича и забранява покаянието на грешника след кръщението и в Евреи 12:17 казва, че Исав е търсел покаяние и не го е намерил. Изглежда това се противопоставя на всички евангелия и послания на св. Павел; и макар че човек може да приеме, че това е добавка думите са толкова ясни, че не зная дали това може да бъде достатъчно. Моето мнение е, че това е послание съставено то много късове събрани заедно; и то не разглежда нито един предмет в последователност.
 
Както и да е това е удивително добро послание. То майсторски и цялостно разглежда Христовото свещенство от Писанието и тълкува Стария Завет добре и богато. Така е ясно, че то е дело на способен и учен човек, който е бил ученик на апостолите, научил е много от тях и има голяма опитност във вярата и практиката на Писанията. И макар, както той сам свидетелствува в Евреи 6:1, че не е поставил основата на благовестието, което е дело на апостолите все пак той гради здраво върху нея злато, сребро, скъпоценни камъни, както казва св. Павел в 1 Коринтяни 3:12. Следователно не трябва да сме възпирани дори ако в него се намират смесени и дърво, слама и сено, но да приемаме доброто учение с пълно уважение, макар да сме сигурни, че не можем да го поставим на същото ниво с апостолските послания.
 
Кой го е написал не е известно и за известно време няма да бъде известни; но това е без значение. Ние трябва да се задоволим с учението, което е основано толкова здраво върху Писанията, показвайки вярно и здраво разбиране за четенето на Писанията и правилният начин за работа с тях.”
 
Подобно на посланието на Юда Лутер разглежда книгата подробно в своите Лекции върху Евреи произнесени между Април 1517 и Март 1518 и многократно я цитира в други свои творби.
 
Накрая трябва да разгледаме и мнението на Лутер за старозаветната книга Естир, в отхвърлянето на която той често е обвиняван. Най-силните му думи  са следните:  “Хвърлям книгата Естир в Елба…. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“
 
Цитата е взет от  Table talk, 24. Първата му част е сгрешена като в оригинала вместо Естир стои “третата книга на Ездра.” Грешката се среща на доста места, макар да не знам откъде идва.
 
Втората част на цитата е от същото място, малко по-надолу. Проблемът с него е, че Table talks не е книга писана от Лутер, не е надеждна по отношение на точното предаване на неговите думи и не може да се ползва като източник за определяне на богословието му.
 
Единственото напълно сигурно свидетелство на Лутер за Естир е от Робството на волята: “Макар да мога с право да отхвърля тази книга (бен Сирах) все пак за настоящия момент аз я приемам, за да не губя време като се заплитам в спорове за книги приети в еврейския канон. Вие понякога се хапете и подигравате едни други за канона когато сравнявате Притчите на Соломон и Любовната песен (както я наричате с подигравателна инсинуация) с двете книги на Ездра и Юдит и историята на Сусана и на дракона и книгата Естир (макар те да са намерили своето място в техния канон; все пак по моето мнение тя е по-малко достойна да се смята за канонична от всички тези).”
 
Но когато превежда книгата Лутер я поставя сред каноничните, а не сред неканоничните книги.
 
Казаното са единствено няколко кратки бележки от една обширна и интересна тема. Все пак те показват, че нямаме основание да обвиняваме Лутер в свободно редактиране на канона и самоволно изключване на книги от него. Ярослав Пеликан добре обобщава въпроса когато пише: “(Лутер) не е претендирал, че църквата може отново да състави канона или че тя може да работи с канон отворен и от двата края. Никога, дори при най-силната си критика на Яков, той не го премахва от своята редакция на библията повече отколкото премахва старозаветната апокрифа. От собственият си опит той може да свидетелствува, че често един християнин намира една или друга книга от канона трудна или безполезна за него в дадено време само за да открие по-късно, че тя е точно това, от което се нуждае във време на трудности и изкушения. Ако на такъв човек бъде позволено да пренареди канона според собственото си настроение той би се лишил от утешението и утехата на Писанието когато най-много се нуждае от него. В приетия канон Лутер прави рязко разграничения до степен, в която съставя свой собствен миниатюрен канон. Но той е бил достатъчно реалистичен в своето богословие, за да знае, че човек трябва да третира в канона така както му е даден от традицията. Този реализъм дава рамката, в която той може да каже и направи нещата, които прави във връзка с канона без да се въвлече в безнадежден ред от противоречия.”
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg