Понеделник, 30.11.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш." Исая 26:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Отровата в духа на осъждението

Main Pic
Публикувана: 22.11.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 332
Коментари: 0
Йоан 8:1–11: А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше. И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена, уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му: Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея? И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята. А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред. И когато се изправи, Исус ѝ рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
 
Кое е първото, което ви прави впечетление, когато четете тази история? В моето съзнание  веднага се появява картина на сблъсък. Той не е между греха и правдата, а между осъждението и благодатта. Исус вижда греха на жената, не го отрича, но вместо първо да се занимае с него, Той конфронтира осъдителния дух на гневната тълпа.
 
Фарисеите искаха да осъдят блудницата и в думите им имаше истина. Тя наистина беше хваната в грях. Те искаха да я осъдят, но когато Исус каза безгрешният пръв да хвърли камъка, те разбраха, че нямат право. А Исус имаше това право, но не искаше да го използва. Те искаха, но не можеха, а Той можеше, но не искаше.
 
Ние, хората сме свикнали да слагаме етикети на ближните си. Дори и ние, християните се борим ежедневно с това, защото е много по-лесно да видим греха на другия, отколкото нашия собствен. Всеки от нас е минал по пътя на осъждението, било то справедливо или не. Грешницата беше хваната в самия акт на прелюбодейството. Тълпата, която я доведе, смяташе себе си за достойна. Дали бяха справедливи тези люде? Навярно, така поне се чувстваха. Защо, обаче, ако защитаваха закона, водеха само жената? По закон трябваше да доведат и мъжа. Тези хора не търсеха справедливост. Те не познаваха Исус и искаха да Го хванат в капан.
 
Когато не познаваш личността на Христос, смяташ себе си за прав и достоен да осъждаш. Но Исус ги предизвика да изкарат скритите си грехове. Какви са нашите скрити грехове? Христос препоръча безгрешният да хвърли първия камък. Имаме една безспорно грешна жена и две различни мнения за нея, два различни погледа. Единият е на тълпата, която вижда причина за смърт, а другият е погледът на благодатта.
 
Благодатта не отрича закона. Но благодатта съдържа закона в себе си. Можеш ли да живееш в благодатта на Исус и да крадеш и убиваш? Затова Исус дава двете големи заповеди: "Обичай Бога и обичай ближния си". И целият Мойсеев закон се съдържа в тези две заповеди. Благодатта е много повече от закона. В закона пише "око за око зъб за зъб", но Исус казва: "Ако ти удари някой едната буза, подай и другата." При тази Исусува благодат, блудницата имаше нужда от прошка, а не от камъни. Тя разпозна Исус и когато Той я попита: "Къде са тези, които те осъдиха, никой ли не те осъди?" - тя отговори: "Никой, Господи". Ако тълпата се чудеше кой е този Исус, то блудницата Го разпозна. Защото благодатта на Господа ни помага да Го разпознаем, да видим сърцето Му.
 
Ако замеряме хората с камъни или с думи, но резултатът отново е тяхната смърт, ние губим възможността да познаем благодатта на Исус. Ние затваряме тази врата пред тях. С нашето съдене, ние не можем да променим нищо - нито тях, нито себе си. Можем просто да хвърлим поредния камък - да ги нараним или да ги убием.  Обаче това ли е волята на Исус?! Това не е целта на вярата и на живота ни. Когато осъждаме, ние отричаме жертвата на Исус Христос на кръста. Често четем стиха да не вадим съчицата от окото на брат си, преди да извадим гредата от своето. Същото казва и Исус с тази история. Когато всеки от тази тълпа прегледа сърцето си, намери там скрит грях. Когато ние имаме греда в окото си, тя замъглява погледа ни. Заслепява ни. Тя пречи да виждаме хората през милостта на Бога. Когато живеем в грях, ние виждаме хората през него. И те винаги са грешни и мръсни. Но приемайки от благодата на Исус, колкото повече влизаме в  Неговата праведност и чистота, започваме да виждаме хората по различен начин. Ние не отричаме греха. Не казваме, че не съществува, но през жертвата на Исус  вместо с камъни, започваме да замеряме с любов.
 
Представяте ли си, ако тази тълпа познаваше Исусовата любов, какво би случило?! Ние сами по себе си нямаме силата да живеем без грях. Колкото и да се опитваме по плът да спазим закона, не бихме могли. Но чрез жертвата на Исус, ние имаме тази сила. Виждаме, че Исус просто каза на жената да си иде и да не съгрешава повече. Вярвам, че преживяла веднъж тази любов и прошка, тя наистина никога не остана същата. Същата тълпа от осъдителни хора, в края на тази глава искаше да убие самия Исус с камъни (Йоан 8:59). Това означава, че осъдителният дух осъжда всички на смърт с камъни - дори Безгрешния! 
 
Втората история в Лука 7:37-50 е подобна. Отново разказва за една блудница. Тази блудница, обаче, дойде да се поклони. Дълбоко в сърцето си навярно беше усетила призив, осъзнала грешната си същност, затова дойде при Исус със сълзи на покаяние. Представяте ли си колко обилни са били, за да измият нозете на Исус?! Истинското покаяние съкрушава. То те смирява и те кара да тичаш при нозете на Исус. Поклонението включва твоето съкрушено сърце, твоите сълзи, желанието за близост с Исус от най-нисша позиция, осъзнаване на личността Му и  жертване на земното.  Помазването с миро показва именно изместването на погледа  от земните блага. Това миро беше доста скъпо, но за нея в момента то нямаше стойност, защото жената беше намерила нещо много ценно - нозете на Исус, прошката на Исус.
 
Мислите на фарисеите отново са в контраст с тези на Исус. Те си мислеха , че ако Исус е пророк, щеше да знае, че тя е блудница, докато Той виждаше сърцето ѝ. И в двете истории виждаме лицемерни хора, които дори не познават Исус и Го изпитват. А блудниците Го разпознават.  Защо Исус виждаше тези блудници по различен начин? Защото беше чист. Той - безгрешният не ги осъди. А грешните ги съдеха. Това означава, че колкото повече оприличаваме себе си на Исус и греховете ни  се очистват, толкова повече ще прощаваме и ще спрем да съдим хората около нас. Историята свършва с думите на Исус, че този, на когото е простено повече, обича повече. Прошката променя! Не камъните!
 
Исус обърна внимание първо на осъждението,  а след това  на блудството! Големият ни проблем и вчера, и днес винаги е бил именно осъждението и непростителността. Затова, важно е да осъзнаем благодатта на Господ Исус Христос. Нека не пренебрегваме жертвата Му на кръста, чрез която всички ние сме простени и заслужаваме любовта Му. Нека всеки прегледа и очисти себе си, и едва тогава може да види всички около него с очистения поглед на прошката. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg