Сряда, 20.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Галатяни 2:20

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво не сме предали на Бога?

Main Pic
Публикувана: 29.12.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 338
Коментари: 0
 Какво ние не сме дали на Бога все още? Какво можем да Му дадем? Краят на годината наближава и всеки си прави равносметка на живота и изминалата година. Тази година за света беше празна. Една затворена  и празна година. За света беше една тъжна, самотна и тежка година. За мен обаче, беше една силна и духовно изграждаща година. Тази година aз навърших 33 и няма да я забравя никога. Тази година Бог отвори нов хоризонт и нов сезон в живота ми и ако трябва да му сложа име, то  е сезон на предаване. Ако до сега в живота ми винаги съм искала да получа нещо от Бога, ако съм била заета да мисля какво Той ми дава или не ми  дава, сега е време, в което Бог ме предизвиква да потърся какво аз да Му дам.
 
Предизвиквам и вас днес да разровите сърцата си и да потърсите, кое е това нещо, което пазите за себе си. Какво ни се иска да скрием от Божия контрол? Какво не сме готови да Му предадем и защо?  Дълги години аз давах на Бога остатъци. Подобно на Каин му принасях от плодовете си, но не му давах достъп до най - скъпоценното - мен самата. 
 
Може би най-eмблематичната история за жертвата, след тази на Исус Христос, разбира се, остава историята на Авраам. Той беше обикновен човек. Живееше спокоен живот. Не се отличаваше с особени дарби, дори беше бездетен. Може би това го правеше в очите на хората да изглежда като лишен от Божията благословия. Бог обаче вижда отвъд. Той видя покорното сърце на този човек и посред нощ го събуди с думите. Стани и излез из отечеството си и иди в земята, която аз ще ти покажа. Колко от нас биха се покорили? Какъв  е този конфорт, в който сме свикнали да живеем, но Бог днес иска да ни каже да излезем от тази зона на комфорт, да излезем от отечеството си и да тръгнем в нова посока? Зоната на комфорт за всеки от нас се крие в различна сфера.
 
Но днес Бог иска да ни каже да излезем от нея, да погледнем отвъд, на пук на затворения свят, ние да бъдем отворени. Често това Слово се ползва в пропведи за мисионерство. Днес обаче искам да погледнем по-дълбоко. Не само буквално да излезем от отечеството си, а да излезем от любимото ни, топло, уютно и познато място. Естествено е, когато намериш комфорта си да ти се иска да останеш повече на това място. Ние опитали благодатта на Бога, често спираме до там. Вземаме светилниците на благодатта, но  като неразумните девици, но не излизаме да си купим масло, за да ги долеем.
 
Прошката и благодатта на Бога са едно уютно място, но какво ще сторим, ако Той днес ни каже да излезем отвъд?! Да се отворим и да дадем нещо от себе си. Да излезем и да платим цена, за да си купим масло.  Авраам се покори, излезе от удобството си, избра да повярва в Божието обещание, колкото и невъзможно да изглеждаше. Тръгна по един несигурен път и неговата сигурност беше единствено в Бога и Неговите думи. Бог показа верността си и даде на Аврам обещаното потомство. Когато ние останем верни и покорни, това ще даде плод в живота ни.
 
Бог може да ни даде, дори повече, отколкото мечтаем, но не бива да забравяме, че тези дарове, продължават да принадлежат на Бога. Ето го сега нашият герой на вяра, послушал и последвал Божия призив, и Бог застава пред него и му казва да принесе сина в жертва. Това звучи така жестоко, но  Авраам трябваше да бъде изпитан дали може да се довери напълно на Бога. Дали може да предаде в ръката Му дори живота на сина си? 
 
Изпитва ли Бог днес и нашите сърца, дали бихме Му поверили всяка област от живота си? Не направи ли Той същата жертва? Той пожали сина на Авраам, а Своя Собствен Син не пожали и то заради нас. Виждате ли какъв е нашия Бог?! Ако познаем същността Му, няма да имаме съмнение да му поверим живота си, този на децата си и да Му дадем себе си.
 
Какво не сме предали на Исус? Кое е това по-сигурно място от Неговоте ръце. Ако има грях,  с който дълго се борите и все се връщате към него, оставете го в ръцете на Исус. Той няма да ви го върне обратно. Ако имате страх или зависимост, оставете ги на най - сигурното място - ръцете на Исус. 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg