Неделя, 24.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус." Филипяни 4:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато получим милост

Main Pic
Публикувана: 11.01.2021
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 367
Коментари: 0
„И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?“ 1 Царе 9:1
 
Мемфивостей е внук на цар Саул, който многократно се опитвал да убие Давид. Той принадлежал към бунтовно семейство, което трябвало да очаква, че ще бъде избито, когато Давид се възкачи на престола. Освен това Мемфивостей бил безпомощен инвалид, тъй като бавачката му го изтървала, когато бил малък. Фактът, че живеел в дома на някой друг в ЛоДавар (което означава „няма паша“), говори, че бил и обеднял. Ло-Давар бил на източната страна на Йордан, далеч от Ерусалим, мястото, къдeто обитавал Бог.
 
И така, Мемфивостей нямал никаква заслуга, с която би могъл да спечели милостта на Давид. Но въпреки това Давид разпитал за него, изпратил пратеници, които да го доведат в царския дворец, уверил го, че няма от какво да се страхува, върнал му всички земи на Саул, дал му свита от слуги, които да му служат, и го почел с място на царската трапеза, където той постоянно седял заедно с царските синове.
 
Защо Давид показал такова милосърдие и съчувствие към един човек, който всъщност бил недостоен? Отговорът е: „заради Йонатан“. Давид бил сключил завет с Йонатан, бащата на Мемфивостей, че никога няма да отнеме милостта си от неговия род. Това бил безусловен завет на благодат (вж. 1 Царе 20:14-17).
 
Мемфивостей разбирал това, защото, когато за първи път се явил пред царя, той паднал на земята пред него и казал, че „мъртво куче“ като него не заслужава тази милост. Не би трябвало да ни е трудно да видим себе си в този образ. Ние сме родени като грешни, бунтовни хора, още от самото начало под смъртно наказание. Ние сме морално осакатени и извратени от греха. И ние сме живели в земя, където „няма паша“,  духовно сме гладували. Били сме не само осъдени, безпомощни и обеднели, но и далеч от Бога, без Христос и без надежда. У нас е нямало нищо, което би могло да заслужи Божията любов и добрина.
 
Но въпреки това Бог ни е потърсил, намерил ни е, изкупил ни е от страха от смъртта, благословил ни е с всички духовни благословения в небесните места, отвел ни е на Своята празнична трапеза и е издигнал знамето на любовта Си над нас. И защо е направил всичко това? Заради Исус Христос. Това е станало заради Неговия завет на милостта, под който Той ни е избрал в Христос още преди основаването на света.
 
Единствено правилният отклик на това е да паднем на земята пред Него и да кажем: „Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg