Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Вяра, инстинкт и етика

Main Pic
Публикувана: 16.12.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1065
Коментари: 0
Тези дни в общественото пространство се настани трайно едно говорене, което не е било така силно изразено досега. С появата и началото на масовото разпространение на ваксините срещу Ковид 19 все по-често се използва аргументът за вярата. Разбира се, този аргумент се използваше по отношение на мерките за предпазване и огранчение на разпространението на Ковид 19 от самото начало на пандемията. Вярвайте в науката, вярвайте в уменията и съвестта на хората, които работят в тази област, без да вярваме, няма как да се справим с тази ситуация. И без ни най-малко да оспорвам целесъобразността на тези призиви, искам да обърна внимание, че явно човек не може да живее без вяра, защото вярата е в самата основа на нашето функциониране.
 
Което и да е сериозно усилие изисква вяра. Писанието казва, че "вярата е даване на твърда увереност в неща, които не се виждат". Сега се оказва, че функционирането ни в най-секуларни области като борбата с една пандемия, е невъзможно без вяра. Тук някой би ми опонирал, че тази вяра е различна от вярата в трансцедентния Бог и Неговото откровение. Тук, биха казали моите опоненти, става въпрос за вяра в науката, в проведени десетки хиляди изследвания и положен огромен труд, следствие на който имаме сигурни резултати. Нима? Колко са "сигурни резултатите"? Ако утре се окаже, че ваксините не работят, както вярваме днес (92-95% защита), няма ли да се появят учени,  които да кажат, че става така, когато приемем желното за действително и когато науката действа притисната от политиците? Има ги и днес, ако ви се чете и задълбава (четете ли Георги Маринов от Стандфорд?). Няма ли тогава поне няколко други изградени върху научен анализ тези, като тази за естествения имунитет ( в САЩ някои авторитети вече твърдят, че Северна и Южна Дакота са го постигнали и единственият изход е да оставим епидемията да достигне до техните нива, което така или иначе ще се случи) да зазвучат силно и убедително от името на науката?
 
В момента обаче от нас се иска вяра - открито, пределно ясно, в прав текст. Вяра в институциите, вяра в учените, вяра в консенсуса, постигнат в средите на компетентните хора в тази област. След време ще разберем дали тази вяра е била оправдана. Днес обяче е ясно, че без вяра няма как да продължим напред. За да функционираме като общество, икономика, общности и дори индивиди, от нас се иска вяра в нещо невидимо засега, което след време ще се изяви оправдавайки нашата вяра.
 
Е, чрез подобна вяра функционира християнското ученичество. Ние имаме сериозни основания да се доверим на Писанието - откровението на Бога, на Христос, дошъл за спасението на света, на Божиите заповеди и стандарти. С времето Неговото действие и животът ни затвърждава тази вяра, или се налагат известни корекции, където виждаме, че вярата ни не е съвсем адекватна или е плод на някаква наша незрялост, макар и генерално насочена в правилната посока.
 
Разликата е в произхода на вярата. Вярата, която се иска, за да преминем през кризата с пандемията идва от обществената етика и инстинкт да бъде даден шанс на  консенсуса между учени и политици (жизнените общества се обединяват и мобилизират в момент на заплаха и криза). Вярата в откровението на Бога считаме, че е дар от самия Бог.
 
Накрая ми се иска да кажа най-важното нещо. Мисля, че всеки човек има нужда и от двата вида вяра. Всички се налага да имаме доверие в обществените институции и в добрата колективна воля и съвест на най-грамотните и способни хора от човешкия род. Животът в обществата, където институциите се ползват с ниско или никакво доверие, е кошмар. 
 
Бих препоръчал на всеки и вярата в Божественото откровение, защото всички разполагаме с ограничено време в това тяло, на тази земя, сред хората, които ни вдъхновяват или побъркват, а след това всички ще се изправим пред реалност (макар да считам, че такава реалност е и настоящия ни живот), където не бива да се явим, без да сме упражнили и вкусили вярата в нашия Спасител.
Защото човек не може да съществува без вяра. Сегашната ситуация така убедително го доказва.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg