Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Свободният роб

Main Pic
Публикувана: 16.01.2021
Автор: Людмил Ятански
Прочетена: 1614
Коментари: 0
Искаше да угоди на баща си. Беше добро момче. Обичаше истината и мразеше лековатия живот, който водеха братята му. Отиваше да ги намери и да успокои баща си, че са добре.
 
Знаеше, че един ден ще управлява целия род. Знаеха го и братята му. И го мразеха. Беше различен. Обичаше Бога.
 
Знаеше, че е благословен и никой нищо не може да му направи. Нали Бог пази своите и няма да ударят в камък краката си?
 
Намери ги. Лицата им - каменни. Лукави усмивки. Кръстосани погледи. И внезапно младежът е вързан. Нож минава пред лицето му, току да се забие в сърцето. Двама от братята накланят везните и смъртта се оттегля. Хвърлен е в стар, изоставен ров.
 
Плаче! Звездите гледат студено през дупката на ямата. Не мигат. Взират се в него и просто наблюдават. Защо? Къде е Бог? Няма отговор. Младежът плаче. Моли.
 
Няма кой да го чуе. Дали? Най-близките не чуват. Не искат да чуят. Сърцата каменни. Очите студени.
Решението идва на другия ден. Продаден за шепа монети.
 
Египет, робство, самота. Ще издържи ли сърцето? Ще остане ли чисто, или ще се препълни със злоба и огорчение? Къде е Бог? Забрави ли момчето? Ще забрави ли момчето своя Бог?
 
В робство. Продаден. Мразен. Но очевидно и обичан. Звездите пак гледат отгоре студено. Но някой далеч над звездите също гледа. Гледа и се усмихва. Каквото захване момчето, благоуспява. И чуждият човек, господарят, който не е брат, нито баща съзира нещо, за което другите са слепи. Младежът наистина е благословен. Роб, мразен, забравен, продаден и заедно с това благословен.
 
Ден, месец, година. Времето минава. Раната се затвяря. Може ли Бог да е с един роб? Може ли Бог да благославя един, който не притежава нищо?
 
Знаеше, че е благословен и никой нищо не може да му направи. Но защо беше продаден? Защо стана роб? Какво е това благословение? Душата му плачеше, разкъсвана от противоречия. И все пак Бог беше с него и го благославяше. Там, в Египет, в неговото робство.
 
Обичаше господаря си. Чакаше своята свобода. Но младежът е благословен и красив. И тази красота е благословение. Но благословение ли е? Всичко е тихо и спокойно. Дните минават, а една жена наблюдава. Наблюдава и пожелава. Протяга ръце към момчето, но то се отдалечава. Отново протяга, но момчето бяга.
Жената си има мъж. Мъжът й е господарят. Но о, превратности на живота. Момчето бяга, а любовта на жената става омраза. И отново прогонен, завършва в затвора. Сърцето плаче. Отново пита. И моли.
 
Но може ли някой да спре Бога? Той е със Своя приятел в затвора. И го благославя. Може ли някой да е в затвора, беден, продаден и пак да е благословен? Или благословени са тези, които се търкалят на меки възглавници, пред широки екрани в просторните си палати?
 
Времето, ах, времето. То отново потича и раната превързва. Сърцето укрепва.
 
Вместо да плаче за себе си, той слугува и утешава затворените. Сънищата им тълкува. И понеже е благословен от Бога, тълкуването се сбъдва.
 
Времето отново потича и ето фараонът сънува. Но няма кой да тълкува. Изведнъж младежът забравен е търсен. Ето, той е в центъра. Слуша и тълкува. Такава мъдрост никой не е виждал. И от роб и забравен, той се превръща в господар уважаван. Власт в ръката му позволява да спаси Египет от глад. И не само Египет, но всички околни. И ето, сънищата на момчето идват до своето изпълнение. Той управлява и неговите братя са в нозете му. Просят храна, защото умират. Покланят се, а не знаят, че това е момчето, което са продали някога.
 
Те са в ръцете му. Има власт да ги изтезава. Да ги накаже за злобата и предателството. И има пълното право. Но какво ли ще стори? Изведнъж картината блесва завършена. Неясното и безнадеждното биват изтрити и се появява гениалният план. Сърцето на момчето е различно. То не мечтае за власт и сила.
 
Просто ги има. Но мечтае за спасението на своите ближни. Ближни, които го продадоха и намразиха. И ги спасява. Прегръща и плаче заедно с тях. Има прошка. Защото прошката и любовта са истинската власт.
Робът, който служи на Бога, никога не е роб. Той е свободен и в затвора, и в палата.
 
Свободният, който не познава Свободата, е роб навсякъде. Било то богат или беден. Защото свободата се мери различно.
 
Момчето е зрял мъж вече. И знае, че нещата не са такива, каквито ги виждат очите. То управлява. Управлява с любов, а не с омраза. Защото Някой с невидима ръка движи световете и води към слава. Защото за водените от Бога няма оскъдност. Няма провал. Болката ражда сладки плодове, а сълзите се превръщат в песен.
 
Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си.
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg