Вторник, 02.03.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец." Йоан 12:26

OnLine
RSS Facebook Twitter

Последните дни - делата на плътта

Main Pic
Публикувана: 06.02.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 443
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
И отново ни заведе в една стая и ни пусна да гледаме видео-филм.  Гледахме как войски от целия свят се  покланяха на Натовската войска.  Тези войски бяха тръгнали на път.  Когато го попитахме накъде са тръгнали, той ни отговори, че всички са се запътили за земята Армагедон (Откр. 20:8).  Докато гледахме войските, на екрана се появиха крави.  Генералът каза: „Това са някои от арабските държави, които ние доим.  Затова ги и браним от врага, защото пускат много мляко, наречено „петрол”.
 
Като гледахме, отвън се чу ръмжене на мечка.  Генералът каза: „Стойте вие тук, а аз ще отида, за да видя какво може да се направи с тази мечка, защото тя е много опасна.  Почакайте докато се справя с Бялата руска мечка” (Езекиил 38:2-3, 15). И така, той излезе, а ние изплашени потърсихме другия изход и напуснахме сградата.  Ние не искахме да посетим сградата на ООН, защото вече бяхме убедени, че и в трите сгради се работеше усилено за подготвянето системата на Антихрист.
 
И така, Войник на Христа свърши своя разказ.  Като станаха, те отново потеглиха.  Два дена вече вървяха.  Един от множеството каза: „Ей, хора, дали не сме объркали пътя?  Дали не сме напуснали Земята на последните дни?  Ако сме я напуснали, то тогава ще се отдалечим от убежището, наречено “Грабването”.
 
Пътникът: „Бъди сигурен, че сме в същата земя, за която говориш.  Защото всичко, което ни предсказа Странникът, се сбъдва.”
 
И така стана.  На третия ден дойдоха в едни земи, в които имаше много големи земетресения.  Тогава всички единодушно казаха: „Наистина това е един голям белег, че се намираме в земята на последните дни.”
 
Освен трусовете имаше и ужасен глад на оная земя,  затова нейните жители бяха принудени да се хранят с противните ястия  на Делата на плътта (Галатяни 5:19). Като вървяха все направо се озоваха в една улица. Това беше Улицата на прищевките на плътта.  Отляво и отдясно имаше хора, които със страшен апетит се хранеха с тези ястия.  Като продължиха напред видяха едно голямо общество, наречено Блудници.  Те като видяха пътниците си, поканиха ги при себе си.  Но пътниците продължиха по пътя си.  Наляво от тях имаше имаше една голяма локва, наречена Нечистота.  В нея се валяха свинете отстъпници. Докато ги наблюдаваха, пред тях се изправи Сладострастният човек.  Той се опитваше  да съблазнява пътниците.  Използваше всякакъв вид примамки, но пътниците помнеха предупрежденията на Странника и избягваха съблазните.  
 
Недалеч от това  място живееха голям брой непросветени идолопоклонници.  Така също и чародейците, хората на враждите, разприте, ревнованията, яростите, партизанствата, раздорите, разцепленията, завистите.
 
Пътниците съвсем се объркаха.  Затова те тръгнаха в обратната посока на тази улица, но като стигнаха до един кръстопът, се отбиха наляво по пътя.  Като продължиха все наляво се озоваха пред една много голяма къща.  След като приближиха, видяха, че имаше някакъв надпис.  Ето и какъв беше надписът: „Добре дошли, в Къщата на пиянствата!”
 
Като я поразгледаха, видяха, че тя има два етажа.  Когато приближиха до вратата един човек я отвори и най-любезно и учтиво ги покани да влязат вътре.  На първия етаж беше пълно с пияници.  Те пиеха и повтаряха следното: „Да удавим грижите си в алкохол.”
 
Пътниците се обърнаха към човека и казаха: „Господине, тук не е за нас.  Можете ли да ни предложите нещо друго?”
 
А той отговори: „Разбира се, че може.  Елате на втория етаж.  Това ми е работата, господа.”
 
Веднага щом се настаниха, той започна да ги заплита в тъжби житейски (Лука 21:34).  Те до толкова бяха заплетени, че пътниците изглеждаха като пияни.  Да, те бяха пияни от житейски грижи.  Едва осъзнаваха какво става.  Те бяха пленници на този човек, а дори не му знаеха името.  Името му бе Плевел Старши.  Той беше баща на всичките плевели по света.  И така, той успя да заглуши до някъде живата и викащата вяра в пътниците.  Тогава Пътникът каза: „Братя, чувствам, че болестта ни се усилва с всеки изминал час.  Ако не побързаме да се освободим от нея, скоро може и да умрем.  Затова, вземете и пийте от това лекарство и ще се оправите веднага.”
 
На опаковката на лекарството пишеше следното: Лука 21:34. Щом го приеха, всички се освободиха и веднага напуснаха Къщата на пиянството.  И така продължиха пътя си.  
 
В далечината се виждаше един голям дворец.  Уморените пътници желаеха да си отпочинат малко и затова усилиха крачка към двореца.  Това беше Дворецът на пируването.  Влизайки вътре, те намериха само прислужници.  Техният господар им бе заповядал да прислужват на уморени странници.  Имаше всякакъв вид прислужници.  Пътниците започнаха да се разполагат. Те седнаха.  
 
Издръжлив влезе в една от стаите.  Там го чакаше една прислужница, която беше специалист по Лекуване на очи.  Името ѝ бе Телевизор.  Издръжлив, като застана пред нея и цял ден не си затвори очите, които бяха толкова уморени.  През целия този ден никой не се поклони на Агнето по причина, че нямаха време за Него.  Пътникът пък имаше големи болки в гърба си.  Той влезе в друга стая, където намери един прислужник, който беше специалист по лекуване на гърбове.  Името му бе Легло.  Пътникът се остави в ръцете му, а той го мажеше с един мехлем.  Името на мехлема бе Ленивост.  Така всички, с изключение на Послушен на Бога,  си намериха специалисти за своите болки.  Тогава Послушен на Бога каза: „Братя, какво правите?  Защо пирувате? Време ли е сега за тези неща?  Ние трябва да продължим пътя си, иначе как ще стигнем навреме в убежището наречено Грабването.  Отрезнейте!  Станете да вървим!  Ако ли не, аз тръгвам и без вас.”
 
Тогава всички се вразумиха, че само си губят времето в този дворец и го напуснаха.  Продължавайки напред, чуха гласове: „Братя, братя, почакайте ни, нека да вървим заедно за невидимия град Ерусалим.” Това бяха братята, чиято фамилия бе Лъжепророкови (2 Петър 2:1-2). Всички те имаха един баща, но бяха от различни майки.  Те имаха една мисия, която пътниците по-късно щяха да разберат.  Мисията им бе да разделят тялото Христово.  Канеха се един по един да предложат на пътниците по кой път да минат за Небесното царство.  
 
И така, пръв излезе най-прибързаният от всички и каза: „Братя, аз знам най-краткия път за небето и ще ви предложа само истината и нищо друго.  Свидетел съм на Йехова.  Ще ви издам една тайна. Знаете ли, че пътят – доктрина, наречен Троица е построен от Големия Червей Змей? Ако минете през него, Змея ще ви подгони и никак няма да пристигнете в небето.  Знаете ли, че името на тъй уважавания и обичан от вас Младоженец не е Бог, а Михаил?  О, уважаеми, вие сте тръгнали по грешен път, а аз ви показвам днес истинския път.  Ако не вярвате на мен, попитайте обществото Стражева кула и сами ще се уверите в думите ми.” 
 
И изведнъж отнякъде дойдоха много културни и интелигентни хора и потвърдиха думите му.  А пътниците за миг се объркаха, не знаеха какво да кажат.  Послушен на Бога отново взе думата и каза: „Братя, не бързайте толкова лесно да вярвате в думите на който и да е човек, преди да сме проверили в картата, наречена Библия.  Нали тя е онзи пътоводител, който ни помогна да дойдем дотук.  Извадете я и проверете.”
 
И така, след като провериха, разбраха, че думите на този свидетел на Йехова са лъжливи.  Тогава Пътникът смело отвори устата си и каза: „Господин Свидетел на Йехова, от думите ви разбирам, че сте човек, който има някакво познание за пътя, който води до Ерусалим.  Само че вашето познание е нечисто.  Да, казвам това, защото когато пипнах с ръка вашия врат, ето той беше корав. За мен вие сте или много заблуден човек, или един много голям измамник на простодушни сърца.  Според картата Библия, вашите думи не са пътеводни знаци, а една философия, празни приказки (Колосяни 2:8).  Знакът на Матей казва, че пътят-доктрина, наречен Троица съществува и има три лица:  Отец, Исус и Светият Дух (Матей 28:19).
 
Как не се убояхте да ни излъжете?  Освен всичко това, вие клеветите Младоженеца, че не е Бог.  Знаете ли обаче, какво казва пророческият знак Исая?  Той казва, че Исус е Бог и, че Той е Бог с нас (Исая 6:14).  Като проверих в местността Римляни, видях, че и там е признат за Бог (Римл. 5;5).  Ето и в сто и десетата пресечка на Псалмите е признат за Бог (Пс. 110:1).  Нашият брат Тома го нарече „Господ Мой и Бог Мой” (Йоан 20:28). Улицата, наречена Съборно послание на Йоан, не само го приема за Бог, но така също и ни предупреждава да се пазим от идоли (1 Йоан 5:20-21). Ти чел ли си писмото, което Йехова остави в къщата на Захария.  Там пише следното: „И те ще погледнат на Мене, когото прободоха.” (Захарий 12:10).   Сега разбра ли кой беше прободен?  Йехова беше прободен.  Това е нашият Младоженец Исус Христос.  Той придоби църквата със Собствената Си Кръв – Божията кръв.  Защо се опитваш да ни заблуждаваш?  Махни се от нас.”
 
Така свидетелят на Йехова беше отблъснат.  И това беше единственият начин.  Лицето му потъмня и единственото нещо, което правеше, бе да скърца със зъби.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg