Неделя, 24.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус." Филипяни 4:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Служим ли на Бога на работното си място?

Main Pic
Публикувана: 30.11.2020
Автор: Тим Келър
Прочетена: 325
Коментари: 0
Мнозина са търсили източници, които да свързват вярата и труда. Протестантските реформатори от шестнадесети век и конкретно Мартин Лутер и Жан Калвин твърдят, че всеки труд, дори и така наречената светска работа, е също така призвание от Бога, както и служението на един монах или свещеник. Изворите на лутеранското богословие поставят специален акцент върху достойнството на всеки труд, отбелязвайки че Бог се грижи, храни, облича, подслонява и поддържа човешката раса чрез нашия труд. Според лутеранската традиция, когато работим, ние се превръщаме в „пръсти на Бога“,  представители на Неговото провидение и любов към другите. Това схващане издига предназначението на труда, превръщайки го от обикновено препитание в любов към ближния и в същото време ни освобождава от съкрушителното бреме на труда като средство за доказване. 
 
Представителите на калвинистката или „реформираната“ традиция, като Ейбрахам Кюпър говорят за друг аспект на работата като призвание от Бога. Трудът не само включва грижа за творението, но и го насочва и структурира. Съгласно това схващане на Реформираното богословие целта на труда е да създаде култура, която да почита Бога и да мотивира хората да преуспяват. Да, ние трябва да обичаме ближния, но християнството ни учи конкретно за човешката природа и начина хората да благоуспяват. Трябва да направим нужното, така че нашата работа да е съобразена с това схващане. Следователно, работата с вяра означава да се трудиш, изхождайки от християнски „светоглед.”
 
Всички тези различни традиции предлагат и разнообразни отговори на въпроса как да се справим със задачата да си възвърнем призванието. Отделните течения често пъти объркват християните, защото не се допълват взаимно. Както изглежда, лутеранското богословие не е в съгласие със „светогледа“ на реформираното движение, според което християните не трябва да се различават от невярващите в тяхната професионална сфера. Повечето от популярните църкви не смятат, че трябва да споделят благовестието, както го правят евангелските общности, защото не считат, че класическото християнство е единственият начин за спасение. Мнозина са на мнение, че позицията на светски ориентираните писатели и организации е твърде когнитивна и поставя много слаб акцент върху вътрешната промяна на сърцето. Същите тези хора обаче не са единодушни относно истинския смисъл на вътрешната трансформация и духовното израстване. И така, ако вие сте християнин, който се опитва да бъде верен в работата си, може да се окаже, че споделяте някои от усещанията, изброени по-долу:
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да се грижиш за социалната справедливост в света.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да бъдеш открит и да споделяш своята вяра с колегите си.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да вършиш работата си умело и с отлично качество.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да твориш красота.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да се трудиш с християнска мотивация да прославиш Бога, като се стараеш да влияеш на културата, за да постигнеш своята цел.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да се трудиш с благодарно, радостно сърце, променено от евангелието с всички възходи и спадове.
  • Да служиш на Бога на работното си място означава да вършиш всичко, което ти доставя най-много радост и въодушевление
  •  Да служиш на Бога на работното си място означава да печелиш възможно повече пари, за да бъдеш максимално щедър.
Дали тези усещания се допълват до известна степен или на практика си противоречат? Това е труден въпрос, защото всяко едно от горните твърдения има някаква библейска обосновка. Трудността произтича не само от излишъка от богословски отговорности и от участващите културни фактори, но и от съчетанието помежду им в зависимост от съответния вид или сфера на труд. Християнската етика, мотиви, идентичност, свидетелство и светоглед оформят труда ни по много различни начини в зависимост от работата, която вършим. 
 
Например, да предположим, че някоя християнка се занимава с изобразително изкуство и редовно е загрижена за социалната справедливост. Тя изгражда кариерата си почтено във всички сделки, намира подкрепа у другите, за да се справя със спадовете и възходите в живота си, споделя своята християнска вяра с колегите от бранша и осъзнава, че нейното творчество е по-скоро акт на служение към Бога и ближните, a не начин за самоизява и придобиване на статус? Това означава ли, че е налице интеграция между нейната вяра и работата ѝ? Освен това дали християнското учение относно същността на реалността е отразено в онова, което тя създава и доколко го представя адекватно? Дали това ще повлияе на историите, които разказва със своето творчество? Дали изкуството ѝ ще бъде повлияно от нейните убеждения относно греха и изкуплението, и надеждата за бъдещето? Изглежда че трябва да е така. Така ние откриваме, че работата с вяра изисква волята, емоциите, душата и ума, тъй като ние на практика показваме и втъкаваме вярата си в платното на нашия ежедневен труд.
 
От друга страна, какво би станало, ако сте пианист или обущар? Как вашият християнски светоглед ще повлияе на начина, по който поправяте обувки или свирите Лунната соната? Отговорът не е съвсем ясен. 
 
Кой ще ни измъкне от тези затрудения? Повечето хора, които са започнали да четат книги по темата или участват в групи за интеграция между вярата и труда или (а) са част от няое богословско течение, или (б) са объркани от нещата, които са прочели. При въпросните църкви и организации, които се опитват да интегрират вяра и труд, се наблюдава липса на баланс, тъй като акцентът се поставя върху единия елемент за сметка на другия. При все това не е достатъчно само да комбинираш двата елемента с надеждата да се получи нещо съвместимо.
 
Можем да започнем с две наблюдения във връзка със списъка с предложенията, даден по-горе. Първо, ако към всяко от предложенията по-горе добавим думата „най-важно“, например: „Най-важно  е да служиш на Бога на работното си място...“, тогава отделните мнения започват да си противоречат едно на друго. Ще трябва да изберете едно или две, а останалите да отпаднат. Фактически, повечето от поддръжниците по темата за вярата и труда правят точно това, било нарочно или непреднамерено. Ако обаче приемете горните твърдения по начина, по който са представени, имайки предвид, че всяко от тях е адекватен начин да се служи на Бога, тогава отделните предложения се допълват взаимно. Второ, както вече отбелязахме, тези фактори могат да се проявят на различно ниво по важност и под различна форма в зависимост от съответната професия, култура и исторически момент.
 
Когато се съобразяваме с тези два принципа, можем да продължим наред, разглеждайки различните течения, твърдения и истини като един вид средство за изграждане на модел за интеграция между вярата и труда във вашата собствена сфера, време и място.  
 
За нас е важно не само да изясним тези идеи, но и да ги представим по-живо, реалистично и практично. Нашата цел е да подхраним въображението ви и да мотивираме действията ви с изобилието от информация, с която християнската вяра разполага (директно и индиректно) по тази неизчерпаема тема. Библията е пълна с пасажи на мъдрост и надежда за всеки, който иска да научи нещо за труда, търси работа, опитва се да работи или ходи на работа. Когато твърдим, че християнското Писание ни „дава надежда“ относно труда, ние веднага си даваме сметка колко трудна и смущаваща може да бъде една работа и колко ценна може да се окаже библейската надежда, ако сме изправени пред предизвикателството да търсим призванието си в този свят. 
 
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg