Сряда, 20.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Галатяни 2:20

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Хванахме“ ли кръста?

Main Pic
Публикувана: 06.01.2021
Автор: Жани Ковачева
Прочетена: 426
Коментари: 0
Мама има имен ден тогава - Денят на Богоявление - Христовото водно кръщение.
 
Там, в реката Йордан, сам Господ взел Своето водно кръщение - осъзнато, целенасочено, не бил в бебешка възраст, а млад мъж, който разбира какво прави и пред Кого го прави. 
 
Точно по празниците се запознах с момче на 15 години. 
 
- Може ли да поговорим? - ме попита и нямаше търпение да сподели. - Имам нужда от Христос, не мога да продължавам така - трева, наркотици, компании, дърпат ме надолу. Не искам!
 
Погледнах го - изглеждаше на 20 - пълен със сила, но и със смирение (онази дума, иначе неприсъща за тази възраст и плашеща дори).
 
Разговорът беше от онези, които пълнят душата ти.
 
Радвах се, че вече беше част от една друга компания на едни други млади хора, които го обичаха и споделяха вярата.
 
Изненадващо ми каза:
- Искам да се кръстя, но не знам какво точно означава това?
 
И преди да чуе някакво обяснение добави:"Може ли сега да отидем на реката?" беше 1.00ч на 1.01.
 
Едно българско момче поиска не просто да намери кръста, но да Го "хване" за цял живот. 
 
И му разказах:
"Водно кръщение е без да се срамуваш да застанеш пред цялото небе и земя и все едно да кажеш: "Вярвам, Господи, в Теб! Ето ме, Твой съм!" И с този символичен, но осъзнат акт на потапяне във водата, "се измиват" онези сплитащи ни неща, наречени "грехове" и чист започваш отначало с вяра в Спасителя, осъзнавайки колко много си обичан от Него...
 
Гледната ти точка оттук нататък става различна.
Когато Исус направи Своето водно кръщение чрез Йоан, се чу глас в Небето: "Това е моят ВЪЗЛЮБЕН Син, в Когото е Моето БЛАГОВОЛЕНИЕ".
 
Същите думи се чуват и за теб", казах на моя приятел.
Чува ги и някой друг, който сега ги чете и отива да "хване" Кръста, но завинаги.
 
Моят приятел се потопи в ледената планинска река буквално, следвайки този впечатляващ ритуал, описан в Писанието. 
 
Не, не намери хвърлен кръст, но очевидно "хвана" здраво Кръста, вярвам завинаги.
 
Геройството е не в ледената вода да го намериш, а в реката на Живота да Го задържиш.
 
И всеки ден да бъде Богоявление - някой да заявява осъзнато вярата си, за да има народ, чийто Бог е Христос.
 
А такъв народ ВИНАГИ ще благоуспява.
 
Честит имен ден, мамо! 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg