Вторник, 19.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато пророците сгрешат

Main Pic
Публикувана: 23.01.2021
Автор: Д. Старк
Прочетена: 951
Коментари: 0
Когато обучаваме пророци, първият урок, който им даваме, е да не смесват молитва и пророчество. Можете да се молите за копнежите на сърцето си, но трябва да пророкувате само за желанията на Божието сърце - не смесвайте двете неща! „Вярвайте на пророците и ще успеете“ (2 Летописи 20:20) е библейско насърчение - но само ако всъщност пророкуват, а не просто се молят според нечий дневен ред!
 
Тези от нас, които слушат пророците, трябва да бъдат много предпазливи, за да не превърнат молитвите им в предсказания, споделяйки ги извън контекста с оскърбително очарование, което несправедливо превръща искрените молитвени воини в обикновени гадатели. Трябва също да се предпазим от модерната мания по социалните медии, която се фокусира само върху зашеметяващи прогнози. Словото на знанието е удивителен дар, но то е само един аспект на чудесата, които Духът разкрива.
 
Не е грешно да се молим и да пророкуваме за национални и правителствени проблеми. Повечето пророчества от Писанията са насочени към градовете и водачите, нациите и царете. Пророците може да говорят за тези неща. Но те трябва да забравят своите културни и политически предразсъдъци, а това не е лесно. Те трябва да пророкуват това, което Бог казва - дори и да противоречи на собствените им естествени наклонности или предпочитания. Повечето „неизпълнени“ думи днес се провалят при първото препятствие на пророчеството - те се основават на сърдечното желание на пророка, а не на истинския глас на Господ. Вероятно много пророци в САЩ са объркали именно това. Те искаха Тръмп да спечели. Те се молеха Тръмп да победи. Но те не биваше да пророкуват, че той ще спечели, защото очевидно това не беше Божието намерение.
 
Няколко известни лидери като Шон Болц и Крис Валотон от църква "Бетел" се извиниха, признавайки своята грешка. Те демонстрираха смирение, покаяние, готовност за учене и поправление, а това разкрива много за истинския, благочестив характер. Не е нещо ново за нас, несъвършените поклонници, да объркаме пътя, но това, което шокира, е, че тук не говорим за анонимни коментатори в социалните мрежи, измамници или луди конспиратори. Става дума за зрели вярващи, висши лидери, обичани пророци с доказани и точни думи на знание, служители с дълъг списък на чудеса и знамения.
 
Всички трябва да желаем да се обучаваме. Нежеланието да се учим води до гордост, а гордостта затваря очите и ушите ни до степен, в която не можем да приемем, че имаме неуспехи, предразсъдъци и провалили се планове. Те толкова лесно ни заблуждават и ни карат да представяме Бога погрешно. В нашето служение, където практикуваме и обучаваме за пророческите дарби за повече от дванадесет години, ние наричаме тези пророчества „душевно слово“. Имаме предвид, че онова, което излиза от устата ни, е повече от нашето собствено Аз, отколкото от Светия Дух. Ако не сме внимателни, политическият дух може толкова лесно да ни въздейства, така че да чуем погрешно, да интерпретираме или да приложим погрешно това, което Бог иска да ни каже. Как да се пазим от тези душевни тенденции?
 
Трябва да обичаме Божието царство повече от собствената си нация. Не забравяйте, че Исус е нашият Спасител. Той не е президент или министър-председател. Политическите идеологии не могат и никога не са спасявали никого. Разберете, че понякога Бог ни дава водачи, които не харесваме, не искаме или които са извън нашето предпочитание, за да провокираме Църквата да бъде източник на светлината. Исус се връща за една безупречна невяста, а не за безукорна нация. Той провокира своята Църква да се издигне по-високо в чистота и страст. Факт е, че Църквата често расте повече, когато е преследвана.
 
Въпреки че може да сме шокирани, когато нашите пророчески герои сбъркат, Исус не е изненадан. Това не е първият случай на провалил се пророк. Писанието описва пророци, които са избягали (Йона), пророци, които са изпаднали в депресия (Илия), пророци, които са използвали неправилно властта си, за да причинят неоправдано унищожение (Елисей - с трагични последици във 2 Царе 2) и дори 400 така наречени пророци, готови да пророкуват каквото царят иска да чуе, дори и да е пълна глупост (3 Царе 22). Когато коринтските пророци са инструктирани да преценят внимателно онова, което всеки от тях пророкува, това предполага, че не всички са казвали истината.
 
Необходимостта да бъдем отговорни и да поемаме отговорност за това, което пророкуваме, е още по-голяма за тези от нас, които сме били благословени с влияние. Тези, които учат другите, ще бъдат съдени с по-висок стандарт (Яков 3:1). Но въпреки това нека не убиваме с камъни нашите пророци. Смъртната присъда във Второзаконие 13 е за лъжепророци, които водят хората към идолопоклоннически бунт срещу Бога. Лошото, неточно или грешно пророчество не прави някого фалшив пророк. Когато тръгнем по собствения си път, Исус е нашият пастир, който ни взема в обятията си, когато сме осъзнали грешката си. Той ни дисциплинира, със сигурност, но не спира да говори с никого от нас.
 
Не се разочаровайте. Колкото и трудно да е, ние трябва да се борим с всеки порив да се разочароваме от пророчествата. Може би сега повече от всякога, когато нашите църкви са затворени и сме откъснати от нашите общности, които обикновено ни насърчават, трябва да чуем гласа на Исус. Трябва да чуем Неговия глас лично за себе си (Йоан 10:27), за да можем да се доверим на онези пророчески гласове, които ще сочат към небето сред хаоса и кризата на земята. Когато нашите земни политици и президенти ни провалят и тяхната човешка немощ е толкова очевидна, ние се нуждаем от пророци, които да свидетелстват за Исус и неговото славно Царство.
 
В момента няма нищо, което Сатана да иска повече, отколкото да заглуши пророците и да ни затвори ушите за прекрасните дарби на Светия Дух (вж. 1 Коринтяни 12:7-11), дадени за взаимна полза. Нашите медии ни бомбардират с постоянни конспирации, отчаяние, разврат и много суета. Освежаващият звук на чистото пророческо откровение, който идва от самата тронна зала на Бог, е нещо, което нашите уши трябва да жадуват в тези отчаяни дни.
 
Може да не чувствате, че това е звездният час на съвременното пророческо движение, но нека се вслушаме в съветите на Павел и не се отнасяме към пророчеството с презрение. Да приемем неговия подтик да продължаваме да желаем даровете на Духа - особено пророчеството (1 Солунци 5 и 1 Коринтяни 14). Вярвам в последните пророчески думи на онези пророци, чийто характер, а не толкова техният дар, ще ги издига през следващите години.
 
Източник: Christianity Today
Превод: Петя Зарева
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg