Четвъртък, 25.02.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа и се отклонявай от всяко зло." Притчи 3:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Вижте небесните птици...

Main Pic
Публикувана: 25.01.2021
Автор: Краси Владимиров
Прочетена: 322
Коментари: 0
От няколко дни в двора ни идва едно малко птиче. Първо го забелязах на крушата. В голите клони там е лесно да откриеш  дори и малко птиче. Аз обаче се постарах да не го стресна и не минах директно под дървото, от където бе по-прекият път. Заобиколих по-встрани и продължих да му се радвам тайничко. То обаче се премести и дойде по-напред. Писукаше си нещо, с къси и отчетливи трели, нещо ни казваше. На кого и какво искаше да каже?
 
След малко се преместих до чешмата, но то долетя и там, като че ли искаше да ме наблюдава. Любопитно малко същество. Едно такова дребно, с тъмносиви пера, но отпред по гушката с бяло и жълто, със синкави отблясъци. По размер, като едро врабче, но явно със смело сърце. То имаше и своите изисквания, не искаше да го снимат. Не търсеше на всяка цена известност, като че ли не си броеше и лайковете. Аз му предлагах бърз и пряк достъп до славата, а то хич не се впечатляваше. Сигурно бе заето с други по важни дела. Навън бе минус 7 градуса, предстоеше му дълга и студена зима. То бе само, навярно гладно и търсеше тих лиман. В малката му главица имаше идеи за нови песни, но студът му пречеше. 
 
Птичето бе като смел композитор, който сам изпълнява, при това виртуозно, своите песни. Сега обаче този независим певец, на свободна практика, бе подложен на унижението да зависи от хорската милост. Да разчита на подхвърлени трошици, само и само да завърши сезона. Само така снижен, той можеше да се надява отново да види онези пълни зали с нестихващи аплодисменти. Да, какво нещо са сезоните на живота! Колко бързо си забравен, щом веднъж слезеш от „голямата сцена“. Колко трудно е да се оставиш на милостта и грижата на някой друг? Колко по-добре е да можеш винаги, да се оправяш в живота сам. Възможно ли е? Добро ли е това или не?
 
Възможна бе и друга трактовка на нещата. Като всяка млада птица той бе погълнат от мисли за любимата, за пролетта, за строежа на новото гнездо. Сигурно бе събрал подходящи меки клечки, гъвкави, но здрави, още едър и фин пух от пера, за постеля. Малките обичат да лежат там. Те се излюпват голи и напълно беззащитни, а този пух ги топли в студените нощи. Но някой трябва да го предвиди, да го събере и сложи навреме в гнездото, преди да дойдат малките. Ще успея ли? – сигурно си мислеше  птичето.
 
Навярно вече бе резервирал (от Grabo) и малко студио над реката, там над кривата върба, с включена закуска. Там лете идваха да се къпят деца, с колелета, в зноя на август. Всеки очакваше почивните дни, всеки искаше да бъде всред красотата на природата. Колко хубави и щастливи дни, колко песни и весели прелитания позна птичето, с неговата любима, там край реката, високо почти до Създателя. Неразумни и жестоки, пораснали вече деца уцелиха в крилото с въздушна пушка красивата любима на малкото птиче. Осиротяха три малки пиленца и един баща. С много труд и болка, той успя макар и сам да пусне в простора, трите си рожби. Излетяха те сами в света. 
 
"Останете с Бога, мили мои пораснали деца! Изведнъж настана тишина и тъжно бе в моята душа, сега напълно гнездото мое, опустя."
 
Навярно затова малкият певец бе дошъл надолу в полето при нас да търси подслон и нова любима. Какъв ли прием тук щеше да намери? Знам ли аз? Но тук ще кажа: Приятелю добър и верен, бъди внимателен и предпазлив. Бъди умерен и добронамерен, вярвам аз ще срещнеш друга ти, подобна, сродна на тебе, душа. Може би е там след завоя и чака те тя, с цвете нежно в ръка. Само да можеше да видиш ти това. Колко много и ценни неща Господ е приготвил за теб и мен, още сега.
 
Има едни думи, казани много отдавна. В тях се говори за птици, но отправени са май към хора с души. Забравили са тези хора, че са важни, че са ценни. Има Един, който висока цена е платил, за да си свободен, за да можеш нависоко, да пееш и ти, да летиш.
 
„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” ( Мат. 6:26).
 
„Затова не се безпокойте за утре, защото утрешния ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му' (Мат. 6: 34).
 
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това (друго) ще ви се прибави” (Мат. 6:33).
 
Господи, аз идвам при Теб,
Търся Твоето лице.
Подай ми ръка и ме прегърни,
Изпълни с любов душата ми!
 
Пр. Твоята любов като факел
В нощта ме води тя.
Твоята любов ми помага да продължа.
 Твоята любов – като птица във полет
 над смъртта. 
Твоята любов побеждава страха.
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg