Вторник, 19.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Последните дни - Долината на заблудата

Main Pic
Публикувана: 22.01.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 1028
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Викариус помаха с ръка и настана тишина в залата.  Желаеше освен на него, хората да се поклонят на богинята Дева Мария.  Те се поклониха и го попитаха: „Какво друго желаеш, господарю?”  А той каза: „Ако сте верни, то желая да се поклоните и на моята богиня, чието име е Политика, а след това и на другата богиня Икономика.
 
Те отговориха: „Добре, господарю.  На твое разположение сме.  Прави с нас това, което искаш.”  Паднаха и се поклониха.  Той успя да забележи, че ние не се поклонихме нито на него, нито на богините му, и затова нареди на стоящите да ни поканят отпред, за да ни попита нещо.  Когато се приближихме, той каза: „Доколкото разбирам, вие сте дошли да се поклоните на Агнето.”
 
„Да” - отвърнах му аз.
 
„Защо тогава само вие не се поклонихте, когато призовах всички да го направят?”
 
„Не знам как да се обърна към вас и името ви не знам, господине.”- казах аз.
 
„Името ми е лесно, но вашият отговор не знам какъв е.  Казвам се Лъжепророков.
 
Като чух името му, махнах с ръка и казах на останалите да напуснем това място.  Но когато тръгвахме, той каза: „Вие избягвате разговора, но кой знае, може би някъде да се срещнем след време.  Тогава му мислете!”  Ние напуснахме залата.  На излизане чухме как говори за някакви си манастири.  Попитах човека на вратата що е манастир, а той ми каза, че това са затворите за християните.  Те били много видове, но нямаше време да ни каже нещо повече, защото излязохме.
 
Всички ние имахме едно-единствено желание:  Да намерим място, където да се поклоним на Агнето или да намерим изхода и да напуснем Храма на фанатизма.  Когато обаче вървяхме все направо, се озовахме в една голяма къпалня.  В нея имаше много басейни.  Името ѝ бе Къпалнята на фарисейщината” (Матей 23).
 
Варосана Гробница каза: „Ето, това е моя живот.”  И бързо влезе в един от басейните, където и се удави.  Приближихме до първия басейн.  Името му бе  Басейнът на голямата себеправедност.
 
Всеки, който влизаше в него, на излизане имаше чувството, че той е най-праведният човек на земята.  Докато се усетим, Простодушен скочи вътре и започна да се къпе.  А когато излезе, не ни позволяваше да се докоснем до него по причина, че е станал много праведен.  Той даже отказа да пътува с нас.  Влизайки по-навътре, видяхме едно място наречено Мойсеевото седалище. На него седяха така наречените „книжници и фарисеи”.  Те се опитваха да свързват нещо.  Като приближихме, видяхме,че свързват тежки и непоносими бремена.  След това двама от тях  взеха тези тежки и непоносими бремена и ги наложиха върху плещите на тамошните хора. А милите хора едва издържаха под товара.  След това те разшириха филактериите си (Матей 23:2-7). 
 
Хората, които бяха там, тичаха към една врата, която водеше към небесното царство, но един фарисей ги изпревари и я затвори.  Така ставаше всеки път, когато хората тичаха към тази врата. Когато наблюдавахме внимателно, видяхме, че двама от тях хванаха един комар и започнаха да го прецеждат.  Други двама пък се опитваха да поглъщат една камила.  А когато се приближихме съвсем, видяхме как един друг фарисей имаше в ръцете си чаша и блюдо.  Той ги чистеше, но само отвън, а от вътре се показваха насекоми на грабеж и насилство.  Обаче всички фарисеи си приличаха с някой.  Струваше ми се, че ги познавам от някъде.  Ами да, те много си приличаха с Варосана Гробница.  Те имаха окачени торби на вратовете си.  Торби, пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота (Матей 23:13-26).
 
Докато гледахме, двама от тях хванаха един човек, чието име бе Пророк и започнаха да му зидат гробница. Не можехме повече да гледаме и затова бързо напуснахме Къпалнята на фарисейщината.  Излизайки оттам се устремихме да търсим изхода, за да излезем от храма.  След като го намерихме, без колебание го напуснахме и  дойдохме при вас.  Питам се дали тези хора някой ден ще осъзнаят какви фанатици са или до смъртта си ще останат такива.”
 
Послушен на Бога:  „Ех, братя, не ви ли казах, че в този Храм на фанатизма нещо не е на ред. Нима не си спомняте думите на Агнето?  Думите за поклонението: „Ако двама или трима човека, събрани в Мое име и Аз съм там. Ние на това място можем да му се поклоним още сега.  Той е тук, макар че с телесните си очи не можем да го видим.  Станете сега да му се поклоним.”
 
Те му се поклониха и започнаха да Го възпяват: „Достойно, достойно е Агнето!”
 
Изведнъж се чу глас от небето: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката Ми.
 
Това даде нови сили на всички, но Пътникът се чувстваше все още виновен за изгубените братя в Храма на фанатизма. Малко след като поклонението беше започнало той стана и се отдели от тях.  Плачейки се приближи до “Тихите води”.  А когато взе много да плаче и да скърби, чу един тих и нежен глас, който му каза: „Те сами решиха своето бъдеще.  Те сами решиха къде да прекарат вечността.  Пътнико, укрепи се, защото още много има да вървите.”
 
Като чу тези думи моментално от устата му изскочиха осъдителните думи, с които той непрекъснато се осъждаше, и паднаха на земята.  Той почувства лекота и връщайки се при останалите, им разказа всичко.  Тогава те станаха и като прекосиха “Тихите води”, продължиха напред.  Но все още се намираха в Долината на Заблудата.  Те усилиха темпото с надежда, че някъде наблизо ще намерят нещо за хапване.  Вече два дена пътуваха, без да са яли нещо.  По средата на деня от далечината се видя един голям пазар, който като че ли нямаше край.  Това беше Зеленчуково-плодовият пазар на странните и фалшиви учения (1 Тимотей 4:1).
 
Пазарът беше препълнен с хора.  Имаше купувачи и продавачи.   Пътниците минаха покрай първите сергий и попитаха дали ще е възможно продавачите да ги оставят спокойно да разглеждат плодовете.  Те се съгласиха.  Пътникът взе в ръката си един източен плод, наречен Будизъм.  Докато го разглеждаше, той се разложи в ръката му.  Пътникът посегна и взе друг плод.  Не знаеха името му, но видяха как червеите го изяждаха.  Тогава те единодушно напуснаха Зеленчуково-плодовия пазар на странните и фалшиви учения.  Добре, че го направиха, защото по-навътре имаше един човек, който хипнотизираше хората и те си взимаха всякакви окултни плодове.
 
 Следва продължение...
 
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg