Петък, 04.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - кой може да устои?

Main Pic
Публикувана: 08.11.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 327
Коментари: 0
Откровение Седма глава отразява интересната структура на представяне на трите седмици бедствия – печатите, тръбите и чашите – а именно 4 + 2 + 1. Първата четворка винаги е представена заедно и по подобен  начин. Следва една двойка по-особени бедствия. Накрая има интерлюдия вмъкната между шестото и седмото финално бедствие. Откровение 7 представлява първата от тези интерлюдии, вмъкната между шестия и седмия печат. Тя също така ясно се разделя на две равни части като ст. 1–8 описват подпечатването на Божиите хора, така че те да са в състояние да понесат бедствията, а втората, ст. 9–17, описва тяхната награда. Тяхната идентичност е тълкувана твърде различно, поради което понякога текстът се превръща в истинско бойно поле.
 
Ст. 1 съдържа характерна образност за апокалиптичната литература, в която природните стихии често са представяни като управлявани от ангели (виж Откр. 14:18; 16:5). В случая тези четири ангела стоят „на четирите ъгъла на земята“, което е образен начин да се каже целия свят. Същото може да се каже и по-конкретно за ветровете, които освен това се свързват с идеята за зло, разруха и наказание (Дан. 7:2, Ер. 49:36, виж също Ос. 13:15 ср. Зах. 9:14, Ис. 40:7,24). По този начин четирите вятъра представляват вече описаните в шеста глава четири първи бедствия и представляват естествен преход към новата тема – още повече, че в един от най-важните старозаветни източници на Откровение 6 конниците са представени именно като ветрове (Зах. 6:5, ср. Пс. 28:10; Ис. 19:1; Авак. 3:8; Втор. 23:6). Те са задържани от ангелите, за да не духат по земята, но тяхното задържане е само временно. Земята, морето и дърветата вероятно представляват метонимия на земята и човечеството, живеещо на нея.
 
Така темата за бедствията на повредената от човешкия грях земя от предишната глава е повторена. Тя обаче веднага е допълнена с винаги съпътстващата я тема за Божията милост и подкрепа. Бог контролира трудностите, през които вярващите преминават и те няма да бъдат изоставени. Това е голяма утеха за църквата от всяко време (виж Откр. 3:10).
 
В ст. 2–3 е въведена групата хора, които Бог защитава от и заради които сдържа бедствията. За тях е изпратен един ангел, който явно е носител на благодат (противопоставена на фона на злото), понеже държи „печата на живия Бог“ – най-вероятно пръстен или цилиндричен печат, с който официално са се заверявали документи. Такъв ангел се появява на други места в книгата и показва ключов обрат на идеята или събитията (виж Откр. 8:3; 10:1–2; 14:6–9; 15–18; 18:1–2).
 
Функцията на това подпечатване не е напълно ясен, но тъй като в книгата Откровение Божиите хора явно преминават през страдания и преследване, то можем да предположим, че той е свързан със сила да издържат трудностите.
 
Тези хора са наречени „слугите на нашия Бог“ и основния спор върху значението на главата е свързан именно с тяхната идентичност. В ст. 4–8 те са описани като дванадесетте племена на Израел. Някои коментатори приемат това буквално и твърдят, че текстът говори за бъдещото спасение на евреите (несъмнено обърнали се към Христос – в 7:14, 14:1 те носят името на Христос). Това обаче е малко вероятно по няколко причини.
 
Първо, племената на Израел отдавна не съществуват. 10 от тях са изчезнали претопени от Асирия, а останалите 2 след падането на Ерусалим през 70 г. Да очакваме някакво бъдещо възстановяване на родословията е твърде нереалистично[6].
 
Второ, спасението на точно еднакъв брой хора от всяко племе е малко вероятно.
 
Трето, списъкът с племена, който Откровение дава е много необичаен. Той започва с племето на Юда, което се среща рядко. В повечето случаи в началото стои името на Рувим, който е първородния син на Яков. Вероятно тук Йоан поставя в началото Юда, понеже именно от това племе се ражда по плът Исус Христос (виж напр. Бит. 49:10 ср. Евр. 7:14). Освен това списъкът в Откровение съдържа племето на Левий, което обикновено не се споменава в подобни изброявания. За сметка на това липсват племето на Дан (макар в Езек. 48:1 точно то да оглавява списъка), на Ефрем, заместено от Йосиф. Лед и др. предполагат, че причината за това е, че на територията на Дан се е намирала езическата светиня (1 Царе 12:29), а Ефрем е най-силното племе от северното царство и чест враг на Южното, но това е единствено спекулация.
 
Четвърто, начинът, по който Йоан изгражда своята образност е като очевиден контраст на по-късно въведения в книгата белег на звяра. В глава 13 той подпечатва десницата и челото своите последователи. Тук, в гл. 7 Бог подпечатва челата на Своя народ (7:3: „Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.). Образът очевидно е заимстван от Езек. 9, а в Откр. 14:1 (виж още 9:4) знакът е описан като „Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“. Можем единствено да предполагаме дали на основата на текстове като 2 Кор. 1:22, Еф. 1:13–14; 4:30 става дума за Светия Дух – употребата на една и съща образност не означава непременно, че различни автори я използват последователно с еднакъв смисъл. (Виж още 2 Тим. 2:19, Апокалипсис на Илия 5:4–6; 5; Апокалипсис на Йоан 31:22–25; Ездра 2:38[14].) Не е изключено печатът на Божиите хора да е алюзия към Изх. 13:23 – кървавия печат на вратата, който евреите е трябвало да сложат, за да не бъдат поразени от язвата на ангела погубител. Може би чрез този втори образ Йоан сравнява мъченичеството с втори Изход и с нова Пасха, а печатът е кръвта на Агнето. Освен това знакът може да е алюзия към белега, който Бог дава на Каин, за да не бъде той убит, макар че аналогията в този случай е по-трудна за проследяване.
 
В контекста на това наблюдение имаме основание да смятаме, че Откровение разделя хората на две контрастни групи – тези, които са приели белега на звяра и тези, които са приели белега на Бога. Нямаме основание да предполагаме, че става дума за някои подпечатани – идеята най-вероятно е разделение, от което никой не е изключен. Интересен паралел откриваме в неканоничната книга Псалми Соломонови 15:6,9 където се казва: „белегът на Бога е на праведните, за да могат да се спасят… белегът за унищожение е на техните (на грешниците) чела.“
 
Пето, горното се потвърждава и от начина, по който Йоан описва групата  в 7:3 – „слугите на нашия Бог“. От начина, по който е употребен изразът, няма основание да смятаме, че става дума за някои от слугите на Бога – всички, които Му служат са подпечатани и опазени. Нито Откровение, нито Новият Завет като цяло прави някакво разделение между евреи и езичници във времето между първото и второто идване на Христос по отношение на тяхната служба на Бога. Изразът стандартно се отнася за вярващите.
 
Шесто, Откровение 7 отговаря на въпроса, зададен в края на Откровение 6: „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (ст. 17). Тези, които няма да бъдат засегнати от Божия гняв и с радост ще посрещнат Христос, няма да бъдат единствено евреи.
 
Седмо, имайки предвид начина, по който апокалиптичната литература използва числата, има основания да смятаме, че 144 000 е употребено символично. Самата книга Откровение ни насочва към подобно заключение. Числото 144 000 по всяка вероятност е производно на 12×12×10×10 като 12 е символът на Божиите хора (12 племена), а 10 е число на пълнота. Внушението е, че нито един от Божиите хора няма да бъде пропуснат – те всички са подпечатани и опазени, а „двойното удвояване“ подчертава сигурността на казаното. Изненадващо същата символика откриваме и в последните глави на книгата. Йоан описва Божия град като куб с еднакви височина, ширина и дължина като мярката е 12 000 (виж 21:16). Ако умножим всички страни на куба по тяхната дължина получаваме 12×12 000, т.е. отново 144 000. А според 21:9–10 новият Ерусалим е определен като „невестата, жената на Агнето“ т.е. църквата. Накрая в 21:17 Йоан добавя, че дължината на стената е 144 лакти, което е „човешка мярка, употребена от ангела.“
 
Осмо, в Откровение 7 Йоан описва не една, а две групи хора. Първата се намира в ст. 4–8 и той чува техния брой като 144 000. Но веднага след това, в ст. 9–10, той вижда същите тези хора и те са „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си“. (Отбележи паралела с Откр. 5:9[18] и старозаветната аналогия от Дан. 3:7.) С други думи, Бог символично казва броя на спасените като 144 000 евреи от 12-те племена, но когато Йоан ги вижда, става ясно, че това е пълният брой на спасените – старозаветната и новозаветната църква, съставена от евреи и езичници, които са положили вярата си в Христос и чрез които се изпълнява обещанието, дадено на Авраам (Бит. 15:5; 22:17; 32:12). В Откровение вече е бил поставен въпросът за истинския Израел (сатанинската синагога от гл. 2 и 3). Сега той е утвърден на тази основа. (За подобна идея виж и 21:12–14 и Пастир на Ерм 9:16–17.) Вероятно двете видения също така представят две гледни точки към църквата – при първата тя е подпечатана, за да може да устои през изпитанията, а при втората е вече в небето. Подобно видение вероятно е било смайващо за първите читатели на Йоан, понеже броят на християните в Римската империя в края на 1 век не е бил особено голям.
 
Според някои тълкуватели подобно преброяване на Израел намеква за представянето на групата като армия. Това не е невъзможно в контекста на атакуващите сили на злото, на които те трябва да се противопоставят. В подкрепа на това виждане  думата „множество“ в ст. 9 може да се преведе и като „армия“, а „спасение“ в ст. 10 може да означава и „победа“. Палмовите клони и белите дрехи (ср. 3:4–5; 6:11) понякога също са свързвани с военна победа (виж 2 Макавеи 11:8 и 1 Мак. 13:51). Освен това Юда стои на първо място във военния ред на еврейския лагер в пустинята (Числа 2:3; 7:12; 10:14). Въпреки това, както посочва Аун, непосредственият текст не съдържа изрична военна образност.
 
Палмовите клони в ст. 9 напомнят празника на жетвата (Левит 23:39 и сл.). Може би това е алюзия към идеята, че вярващите в Христос са Божията добра жетва (Виж още Езек 41:17–18, където се описва Новият Ерусалим.) Това също така е празникът на избавлението от Египет, което също е актуално за случая – Божият печат е пазил вярващите, така че са били избавени от злото и са го победили.
 
Ст. 9–12 ясно показват, че сцената се развива на небето т.е. след като победата над злото е извоювана и вярващите са устояли. Сега те стоят пред престола и пред Агнето (ст. 9), покланящи се на Бога заедно с ангелите, живите същества и старците от Откровение 5. Те също така благодарят за своето спасение и признават, че то е Божие, а не тяхно дело. Без по никакъв начин да отнема личното устояване и святост на вярващите, това е една от големите теми в книгата Откровение (виж особено коментара на гл. 5). Затова сега е съвсем естествено светлината да не е върху светиите в небето, а върху Агнето, заради Което те са там. Последният ред на хвалението е „заключен“ с „Амин“ от двете страни, което е начин да се подчертае верността на казаното.
 
В ст. 13–14 е разкрита идентичността на хората, които вижда Йоан. Те са определени като „ония, които идат от голямата скръб“. Изразът се среща на още няколко места в Откровение (3:10; 6:9) и вероятно е алюзия към Данаил 12:1 (LXX καιρὸς θλίψεως). Освен в Откровение изразът се среща само в Матей 24:21, където алюзията отново е към Данаил. И на двете места тя е свързана с есхатологично страдание, преследване, но и със защита на Божиите хора. Смисълът в Откровение изглежда подобен. Той започва да се разкрива ясно още в гл. 2–3 – посланията към седемте църкви – макар и изразът там да не се споменава. Следователно изглежда вероятно това да са трудностите и гоненията на Божия народ през всяка епоха, които може би ще достигнат своя връх непосредствено преди Второто идване на Христос. Именно в този контекст Йоан предава Божиите обещания за утеха и награда към тези хора в ст. 15–17.
 
Дрехите на тези хора са бели, понеже са избелени с кръвта на Агнето (ср. 22:14; Изх. 19:10,14; Дан. 11:35; Числа 31:19–20,24) – т.е. чрез Неговата жертва, а търсеният парадокс (очистване чрез кръв) още повече подчертава внушението. Не е необходимо да гледаме на тях като на хора, живели съвършен живот – всъщност нуждата от „избелване“ говори точно за обратното. Но Бог е осигурил начин, чрез който в края на краищата те да могат да се намерят непорочни пред Него. Вероятно в този смисъл следва да се разбира тяхното описание в 14:4–5[30].
 
Последните няколко стиха от главата съдържат богата старозаветна образност.
  • 7:15 (ср. Езек. 37:26–28): Стихът представя отношения на изключителна близост, както и на свещеническо служение – описание отнасяно както за старозаветния Израел, така и за новозаветната църква.
  • 7:16 = Ис. 49:10: Божиите слуги са преминали през страданието, което е било определено за тях. Отсега нататък такова няма да има.
  • 7:17 = Пс. 23:1–2; Ис. 40:11, Ер. 2:13, Ис. 25:8 виж и Откр. 21:4
Поредният парадоксален образ – агне, което води стадо (7:17) – чудесно изразява идеята на Йоан: Господ Исус Христос е бил заклан като агне заради Своите и по този начин е доказал любовта си към тях. Неговата саможертва превръща закланото агне в съвършения пастир. Той никога няма да ги изостави – дори в най-големите изпитания и трудности приелите Неговия печат никога няма да са сами. А реципрочната вярност – дори до смърт – на вярващите към Бога и Агнето е откликът на тази любов. И двете теми са постоянно подчертавани в Откровение и съвсем очевидно имат смисъл и приложение във всяка епоха. Това е един от основните уроци, на които книгата ни учи.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg