начало > Общество > Рожден ден

Рожден ден

Публикувана: 24.12.2020
Автор: Илиана Маноилова
Прочетена: 787
Коментари: 0

Сподели

Обор, сено и една изгубена душа”

„Няма място”, всеки бързаше да се прибере,

плътно да залости портите на своетосърце,

и не блъскаше, не заплашваше, останал на студа,

вперил поглед със любов и към моята врата”

Дъх на канела, празнични светлини, подаръци...

Затворени, болни, маски, самота и изолация...

Какво противоречиво време. Сякаш говорим за различни неща. А всъщност става дума за днес и сега.

Обичам тези дни от годината! За мен това е време за празнуване, семейство, дом, време за равносметка, но и време на копнеж и надежда за едни нови, по-добри, дни!

Днес обаче тези дни са по-специални. Вероятно защото са по-различни от предишните. Сякаш можем да пипнем и да усетим физически онези невидими неща, за които винаги сме казвали, че са по-ценни и стойностни. „Казвали”. А, дали знаем наистина кои са те? Дали сме благодарни, че живеем точно в това време? Време, в което можем да излезем от инерцията, измамливия комфорт и лъжливите удобства, за да заживеем на дело онези „ценни и стойностни неща”:

да отворим дома си за самотния

да изберем да играем и разговаряме с децата си

да помогнем на болния

да напазаруваме на затворения

да се усмихнем на мрачния и винаги със свъсени вежди, съсед

да поздравим шофьора на автобуса рано сутрин, когато на нас самите не ни се говори

….-….

Можем да направим толкова много, уж „дребни” неща, с които да усмихнем, зарадваме и стоплим някого. Толкова малко е нужно, за да се открехне нечие „залостено сърце” и то да закопнее да чуе за Надеждата, да усети Живота и да потърси Спасителя.

Наистина колко малко е нужно,за да достигнем до още една, жадуваща за Истината, душа. И, тогава, след протегнатата ръка, усмивка и добра дума, можем да чуем скърцането на ръждясалите панти на отварящата се плахо врата на нечие сърце, готово да пусне всред мрака и теготата Този, Който стои пред вратата, хлопа и чака (Откр. 3:20). Този, Който се роди на тази земя преди повече от 2000 години, и Чието раждане празнуваме в тези дни.

Дали се замисляме, че празнуваме рожден ден? Дали ще поканим гости, дали ще прегърнем Рожденика, дали ще Му дадем подарък? Дали стоим пред бляскавите витрини и се питаме: какъв подарък очаква Той от мен? От нас? Нещо скъпо и уникално, което максимално илюстрира личността ми? Или пък нещо стояло от години в килера – забравено и ненужно, което удачно ще оползотворя?

Не! Той не очаква подаръци. Той иска само едно - онова, за което се пее в една чудесна песен: ”обор, сено и една изгубена душа”… И това да се усмихнем на някого, да протегнем ръка, за да прегърнем плачещия и да нахраним гладния, ще бъде част от един наистина празничен и прекрасен рожден ден – този на Спасителя Исус Христос! Който дойде на земята в плът, за да изкупи цялото човечество и да даде на нас най-големия подарък: възможността за нов, свободен живот във вечността, заедно с Него! (Римл. 6:23, Йоан 3:15).

Сподели: