Сряда, 02.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото ще излезете с радост, И ще бъдете изведени с мир; Планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изпляскат с ръце." Исая 55:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Бог не говори

Main Pic
Публикувана: 09.11.2020
Автор: Дж. Маджио
Прочетена: 327
Коментари: 0
Моето свидетелство за Божията доброта е силно. Той ме спаси - от мен самата. Бог ме избави от всяко лошо решение, което някога съм вземала. Преди време бях бездомна, жестоко малтретирана, самотна майка, с 4 бременности без брак. Живеех в бедност и суета, и години наред бягах от Бога. Не е трудно да проследя моята история и да видя как Бог е работил в живота ми. И тъй като сега работя на пълен работен ден, може би има хора, които погрешно биха помислили, че моят християнски живот е перфектен - лесен, без усилие. Сигурно има и такива, които знаят, че е било всичко друго, но не и лесно.
 
Отглеждането на тийнейджъри е трудно. Да си съпруга е трудно. Да бъдеш в служение е трудно. Животът е труден. Това е толкова просто. Исус ни казва в Йоан 16:33, че ще имаме проблеми в този свят. Като християни, всички сме имали онези невероятни моменти с Господ, когато Светият Дух се излива в сърцата ни. Изпитваме радост, защото знаем къде ще прекараме вечността. Повечето от нас са били пламенни за Бога, искали са другите да знаят за това, което Той е направил в живота ни. Но също така сме преминали през сухите сезони, духовната пустиня, където не чуваме нищо, освен тишина.
 
През последните 18 месеца семейството ми влиза и излиза от болницата и лекарските кабинети повече пъти, отколкото ми се иска да преброя. Бяхме здраво семейство, но се наложи да се подложим на седем операции през последните няколко години, безкрайни часове физиотерапии и плащане на медицински сметки. Тревожех се дали децата ми ще могат да постъпят в колеж. Мисълта дали ще направят добър избор ме държеше будна през нощта. И честно казано, аз виках към Бога, когато не Го чувствах близо.
 
Твърде често в нашата християнска вяра ние се ориентираме въз основа на това как се чувстваме. Когато Бог работи по очевиден начин, за нас е лесно да Го възхваляваме. Лесно е да останем верни, когато сме пълни с щастие и радост или когато имаме нова работа или се случва чудодейно изцеление. Но ако сте християнин от години, осъзнавате, че пътят ви с Бога има възходи и падения, борби и радости. Нашето спасение никога не трябва да се основава на това как се чувстваме.
 
„Човешкото сърце е измамливо повече от всичко и е страшно болно. Кой наистина може да го опознае?“ Еремия 17:9
 
Веднъж чух един пастир да казва следното: „Нашите чувства са страхотен слуга, но ужасен господар.“ Нашите чувства ни помагат да преценим къде сме или как се справяме с дадено обстоятелство, но те не са нашият лакмусов тест за спасение. Когато не чувстваме Божието присъствие, това не означава, че Той не е близо. Когато не виждаме активно действие от Него в живота си, това не означава, че Той не работи. Когато не ни се иска да Му служим, това не означава, че не го правим.
 
Слава Богу, нашето спасение е далеч по-дълбоко от временните емоции. Слава Богу, че Неговото слово е нашата истина, а не начина, по който се чувстваме, когато ставаме сутрин! И това, приятели, е нещото, което носи истинска радост.

Източник: I Believe

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg