Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Приемственост в служението

Main Pic
Публикувана: 18.11.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 597
Коментари: 0
„А Иисус, синът на Навий, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше положил ръцете си на него; и израилевите
синове го слушаха и вършеха това, което Господ беше заповядал на Мойсей.“ Второзаконие 34:9
 
Едно от важните неща, които можем да научим от този стих, е това, че Мойсей е определил Иисус Навиев за свой наследник, тъй като е знаел, че неговото собствено служение скоро ще приключи. С това той е дал добър пример за всички, които са поставени в положение на духовни ръководители, т. е. трябва да водят. Някои може би мислят, че това се разбира от само себе си и няма смисъл да се казва, но за съжаление мнозина непростимо пропускат да обучат свои наследници и постепенно да предадат работата в техни ръце. Тук изглежда има една естествена съпротива срещу представата, че ние всички можем да бъдем заместени.
 
Понякога това е проблем за някой старейшина на местна църква. Може би той е служил вярно в продължение на много години, но наближава денят, когато вече няма да може да пасе стадото. И въпреки това му е трудно да настави някой помлад мъж, който впоследствие да заеме мястото му. Може би дори разглежда младите мъже като заплаха за своето положение. Или сравнява тяхната неопитност със своята зрелост и стига до заключението, че всички са напълно неподходящи. При това лесно забравя колко неопитен е бил самият той и как едва постепенно се е развил до сегашната си зрелост, като е събрал опит в процеса на работата си.
 
Същите трудности могат да съществуват и на мисионерското поле. Мисионерът знае, че трябва да обучи местни хора, за да бъдат и те способни да заемат водещи позиции. Но си казва, че те не могат да ръководят така добре като него. И все още правят толкова много грешки... И вече няма да идват толкова хора на  събранията, ако той не проповядва всеки път. И изобщо, те не знаят как се върши правилно такава работа. Отговорът на всички тези аргументи може да бъде единствено, че този мисионер трябва да се научи да не гледа на себе си като на незаменим. Той трябва на всяка цена да обучава местни хора и да им предава отговорности и авторитет, докато може напълно да се оттегли от тази специална област. Винаги има необработени ниви другаде. Той положително няма да остане без работа.
 
Когато Иисус Навиев заел мястото на Мойсей, преходът бил гладък. В ръководството на Израил нямало вакуум, нямало празен ход. Божието дело не пострадало по никакъв начин. И така трябва да бъде винаги. Всички Божии служители трябва да се радват, когато виждат млади мъже, които се издигат на ръководни длъжности. Те трябва да считат за особена привилегия да споделят с тях знанията и опита си и след това да предават работата на по-младите, преди да бъдат принудени да го направят поради собствената си смърт. Трябва да проявяват това неегоистично отношение, което Мойсей е показал при друг случай, когато е казал: „Да бяха всички от Господния народ пророци и да сложеше Господ Духа Си на тях.“ 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg