Вторник, 02.03.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец." Йоан 12:26

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване в последните дни

Main Pic
Публикувана: 16.01.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 521
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Ето и надписите:  Битие – това беше първата част на тунела.  Във втората част пишеше Изход.  В третата – Левит.  В четвъртата - Числа и в петата – Второзаконие.  Тогава разбрахме, че тунелът, чието име бе Юдейски път към вечността, се състои от пет части.  След като излязохме от тунела ни посрещна един човек.  Облеклото му беше много странно.  Казвам странно, защото ние не сме свикнали да виждаме такова облекло.  Той носеше като горна дреха съботянско сако.  А пък панталоните  бяха шити от католически лен.  На главата си носеше фарисейска корона, но иначе беше бос, той нямаше никакви обувки.  И непрекъснато си боядисваше краката с боя, направена от законови растения, които виреят в умопомрачени полета.  
 
Неговата мисия бе да посреща всички новодошли и да им помогне да намерят  залите, в които се прави това тъй желано поклонение.  Името му бе Равин – Варосана гробница.  Щом ни зърна, отвори устата си и каза: „Шалом вам!  Добре дошли при нас!  Добре дошли в единственото място, където истински се покланят на Агнето.  След малко вие ще станете свидетели на всичко това.  От много ли далече идвате?”
 
„Да”- отговорих аз. „Но честно да ти кажа преди всичко искаме да се поклоним, затова би ли ни завел на мястото, определено за поклонение?”
 
И така, тръгнахме все наляво и стигнахме  до първата зала.  На вратата пишеше следното: „Залата на Адвентизма”. 
 
Отворихме вратата и влязохме.  Като влязохме по-навътре всички ние започнахме да усещаме  непреодолим глад.  Тогава един от групата извади от своите запаси с храна, която обаче не подозирахме, че ще ни навлече гнева на адвентисткото общество.  Когато всички протегнахме ръка да си вземем от  тези ястия, един човек зад нас каза: „Не похващай!”. Друг пък отдясно добави:  „Не вкусвай!”.  А третият ни бутна настрани и каза: „Не пипай!” 
 
„Какво става тук?” – попитах аз. Но те мълчаха и нищо не ми отговориха.   Обърнах се към Равина и казах: „Господин Варосана гробница, бихте ли ни обяснили какво става тук?”
 
А той отговори: „Вижте какво, може би никога и никой не ви  го е казал, но това, което правят тези хора  е част от поклонението.  Така че, ако искате заедно с тях да се поклоните, изобщо не вкусвайте от тези ястия, за да не се оскверните!”
 
Това изобщо не ни хареса, но замълчахме.  Казахме си тихичко: „Ако това е недостатъкът им ще замълчим, но дано да няма и нещо друго, иначе ще напуснем тази зала.”
 
О, те имаха много силни проповедници.  А самото общество беше много  високо образовано.  Ние слушахме с интерес.  По време на проповядване, един от проповедниците, чието име бе Покварена Мъдрост, призова всички в залата да се изправят.  Те всички се изправиха и под звуците на един техен химн се издигна едно знаме.  Името на знамето беше “Събота”.  Тогава той каза: „Братя и сестри, поклонете се на нашата богиня – съботата.  Защото след   Отец, Исус и Светият Дух е тя”
 
„Не, не и не”, извиках аз, без да се съобразявам.  Тогава всички погледнаха към нас и казаха единодушно на Равина, който беше с нас:  „Изведи ги през другата врата!”
 
Докато Равинът ни извеждаше, чух как проповедникът казваше, че те са онова мало стадо, единственото стадо, което ще бъде спасено.  Питахме Равина за каква врата става въпрос, но той мълчеше.  Вратата беше на другия край на залата.  Преди Равинът да я отвори, успях да прочета следното: “Врата на Анатемата.”
 
Излязохме и се намирахме в един голям коридор.  Името му беше Коридор на Разочарованията.
 
Чувствахме се толкова много разочаровани от това, което видяхме вътре, че не преставахме да въздишаме.  Равинът каза: „Не постъпи правилно.  Трябваше да се поклоните на това знаме.  Това е начинът да дойдеш при Агнето.  Но нищо, ще ви заведа на  друго място.”
 
И така Равин – Варосана Гробница ни поведе по източното разклонение на Коридора на разочарованията.  Като минахме около 20-30 метра, пред нас видяхме една голяма врата.  На вратата пишеше следното:  “Православната зала на поклонението.”  Когато застанахме на около един метър от нея, тя сама се отвори и ние влязохме.  Вътре беше пълно с хора, чийто очи бяха извадени.  Бяха слепи.  Те не виждаха, но усещаха почти всичко.  Техният водач  започна да пее.  Възпяваше някаква тяхна богиня.  В самото начало, никой от нас не разбра за каква богиня става въпрос и затова замълчахме.  Името на водача бе Очи  Вадещия Митрополит.  Той караше всеки, който е вътре да мине отпред.  А после взимаше традиционното шило и изваждаше очите на хората, така щото сляпо да гледат на нещата. 
 
След това видяхме как постави пред тях една картина, наречена икона.  На иконата беше изображението на богинята, която възпяваше.  Името ѝ бе Дева Мария.  И караше хората да ѝ се кланят, като казваше следното: „Братя и сестри, в името на Отца, Сина и Светаго Духа, поклонете се на богинята Дева Мария, защото след Троицата е тя.”
 
А самият водач взе кадилница и започна да кади вътре и помоли своя помощник, чието име бе Покорен на греха, да заколи курбан в чест на Троицата и в чест на богинята Мария.  Какво разочарование ни изпълни.  Влязохме с надежда да се поклоним на Агнето, но намерихме толкова много слепи идолопоклонници.  И тогава аз проговорих: „Господин Равин Варосана Гробница, господин Очи Вадещ Митрополит и вие, господин Покорен на греха, нима забравихте заповедта на Агнето: Да нямаш други богове освен Него.17  Как така толкова  бързо си издигнахте тази богиня, която изобщо не е богиня.  Ако тя беше жива днес, щеше да ви разобличи за това, дето правите.”
 
Тогава Митрополитът ми отговори:  Слушай сега, приятелю, независимо от това каква ще бъде твоята реакция, аз ще ти кажа, че ти и твоите сподвижници сте много слепи.  Затова аз не искам да говоря повече с вас.” 
 
И като каза това, заповяда на един от присъстващите да вземе кутията с етикети и да ни турят етикет на мен и моите сподвижници.  На етикета пишеше: „Сектанти”.
 
А ние замълчахме и излязохме от тази зала.  Като излязохме, махнахме етикетите.  Господин Равин Варосана Гробница вървеше пред нас и ни водеше все към запад.  На западната страна на храма на фанатизма имаше една зала, на чиято врата пишеше: „Глобален Католицизъм.”
 
Отворихме вратата и влязохме.  Залата беше много по-голяма от останалите, в които бяхме влизали.  Нямаше го все още проповедникът.  Хората изглеждаха много културни.19 Затова ние си мислехме, че може би това е мястото, където ще можем спокойно да се поклоним на Агнето.  Всичките в залата бяха седнали на столове с надпис: Политическа почивка.  Ние нищо не разбирахме и чакахме с нетърпение да започне службата.  Изведнъж отпред излезе един човек, облечен в мафиотски костюм и каза: „Братя и сестри, изправете се, за да посрещнете заместника на Бога.” 
 
Тогава в залата влезе човек, чието лице изглеждаше, като на някое страшилище.  Дрехите му бяха демонски бели.  Щом влезе в залата, всичките хора изтичаха отпред при него и започнаха да му целуват ръката. Ние не разбирахме какво става.  Бяхме много смутени.  Питахме се как е възможно славата, която трябва да отдадат на Агнето, да я отдават на този смъртен човек. А самият той се държеше като бог в залата. 
 
Видяхме как президенти и министри отидоха да му се кланят.  Ето и как беше облечен този самозван бог.  На главата си носеше корона, направена от протестантска кръв.  На нея пишеше: „Викариус.”  Като горна дреха имаше наметало на власт, изработено още от един римски император по времето на Римската империя.  От кръстта надолу беше гол.  Срамотата му се виждаше, но католическото общество не искаше да я погледне по причина, че им било забранено.  В дясната си ръка имаше политическия жезъл на света, а в лявата  - жезъла на княза на персийското царство.  Когато се усмихваше, се виждаха кръвожадните му зъби.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg