Неделя, 24.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус." Филипяни 4:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Последните дни - залата на болната съвест

Main Pic
Публикувана: 09.01.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 483
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Пътникът: „Не съм виждал през целия си живот такива неща.  Когато влязохме през вратата Крайност на свободата, пред нас видяхме стълби, които водеха надолу.  Достатъчно беше само да стъпиш върху тях и те сами се движеха надолу.  След като се качихме на тях, те ни свалиха в един голям коридор.  Над главите ни имаше надпис, който гласеше: Коридор на слепотата( 2 Коринтяни 4:4). Нямаше начин да не минем под него, но трябва и да признаем, че на стълбите ни стана много приятно, затова без да се чудим влязохме в Коридора на слепотата и започнахме да търсим място, където да можем спокойно да се поклоним на Агнето. 
 
Като вървяхме все надясно, в коридора чухме ръкопляскания.  Ние си казахме: „Непременно туй е мястото, където се покланят на Агнето.“  Когато приближихме, над вратата имаше надпис. Той гласеше: Залата на Торонто блесинг.  Ние не разбирахме за какво става въпрос и се втурнахме вътре, но какво да видим. Хората издаваха много странни и страшни звуци.  Някои лаеха като кучета, други пък лазеха по земята, трети ритаха столовете, масите, кошчетата, които бяха в залата.  Изобщо вътре всичко беше в голям хаос.  Ние останахме като вцепенени.  Чудехме ли се какво ли ще означава това.  Тогава техният лидер ни забеляза и скочи от подиума, за да дойде при нас.  Той отвори устата си и каза: „Братя, потопете се в тази нова вълна на Светия Дух.”  И започна да танцува (1 Коринтяни 10:7). На мен не ми харесваше, нито неговото, нито поведението на останалите, затова казах: „Братя, да напускаме това място.  Исус не ни е учил да се покланяме по този начин” (Йоан 4:23-24). 
 
Но за голямо съжаление, човекът, който пътуваше с нас, на име Неутвърден, ми каза: „Виж колко човека в тази зала са убедени, че поведението им е правилно.  Само ти ли си истинен?  Не се заблуждавай, брате.  Цялата зала се покланя на Агнето по един истински начин, а ти винаги вървиш срещу истината.  За какъв се мислиш ти?  Виж тук има човек, който е много вещ в тези работи и говори на хората.  Не думай повече, аз оставам да се покланям заедно с тях“. (Числа 16:3) 
 
Като каза това, започна да скача, а после да се търкаля по земята.  Опитахме се да го възпрем, но уви, беше невъзможно.  Не можехме повече да стоим в това място и за последен път му казахме да тръгне с нас, но и този път без успех.  Чувствах се толкова виновен за това, че подведох всички да влязат вътре.  Това чувство не ме напусна.  Още е в мен.  И така, излязохме от тази зала. 
 
Продължавайки малко наляво, имаше друга зала.  Единственото, което  се чуваше, беше гласът на проповедника.  Ех, тогава се успокоихме, но и това място не беше добро, защото като влязохме, бяхме много любезно посрещнати, но после се случиха неща, които изобщо не ми харесаха.  Името на проповедника бе Слепият водач. (Юда, стих 4).  След неговата проповед хората започнаха да правят разни неща.  Те вместо да се покланят на Агнето, извадиха сергии и започнаха да търгуват.  Други пък пушеха.  Встрани от тях се вършеха прелюбодейни неща.  Тогава аз попитах Слепия водач защо не им каже, че не трябва да правят така, но той  ми отговори, че те вече са спасени и каквото и да извършат, губят само малко от своето благословение.
 
С две думи, според него нямаше грях, който да ги отделя от спасението.  Аз не бях съгласен (Изход 32:33)  с това и попитах неговия помощник, чието име беше Болнавият водач: Защо той се съгласява с думите му, а  в отговор, знаете ли какво получих?  Нищо. Той беше толкова болен, че не можеше да говори.  Тогава се обърнах към братята и казах: „Братя, да напускаме това място. Тук също не се покланят истински на Агнето.”
 
Тогава Неуверен се приближи и каза: „Не съм уверен, че говориш истината (3 Царе 18:17). Както каза Неутвърден, така ще кажа и аз:  Само ти ли познаваш истината?  Докога ще ни заблуждаваш?  Престани!  Какво искаш от тези мили хора?  Не виждаш ли на какво са готови заради нас?  Но ако на вас не ви се остава, то на мен ми се остава.  Аз оставам тук и изобщо не се опитвайте да  ме убеждавате в неща, в които вие самите нямате увереност.” 
 
Като каза това, бързо отиде при едни търговци и започна запознанство с тях.  Не знаехме какво да правим и затова решихме, че  най-разумното нещо е моментално да напуснем залата.  Излизайки от нея, прочетохме и надписа, който беше на вратата:  „Веднъж спасен, завинаги спасен.”
 
Влизайки вътре не я прочетохме, защото бързането ни бе много налудничаво.  Вече двама човека от групата изгубихме, а ние все още не бяхме се поклонили на Агнето.  Искахме да му се поклоним и затова решихме да  влезем само  в още една зала.  А ако и в нея се вършеха такива работи, то всички ние се  разбрахме повече от две минути да не стоим вътре, но непременно да я напуснем.  И така приближихме до третата зала.  На вратата пишеше: Залата на болната съвест (1 Коринтяни 8:7).
 
Влязохме вътре.  Този, който проповядваше, беше облечен в костюм и вратовръзка.  В ръцете си държеше Библия и като я отвори, започна да проповядва.  И понеже имаше голяма тишина, а и хората бяха много любезни към нас, ние решихме да останем повече от две минути. 
 
По време на проповядването видях как една жена открадна чантичката на възрастен мъж.  По същото това време, друг мъж си пийваше алкохол.  Когато свърши проповедта, аз отидох при проповедника и всичко му разказах.  Той моментално отиде при тях и ги попита дали това е истина.  Те не отрекоха, но признаха.  Тогава той ги попита: „Вашата съвест изобличава  ли ви за това, което правите.”  Те отговориха: „Не!”  Той отново се качи и от амвона каза следното: „Братя и сестри, виждам, че нашите братя не са добре запознати със Словото на Агнето.  Затова заради тях ще повторя това, което проповядвам на вас вече 25 години.  Всяко нещо, за което съвестта ви не ви изобличава, не е грях.  
 
„О!”, възразих аз: „Как така, господин проповедник?  Каква е тази свободия?  Грехът си е грях (1 Коринтяни 4:4).  Можете ли да ми кажете вашето име.”
 
Той отговори: „Името ми е Прегорял.”
 
Ех, и от там излязохме.  Имаше още зали, които обаче не искахме да посетим.  Бързо намерихме изхода и напуснахме Храма на свободията.  Това, което разбрах, е, че много голяма свободия има в тези хора.  Те си фантазират, че по този начин се служи Богу.  А сега нашият брат Войник на Христа би ли ни разказал за вашето преживяване в Храма на фанатизма?
 
„Да, братко”, каза Войник на Христа, „За разлика от вас ние преживяхме обратното.  Обратно в смисъл, че нямаше я тази свободия, но нямаше го и поклонението.  Като ме изслушате до край, ще разберете за какво става въпрос.  След като минахме вратата Крайност на закона, се озовахме в един тунел.  Името на тунела беше Юдейският път към вечността.  По стените му бяха изписани  надписи, които ни накараха един друг да се питаме що ли значи това.
 
Следва продължение...
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg