Вторник, 19.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления." Яков 5:13

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване из Земята на последните дни

Main Pic
Публикувана: 01.01.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 1002
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук...
 
Пътешествениците дръзновени, силни и смели тръгнаха напред.  Крачейки уверено, те започнаха да възпяват Агнето: „Достойно, достойно е Агнето.”  Отново се чу глас от небето: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката Ми.” 
 
Радостта им беше неописуема, след като чуха гласа Му.  Изведнъж чуха и други гласове: „Братя, братя, почакайте, за да вървим заедно.” – Да!  Това бяха хора, които също, като тях бягаха за живота си.  Когато се приближиха до тях, започнаха да се прегръщат и да се запознават.  И така, новодошлите се представиха.
 
Първият каза: „Братя!  Много ми е приятно, че ще пътуваме заедно за Невидимия град Ерусалим.  Аз се казвам Издръжлив.” 
 
Вторият го прекъсна и каза: „Аз съм Милостив”. 
 
Третият излезе отпред и с вдигната глава каза: „Моето име е Послушен на Бога.” 
 
Четвъртият нямаше търпение да се представи, затова го прекъсна и каза: „Да знаете и моето име, братя, казвам се Страдалец за Христа, а този до мен е моят брат близнак, чието име е Мъченик за Христа“. 
 
Шестият с тих глас каза: „Аз съм Неуверен.” 
Седмият се изправи пред тях.  Неговото лице беше потъмняло.  Той не посмя да каже нещо повече, а само прякора си, а той беше – Лукав.  Дойде ред на осмия, той мълчеше и не знаеше как да се представи.  Докато го гледаха, неговото лице се променяше, така щото сякаш виждаха две лица.  И все пак намери сила и каза: „Братя, аз се казвам Лицемерен.  Потомък съм на фамилия Искариотски.  Но ако ви е по-удобно, наричайте ме Предател.  В къщи всички така са свикнали да ме наричат.” 
 
Деветият каза: „Наричат ме Неутвърден.”  Деветият носеше просто облекло – износени дрехи.  Името му беше Простодушен.  Той си беше такъв и по сърце.  Последен остана единайстият.  Той имаше странно облекло.  Беше облечен като рицар.  В ръцете си държеше меч и щит.  На главата си носеше шлем.  Наистина той беше много добре облечен.  Той проговори и каза: „Братя, името ми е Войник на Христа.  Аз идвам от много далече.  По пътя си съм срещал мечки, лъвове, змии и много други зверове, които искаха живота ми, но аз ги пронизвах с меча си.  Бях сам, но сега се радвам, че има кой да върви с мене за Невидимия град Ерусалим, за който всеки ден мечтая.” 
 
Тогава Пътникът каза: „Понеже вие не бяхте тук, когато Странникът ни предупреди за опасностите, които крият „последните дни”, желая набързо да споменем местата, от които ще минем.”
 
Първо: Долината на заблудата. След това Възвишенията, на които се водят битки и войни.  След което предстои да минем през народите, които воюват по между си.  Трябва да внимаваме с хората, които се хранят с противните ястия Делата на плътта.  После ще ни посрещнат Лъжепророците.  След това Големият червен змей.  След това е Планината на Злия ден.  После е Голямата пустиня на земята грешна.  След това Танцуващата блудница.  След това градът, наречен Разбойнически вертеп, а до него е другият град Обединени световни религии.  И чак тогава е Убежището, наречено Грабването.  Е, може и да съм изпуснал нещо, но мисля, че това са основните места, от които ще минем.  А, ако има нещо неспоменато, като минем от там, тогава ще мислим.  Като потеглиха на юг, минаха през едни полета.  В тях растяха дървета, чийто плод служеше за храна на хората.  Това бяха дърветата на правдата.   Те неотдавна бяха посадени от Небесния Младоженец.  И като похапнаха, отново потеглиха.  В непосредствена близост до тях имаше една табела, на която пишеше с много големи букви следното: Долина на заблудата.
 
Страх обзе всички и за около 10 минути спряха и мълчаха.  Тогава човекът, чието име беше Войник на Христа, каза: „Братя, защо се смущавате?  И защо спряхте?  Не бойте се! Ако внимаваме, никак няма да се заблудим.  Хайде, тръгвайте.”  
 
И така, те започнаха да навлизат в тази територия.  От мъглата едва можеха да се виждат.  Странни звуци идваха до ушите им.  Продължавайки напред, мъглата се дигаше и се чуваше музика.  След музиката, гласове, които казваха: „Отдаваме Ти почит, Царю наш, защото си истински Младоженец.”  
 
Докато се ослушваха, от някъде дойдоха хора, които ги дърпаха за ръцете и с усмивка им казваха: „Нима само вие няма да се поклоните на Небесния младоженец от невидимия град?”  
 
Паника обзе пътуващите.  Един друг започнаха да се питат какво става.  И докато разговаряха помежду си ето, че пред тях се изправи един човек, чието облекло беше като скъпоценни камъни. Човекът беше строен, висок и красив.  Горната му дреха беше направена от доларова коприна, а долната от най-новия плат, наречен ЕВРО.  На ръцете си носеше ръкавици, изработени от политическа прежда, а обувките му бяха направени от религиозна кожа.  Тогава той проговори, казвайки: „Мили мои чада, да знаете откога ви чакам.  Елате да ви прегърна!”
 
Никой не смееше да отиде при него, защото не бяха сигурни кой е.  Затова той се приближи и каза: „Нима сте извървели толкова път дотук напразно?! Деца мои, никой ли от вас не иска да дойде при мен?” – и протегна ръка към Простодушен, като хвана само едната му ръка, за да я погали.  Простодушен се обърна към тях и каза: „Братя мои, защо не дойдете и вие при нашия Младоженец?”  
 
Пътникът си спомни думите на странника и проговори: „Никой повече да не се приближи до този измамник!  Когато Странникът ни предупреждаваше за тези места, той каза: „Пазете се да не ви заблуди някой!”  Братя, ние сме в момента в Долината на заблудата и този тук не е истинският Младоженец.  Според предупрежденията на Странника, ние ще се срещнем с него едва в убежището, наречено Грабването.  Дръпнете се настрани!”
 
Веднага всички се дръпнаха. Простодушен се  опита да измъкне ръката си, но без успех.  Лицето на Фалшивия младоженец потъмня, както когато потъмнява въздуха от дим.  Той здраво стисна ръката на Простодушен и не искаше да я пусне.  Тогава човекът, чието име беше Войник на Христа извади своя меч, отиде при фалшивия младоженец и прободе дясното му бедро.  Тогава той пусна Простодушен от ръцете си.  
 
Започна една малка схватка между Войник на Христа и фалшивия младоженец.  Обаче Пътникът и останалите дръпнаха Войника на Христа и започнаха да бягат.  
 
Докато бягаха до толкоз, щото бяха вече доста далеч, пред очите им се издигна един голям храм.  На външните врати имаше двама човека.  Те пазеха храма.  Облеклото им беше като на някой старозаветен пророк.  Когато пътниците приближиха до тях, те проговориха, казвайки: „Добре дошли, скъпи странници в Храма на фанатизма”.  
 
Като чуха думата храм, пътниците се успокоиха.  На едната врата на храма пишеше следното: Крайност на закона, а на другата врата: Крайност на свободата.  Пътникът проговори и каза: „Братя, хайде половината да влязат с мен през едната врата, а другите да влязат с Войник на Христа през другата врата, а след като се поклоним  Богу, ще излезем да си продължим пътя за Невидимия град – Ерусалим.  По пътя ще си разкажем как е минало поклонението.”  Обаче някой от групата каза: „Аз не искам да вляза в този храм.  Ще ви чакам тук.”
 
Пътникът запита: „Кой си ти?  Излез да те видим!”
 
Той бавно излезе напред и каза: „Нима толкова бързо забравихте гласа и името ми?  Казвам се Послушен на Бога и ви уверявам, че нещо в този храм не е наред.”
 
Пътникът:  „Виж ти!  Само ти ли си верен Богу?!  Та ние само искаме да му се поклоним и ще излезем.  Има ли значение какъв ще бъде храмът?”
 
Послушен на Бога: „Да, има.  Вие знаете ли, че някои от вас може и да не излязат никога вече от него?  Знаете ли, че и самите вие може да се изгубите вътре?  Преди да се видя с вас, пътувах заедно с един човек, чието име беше Емануил.  Той ми каза да избягвам такива храмове, а след това не знам къде изчезна.” 
 
Пътникът: „Едно поклонение не е нищо!  Много се притесняваш, но щом е така, ти ни чакай тук, а ние като се върнем, ще ти разкажем всичко.”
 
И така, те влязоха вътре, а Послушен на Бога остана със сълзи в очите си и с голяма въздишка да ги чака отвън.  Мина доста време и докато ги чакаше, си спомни думите на Пътника, че в Долината на заблудата има много измама и си каза, „Знаех си аз, че нещо не е наред.”  Той стана и попита един от вратарите кога ще свърши поклонението, но той не му отговори нищо, защото видя, че Послушен на Бога не се хваща на заблудата.  Тогава попита другия, но и той не му отговори нищо.  Взе да скърби и да се чуди какво да прави.  Той усещаше, че вътре става нещо, но нямаше начин как да влезе.  Докато се чудеше, ето, че едната група – тази на Пътника излезе.  Но какво да види?  Групата бе намаляла.  Някой липсваше.  Тъкмо да попита какво се бе случило, пристигна и другата група.  Тя също бе намалила числеността си.  
 
Послушен на Бога:  „Братя, какво стана?  Защо се забавихте и защо някои липсват?”
 
Пътникът: „Трябваше да те послушаме. Всичко ще ти разкажем, само дайте да се махаме от това зловещо място.”
 
И така, те тръгнаха от там, но не можеха все още да излязат от Долината.  И все пак намериха едно място, наречено Тихи води.  Седнаха и започнаха разказа си.
 
Следва продължение...
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg