Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване към Невидимия град - Добри пристанища (3)

Main Pic
Публикувана: 11.12.2020
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 903
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Гладът, жаждата и умората обаче, станаха непоносими.  Аз не можех вече да издържам.  Започнах да се моля казвайки: „Господи, не мога повече така!  Моля те, направи нещо, иначе всички ще погинем!”  Думата беше още на устата ми, когато чух някой да вика: „Виждам земя!”  Попитах един от най-близко стоящите до мен, кой е този и може ли да му имаме доверие, че не ни лъже, а той в отговор ми рече: „Това е наш брат, чието име е Пророк (1 Коринтяни 12:28).   Ние съвсем спокойно можем да му се доверим, защото всеки път той успява преди нас да вижда нещата.”
 
Ех, да знаеш, Страннико, каква беше радостта на всички, които бяхме в кораба.  Ние се надявахме това да е последната земя, която щяхме да извървим и да влезем в Невидимия Град – Ерусалим.  Корабът приближаваше и виждахме пред нас пристанища.  Видяхме и ето, красиво място, пълно с хора, които се готвеха като че ли да бягат за някъде.  Хвърлихме котва и започнахме да слизаме.  Посрещна ни един човек с думите: „Добре дошли в Добри пристанища!”   Като чух тези думи сърцето ми се успокои.  Местните жители на тази земя знаеха, че ние бягаме за живота си.  Те също тръгнаха да отиват за Невидимия Град – Ерусалим.  Дадоха ни храна, вода и други неща.  Там преседяхме два дни и отново вдигнахме котва.  Но вече бяха два кораба – единият, в който бях аз, а другият, който тръгваше от Добри пристанища.
 
След четири часово пътуване Разгласителят на Благата вест извика, казвайки: „Въздайте слава на Агнето, като Го възпявате!”  Тогава всички запяхме: „Достойно, достойно е Агнето!”   Пеех и аз, защото вече и аз бях научил тази песен.
 
Докато пеехме, се чуха гърмежи от небето, а след тях глас, който каза: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката Ми!”  (Матей 28:20)
 
Като чухме гласа на Агнето още повече се укрепихме и започнахме  да пеем още по-силно, изпълнени с радост.  Но ние, като че ли не разбирахме, че Той иска всякога да вярваме в тези думи, защото ние се укрепявахме само за  момента.  
 
По средата на нашето пътуване се случи нещо, което никога няма да забравя.  Като че ли морето отвори устата си и от нея излезе едно чудовище, чието име беше Закон и Власт.  Покрай него имаше акули, които носеха името Гонители на християнската вяра.  Чудовището и акулите се устремиха към двата кораба.   Всички ни обзе страх и ужас, трепет и мълчание за около 20 секунди. 
 
Изведнъж извикахме.  Настана голяма паника.  Всеки започна да тича и да бяга без посока.  Но истината беше, че нямаше къде да  се скрием.  Когато чудовището и акулите приближиха съвсем, те проговориха с човешки глас.  Чудовището отвори устата си и каза: „Спрете да тичате и да викате, това няма да ви спаси!  Млъкнете, искам да ви кажа нещо!“  Тогава ние спряхме и се питахме какво ли ще е това, което става. Разгласителят на благата вест излезе отпред и каза: „Казвай, какво искаш от нас!” 
 
Чудовището отговори: „Единственото нещо, което искам от вас, е да се върнете назад.  Тази територия, оттук и нататък я охранявам аз и моите акули.  Ние няма да ви позволим да минете.  А ако се възпротивите, ще пусна моите акули след вас и те ще ви разкъсат месата, и помен от вас няма да остане.  Такива бяха думите на голямото морско чудовище.  Но Разгласителят на Благата вест му каза: „Слушай ти, и твоите акули също да слушат!  Ние тръгнахме за Невидимия Град – Ерусалим и каквото и да направите, ние няма да се върнем назад.   За нас е по-добре да умрем, отколкото да се върнем!”
 
Това доста ядоса чудовището и акулите.  Тогава те разярени се спуснаха върху двата кораба и почнаха да ги разбиват. Те убиха Разгласителя на благата вест и продължиха да разбиват корабите.   Ние потърсихме резервните лодки, които бяха много малки, но вършеха работа.  На горния ръб на всяка лодка пишеше следното Домашна група. Успяхме неколцина да се качим, но другите в опит да си вземат излишния товар, който беше до платната, бяха убити от голямото чудовище и неговите акули.  Докато акулите разрушаваха корабите ни, ние успяхме да се измъкнем с лодките и да преминем оттатък.  В лодката, в която бях аз, имаше още четири човека.  Ето имената им: Първият беше Страхлив, вторият - Слушател, третият – Егоист и четвъртият – Услужлив.  
 
Страхлив беше толкова изплашен, че без да се усети една вълна го завлече и той се удави.   Останахме четири човека в лодката.  Без храна, без вода, без нищо.  Тогава си казах: „До тук сме ние, едва ли ще можем да се избавим.”  Вече три дни пътувахме с лодката, като се сменяхме с гребането.  Умората натисна всички с изключение на  Егоист.   Аз започнах да се чудя на този човек.  Питах се как е възможно три дни без храна и вода той да не се уморява.  Започнах да го следя.  Веднъж, когато беше наш ред с Услужлив да гребем, забелязах, че той се обръщаше с гръб към нас и слагаше нещо в устата си.  Аз спрях да греба.  Станах и отидох при него.  Той тайно и скришно ядеше хляб, който си беше скривал по малко през цялото време от „Добри пристанища” до тук.  „Ех, брате мой,” казах аз, „защо си постъпил толкова егоистично към нас?” Той се смути от гласа ми и обръщайки се към мен падна във водата, където беше изяден от голямата риба на съвестта.  Опитахме се да го измъкнем, но той не подаде ръката си.  Така в лодката останахме трима човека:  Аз, Слушател и Услужлив.  На петия ден от нашето самостоятелно пътуване, по тялото на Слушател се появи  голяма рана.  Ние не му дадохме през целия този ден да гребе, а го оставихме да си почива.  Препоръчахме да я измие.  Уви, обаче, ние си мислехме, че той я измива, но не беше така.  Той слушаше, но не изпълняваше.   
 
На сутринта цялото му тяло, лицето му бяха покрити със същите рани.  До вечерта Слушател умря в ръцете на Услужлив и ние го погребахме във водата.  Беше тъмно и аз си мислех колко е лошо за един човек да бъде само слушател.  Нито Страхлив, нито Егоист, нито Слушател не можаха да продължат за Невидимия Град – Ерусалим по причина, че смъртта ги беше настигнала.  Останахме с Услужлив.  Не можех да спя, а и не исках.  Нощта беше студена.  Бях легнал от едната страна на лодката.  От другата страна беше Услужлив.  Докато мислех за Невидимия Град една вълна се беше надигнала върху мене и ми намокри дрехите.  Аз се изплаших и извиках.  Услужлив се приближи до мене и като видя дрехите ми, че бяха мокри, съблече своите и ми ги даде.   С Услужлив станахме още по-близки, но и двамата загубихме надежда за спасение.
 
Рано сутринта, когато Зорницата изгря в сърцата ни,  дойде и помощта, която съм сигурен, че беше изпратена от Небесния Младоженец.  Един голям кораб, в който също се бяха качили хора, бягащи за живота си, спря и ни качиха при себе си.  Те ни питаха какво се е случило и защо пътуваме сами с лодката.  А аз като отворих уста , им разказах всичко.  Дадоха ни дрехи, храна и вода.  Очите ни светнаха и сърцата ни се освежиха от любовта, която ни показаха.   Аз не вярвах, нито мислех, че ще трябва да се мине през много скърби, за да се влезе в Невидимия Град – Ерусалим.  Колко много преживях и още не бях стигнал там.  След няколко дни ние вече се оказахме на сушата, където продължихме нашето пътуване.  Погледнах на ляво, после на дясно и ето само Услужлив беше до мен от онова голямо множество, с което заедно тръгнахме неотдавна за Невидимия Град – Ерусалим.  Бях заобиколен от нови спътници в това пътуване.   И така бяхме стигнали до тази земя, прекрачихме границата и ето че вече се намирахме в така наречената земя Последните дни.  Аз видях тази сянка на обезсърчението и дойдох да си почина, когато ти, Страннико, дойде и ме разговори.
 
Следва продължение...
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg