Скъпи читатели, Здравко Димов представя едно интервю с Марио Мозиман, мисионер от Швейцария
Здравко Димов:
Днес разговаряме с един мисионер. Буквално мисионер, който прекосява земите на вечно замръзналата почва, където температурите падат на -60ОС, населените места са на по 500 – 800 километра едно от друго. Той достига до народи, от които са останали едва около 200 души. И там, насред пустошта, където няма магазини, няма лекари, няма съдилища, Христос достига чрез мисионерите, един от които е Марио Мозиман. Уважаеми читатели, нека се молим за Марио, Андрей Береглезов /който и друг път е водил такива мисионерски екипи в Сибир/ и още четирима братя, които до 16 февруари, т.г. трябва да завършат своята мисия. Бог да ги пази по пътищата, да бди над здравето им и да отваря сърцата на хора, с които ще се срещнат!
ЗД: Как би се представил накратко?
ММ: Аз съм с образование за готвач и сервитьор и съм дипломиран хотелиер в Швейцария. На 52 години съм, от 27 години съм женен и имам три дъщери, двама зетьове и един внук на път. Работих в управата на различни реномирани четири-пет звездни хотели. Бях на мисия преди две години до Индия и Китай. Помогнах и като пълновременен пастир с екип при основаването на една съвременна църква в Швейцария. Започнахме със 120 души и сега след осем години всяка седмица на службите са по около 3000 души. След това със семейството ми се преместихме в италианскоговорещата част на Швейцария и 13 години бях управител на хотел. От три години работя с организацията „Акция за преследваните християни“ / AVC/. Помагам в служението и съм бил за кратко в Судан, Северна Корея, Северен Ирак, Мианмар (преди Бирма, бел. моя), Лаос, Турция, Сирия, Сърбия.
ЗД: Как прие Господ Исус Христос в живота ти?
ММ: Когато бях на 18 години, хубаво младо момиче ми даде Библия в нощен клуб. Това събуди моето любопитство. Приех Библията с мотива да покоря това момиче. В течение на една година осъзнах, че животът е свързан с важен въпрос... Дали ще продължа да пренебрегвам нежния глас на възкръсналия Господ Исус Христос или искам Той да направлява моя живот? До този момент, че Исус е Бог за мен беше неразбираемо и почти лудост и богохулство. Как може човек да е Бог? Движен от плътското увлечение, исках да се самоубия. За щастие Божият Дух ме отдръпна от това и в нощта на 21 февруари 1987 г. реших да заживея за Исус и първо Му се помолих с доверие. Това обърна живота ми на 180 градуса и след няколко години братята ми и майка ми също намериха тази жива вяра. Днес знам, че мога да отида в Небето, защото Исус плати за това с кръвта Си на Кръста. Дори да ми се наложи да преодолея трудности в ежедневието, вече не съм сам. Исус е с мен и в добро, и в зло!
ЗД: С какво се занимава „Акция за преследваните християни“?
ММ: Ние помагаме на преследвани братя в страни, където има жестоко гонение на християни. Подкрепяме евангелизирането и основаването на нелегални църкви. Помагаме на хората в нужда във военни зони като Сирия. Там основахме църкви в бившата централа на Ислямска държава. Стотици мюсюлмани намериха Исус и се кръстиха. Стартирахме пекарна в Кобане и доставяме 60 000 хляба всеки ден в бежанските лагери и внасяме там Божието послание с хляба. Управляваме три мобилни клиники в Сирия. Миналата седмица успяхме да раздадем над 50 000 одеяла. В пустинята вали сняг през зимата и е много студено.
ЗД: Сега си на мисия в Сибир. Би ли разказал повече за нашите читатели?
ММ: През последните 20 години в Сибир основахме над 250 църкви и над 100 рехабилитационни центъра. Много наркомани повярваха в Христос, освободиха се от дрогата и сега помагат на други да се измъкнат от това злощастие. Стартирахме няколко библейски центъра за обучение на пастири. Опитваме се да достигнем с Евангелието до недостигнати хора отвъд Полярния кръг. Все още има народи, чийто език не е известен и които никога не са чували името на Господ Исус Христос. Там все още преобладава законът на по-силния. Няма полиция и съдии. Всеки втори човек има пистолет и много са алкохолици. Малко му трябва на някого, за да застреля другиго. Точно такива хора се нуждаят от освобождаващата и миротворческа връзка с Бога. Той е надеждата на всички народи. Исус казва в Матей 24:14: „И това Евангелие на царството ще се проповядва по целия свят като свидетелство за всички народи и тогава ще дойде краят.“ По времето на сегашната мисия ще караме с 2 превозни средства тип амфибия от Иркутск близо 3000 км по замръзнали реки, за да стигнем до тези "забравени" хора.
ЗД: Какви рискове крие една такава мисия?
ММ: Първият риск е студът. В определени нощи може да достигне до 62 минус градуса. На второ място са хората. Не всеки откликва положително на благовестието на Исус. Защото определени хора обичат тъмнината повече от светлината. Третият риск са определени животни. Има страховити бели сибирски вълци. Тези гладни животни се размножават много бързо и няма да се спрат пред нищо. Москва дори плаща премия за отстрела им. Там има и чума.
ЗД: Защо ще участвате в тази мисия?
ММ: Защото знам какво пише в Откровение на Йоан 7 глава... Искам да работя така, че хора от всички езици един ден да се покланят на Бога.
„След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да преброи, от всяка нация и племе, народ и език; те застанаха пред трона и пред Агнето, облечени в бели дрехи и с палмови клони в ръцете си и извикаха с висок глас: Спасението е при нашия Бог, Който седи на престола, и при Агнето!“ (Откровение 7:9, 10)
Интересувам се от чужди обичаи и култури. Бих искал да посетя и насърча тези хора, които дълги години са живели откъснати от света. Няма телефонна мрежа, няма радио. Там все още изпращат телеграми, както преди при нас.
ЗД: Гласът на сърцето ли води до желанието да се включите в едно такова начинание?
ММ: Това е гласът на Светия Дух, който шепне в сърцето ми Деяния 1:8: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
ЗД: Какво те насърчава във времето, в което живеем?
ММ: Всичко трябва да възложим на Бога. Той е допуснал този проблем с коронавируса. Яхве Адонай - суверенният Господ държи всичко под контрол. Дяволът е стресиран, сякаш отива на съд. Ето защо дяволът бушува. Ние не сме стресирани, защото имаме вечен живот. Имаме достатъчно време и сме на страната на победителите, дори ако преживяваме много трудности. С Божията помощ ги преодоляваме, защото добре знаем какво е нашето вечно бъдеще. Това ме насърчава дори в моменти като този.
Любовта е изобретателна и творческа. Християните имат този дух на любов в себе си. Тази любов прогонва всякакъв страх (1 Йоан 4:18) и намира начини, по които можем да служим на хората въпреки ограниченията. Наскоро Светият Дух ми каза да пея песни на веселие с китарата пред местния дом за възрастни. Старите хора се нуждаят от любов, общност и надежда, която надхвърля смъртта. Зарадвах се как хората реагираха на тази безценна любов!
ЗД: Какво би пожелал на нашите читатели за 2021 година?
ММ: Желая ви Христовия мир! Пожелавам ви отворени сърца и уши, които са фокусирани върху Божия глас. Съвест, която веднага прави това, което казва Светият Дух, дори ако боли или изисква смелост. Онези, които отдават първостепенно значение на Божието Царство, ще разберат, че никога нищо няма да им липсва. Бъдете благодарни за това, което имате. Тази благодарност ви прави щастливи. Не щастливците са благодарни, но благодарните са щастливи. Пожелавам на всеки читател на нашето интервю да се съсредоточи върху хора, които още не познават Бога. Това спасява благочестивия християнин от грешни приоритети и поддържа същото отношение като това на Исус Христос, Който каза: „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас!“ /Йоан 20:21/.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите