Вторник, 02.03.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец." Йоан 12:26

OnLine
RSS Facebook Twitter

По-важно е да даваш живот, отколкото да бъдеш прав: интервю със семейство Стефанови

Main Pic
Публикувана: 12.02.2021
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1457
Коментари: 0

Скъпи читатели, днес разговаряме с Преслава и Красимир Стефанови. Те искрено споделят за себе си, семейството, служението, хвалението и посвещението. Вярваме, че ще бъдете насърчени, вдъхновени и предизвикани от разказаното от тях.

Ние сме Краси и Преси. Семейство, което обича добрата музика, автентичните хора и уюта на дома. Женени сме от 5 години, имаме син, който се казва Светослав и е на 3 г. В очакване сме на още едно сладко допълнение към семейството ни тази година. Наш духовен дом е Национален християнски център, град Пловдив. Служим навсякъде и по всяко време. Част сме от екипа за хваление и поклонение - NCC Music. Част сме от екипа за работа с тийнейджъри. Краси е част от едно от най-новите ни служения - това за видеозаснемане.
 
ЕВ: Само месеци ви делят от така наречената „дървена сватба“. Казват, че първите 5 години от брака били критични. Какво научихте за себе си през това време?
 
Красимир:
Толкова отдавна се познаваме и имаме много дълга история. Преминали сме през какво ли не още преди да се оженим - конфликти, ситуации, раздели. След като се оженихме, осъзнахме, че имаме много по-добър старт в сравнение с много други семейни двойки, които тепърва започват да се учат да се справят с конфликти, да не прикриват проблемите си, но да бъдат проактивни в това да разкриват себе си. Въпреки това сблъсъкът на характери го има, но най-големият урок, който научих в тези 5 години, е, че бракът е най-доброто място, където можеш да приложиш на практика следната мисъл: “По-важно е да даваш живот, отколкото да бъдеш прав”. Случвало се е много пъти да държа на “правотата” си и това убива взаимоотношенията. Любовта обаче е по-силна! 
 
Преслава:
Ние се познаваме вече от 12 години, тоест, имаме дълга обща история отпреди да се оженим с натрупани уроци. Със сигурност първите 5 години на брака ни отново разкриха пред мен колко необятна е тази област, когато искаш да се учиш да бъдеш по-добър партньор.
Ето няколко основни неща, които бих синтезирала: 
  • Комуникацията е всичко в едно взаимоотношение. Отношението, с което избираш да се свържеш с другия и да споделиш себе си, е изключително определящо за успеха на тази комуникация.
  • В моментите на конфликт, на недоразумения, на болка или стрес, е добре да си напомням, че ние сме едно, ние сме един отбор, имаме една цел и съпругът ми не е мой враг. Ние имаме общ враг, който дебне да използва човешките ни слабости или обстоятелства, за да ни настройва един срещу друг.
  • Отделянето на време за интимност, близост (емоционална, духовна, физическа) е изключително важно. Често, особено физическата област, е болна тема за много жени, а оттам и пренебрегвана или отбягвана, поради ред причини. Ако имаш нужда от изцеление в тази област, насърчавам те да го потърсиш. Физическата близост ни е подарена от Бога, за да се свързваме като партньори по начин, по който не можем с никой друг. Разбира се, за мъжката аудитория емоционалната близост често представлява енигма. Те предпочитат да не я разгадават или просто е област, в която не са учени как да се разкриват и свързват. Бих насърчила мъжете да не пренебрегват инвестицията в разговори, споделяне, в планиране на време заедно, в проява на искрен интерес към нежната им половинка. Това ще доведе до преоткриване на нейната душевна красота. Ще разпали любовта и ще затвърди посвещението ви един към друг, като спомогне физическата близост помежду ви да бъде много по-спонтанна, редовна и пълна с наслада и задоволство. Интимността (във всяка нейна изява) е вид духовна защита и воюване, които скрепяват брака. 
ЕВ: И двамата имате дарби в областта на музиката? Трябва ли съпрузите да имат общи неща, за да са щастливи в брака?
 
Красимир:
Мисля, че определено е добре съпрузите да имат общи неща. Музиката е само едно от общите неща помежду ни. Дори ако не беше музиката, пак щяхме да бъдем щастливи и да търсим общи интереси, ценности, мечти и т.н. А общите неща стават все повече и повече с всяка изминала година. Като цяло бракът е уникално нещо. Учиш се и ставаш едно с другия все повече и повече, но в същото време ставаш все повече и повече себе си, разкривайки уникалността си и тази на твоя партньор.
 
Преслава:
Да, бих казала, че е важно съпрузите да имат общи неща. В крайна сметка, общите ценности, интереси, дейности са основа и предпоставка за добро приятелство. За мен приятелството дава зелена светлина за успешен брак. Не твърдя, че всичко, към което имам интерес, трябва да се припокрива с това на съпруга ми и обратно. Ако обаче нямаме помежду си нищо общо, което да обсъждаме или споделяме заедно, ако не развиваме взаимен интерес и подкрепа към онова, което ни вълнува дори поотделно, губим възможност да се свържем и сближим по още един начин.
 
ЕВ: Какво е мястото на жертвата в брака, за да бъде той успешен? Вие лично какво жертвате всеки ден, за да градите?
 
Красимир:
Както казах по-горе - “По-важно е да носиш и даваш живот, отколкото да бъдеш прав”. За да бъде това възможно жертвите са неизбежни. Въпросът не е да обезличиш себе си, да нямаш мнение или да си мекушав и винаги да се съобразяваш с другия, но да избереш да дадеш живот, тогава, когато си убеден, че си прав. Това е голяма и трудна жертва поне за мен. Понякога се налага да жертвам неща, които съм свикнал и обичам да правя сам, за да можем да прекараме време заедно или да правим неща, интересни за Преси. Тези жертви са по-сладки и лесни. Мога да дам много ситуации и примери, но определено няма успешен брак без жертва от двете страни. Най-важното според мен е да търсиш винаги най-доброто за партньора си и да не толерираш егоизма си. Бог жертва всичко за нас, така и ние трябва да жертваме себе си за партньора си. Но в крайна сметка тези жертви носят живот на двамата.
 
Преслава:
Жертвата заема основно място. Бракът не е 50/50. Не мога да кажа: "Аз давам своите 50%, когато ти ми дадеш своите 50%." На думи звучи лесно, но практиката показва, че това е един от основните конфликти - кой колко дава, жертва, инвестира. Ако сме честни, в повечето случаи в собствените си очи смятаме, че даваме повече от другия и започваме да се чувстваме жертви. Но самият наш Бог даде 100% от Своето най-добро, за да сме Негови, дори когато ние не Го познавахме, отхвърляхме Го и вървяхме в своите си пътища. От опит съм видяла, че колкото повече моята лична връзка и общение с Бог нарастват и променят сърцето ми, толкова повече това ме води да бъда щедра и жертвоготовна към съпруга си.
Ако позволя мъжът ми да се превърна в източник на моето щастие и смисъл, доброволно избирам да поставя човек, а не Бог в центъра на моя живот. А това е нещо подвеждащо и вредно. Така че, да, това да се променям, да жертвам, да давам своите 100%, дори когато другият няма силата или желанието, е пряко свързано с моето лично ходене с Бог. Колкото по-близо стоя до Него, толкова повече моята щедрост и милост ще се уподобяват на Неговите. Само Той може да ме изпълни с благодат да давам като Него. Тогава имам мир, че Бог е моят Снабдител във всеки сезон - както когато близкият ми човек е любвеобилен, щедър, съобразителен, така и когато проявява своята човешка слабост. Тогава имам мъдрост как да споделям сърцето си и да поставям здравословни граници. Да жертваш не означава да си безгласна буква, личност, лишена от емоции, нужди или достойнство. 
 
ЕВ: Какво е усещането две любознателни очи да ви следват неотклонно и да имитират онова, което правите? Разкажете за предизвикателството да възпитавате син в християнския брак!
 
Красимир:
За мен това е едно от най-прекрасните неща. Не е лесно, определено. Бог ни е дарил със син, който има много силен характер, знае какво иска, много е упорит, умен и фокусиран във всичко. Изисква се дълготърпение и мъдрост в това да го учим кое е правилно и добро, как може да контролира желанията си и да се учи да отлага някои удоволствия и да бъде търпелив в това да получи дадени неща. В повечето случаи, ако получи всичко на момента, това няма да е добро за него в дългосрочен план.
 
Въпреки това за мен е голямо удоволствие и привилегия всеки ден да прекарвам време с него и мисля, че примерът е най-важен. Синът ни, като всяко дете, имитира и иска да е като тати. Когато той вижда как аз се моля, обичам Бог, хваля Го, имам глад за Словото Му, обичам хората, служа, помагам, променям се - Светльо (синът ни) вижда това и рано или късно той ще приеме това за стандарт, който да копнее и следва. Но за мен е важно детето ми да израства в увереност, че баща му има към него любящо, специално отношение. Искам да знае, че се удоволствам в това той да е част от нещата, които ме вълнуват, да усеща, че го обичам. Аз давам и изразявам любовта си не защото искам да го контролирам и манипулирам да прави или бъде някой, а просто защото го обичам. Това включва, когато сме заедно да сляза на неговото ниво, да се вълнувам и интересувам от онова, което за него е интересно. Същевременно се старая да развивам баланс, в който детето ни да усеща моя авторитет (в добрия смисъл на думата), когато ситуацията го изисква. Не се опитвам да му бъда просто приятел, който да угажда за всичко и да се страхува да дисциплинира и слага граници. Същевременно не смятам, че детето трябва да се чувства под постоянна критика, нравоучение и хладно отношение, което да го "респектира".
 
Преслава:
Предизвикателствата са много, най-различни и в годините, предполагам, ще нарастват. Имайки предвид възпитанието, наследството, миналото на всеки от родителите в комбинация с характера на детето (темперамент, наклонности и пр.), се получава сблъсък, придружен с трудности от най-различен характер. За мен е важно като родители заедно да бъдем последователни в нещата, които усещаме, че са важни да се изграждат в детето ни в съответния сезон и възраст. Идеята не е да научим детето си как да се държи добре, но как да мисли добре (разумно, мъдро, зряло). Един малък пример - още в тази възраст се стараем да го учим да разпознава и назовава собствените си чувства, емоции, изкушения. Особено след трудна ситуация, винаги насочваме разговора към това какво има в нашето сърце. Обясняваме колко важно е да каним Светият Дух да ни помага да побеждаваме злото и да избираме доброто, след което го демонстрираме и правим заедно. Молим се, четем Божието слово, насърчаваме го с думи, с прегръдки, целувки, когато виждаме добрите действия, думи, отношение, които показва.
 
Тези неща са част от ежедневието на дома ни, като се стараем разговорите ни да са непринудени, естествени (освен ако ситуацията не изисква по-сериозно отношение и е момент на възпитание), съобразени с нивото, което той може да поеме. Детето е продукт на това, което чува и вижда. Внимателни сме какво гледаме и слушаме заедно, като думи използваме и какво мислене демонстрираме, защото това е, което то ще приеме за норма. Когато сбъркам, не се опитвам да замаскирам и оправдавам грешката си. Старая се възможно по-бързо да поискам прошка. Мисля, че един от най-силните примери е да видиш как родителят ти, който е авторитет за теб, не парадира, че винаги е прав и не оправдава неправилните си реакции.
 
Всъщност честността и интегритетът на самия родител ще утвърди авторитета му, защото децата не са глупави. Подсъзнателно те усещат, когато има разминаване в говорене и дела. Това може само да ги предизвика вътрешно да намразят и отхвърлят този двойствен стандарт. Най-тъжното е, че ако родителят постоянно оправдава себе си, децата ще презрат не само него, но най-вероятно и вярата в Бог, която той им "предлага". Сърцето на такива деца се опорочава, а представата им за Бог - изкривява. В заключение бих казала, че е важно родителят дълбоко да осъзнава, че децата са подарък от Бог, а той има привилегията да е техен настойник. Като такъв е отговорен пред Бог да се учи, да се развива и да надраства собствените си човешки (често плътски) представи за добро родителство. Това е умение, което се развива и не може да стои в застой, защото детето се променя и не само. Бог е насреща да ни учи и изгражда да бъдем добри наставници на повереното ни от Него. Като родители имаме нужда да си партнираме със Светия Дух и с духовно разпознаване, мъдрост и любов да открием най-добрия път към сърцето и съдбата на нашето дете. 
 
ЕВ: Вие служите като хвалители. Как бихте насърчили хората от вашето поколение да използват дарбите си? Кое е най-същественото в посвещението?
 
Красимир:
Вярвам, че Бог е вложил потенциал, дарби и таланти във всеки един от нас и ние имаме отговорност да ги развиваме и да бъдем верни на това, което Той ни е поверил. Когато го правим, вярвам, че Бог се удоволства и това Му носи слава. Тук не говоря само за хвалението и музиката. Когато осъзная наистина, че дарбите и потенциала ми са от Бог, това ме мотивира да ги използвам, за да Му служа без значение в каква област. Много често въпреки верността си усещам, че зациклям, стигам определени лимити и развитието ми спира. Тогава губя мотивация, но не разчитам на своите чувства. Започвам да се моля Бог да ми помага да разгърна и развия на 100% потенциала, който Той е вложил в мен. Искам да разширява пределите ми, да разчупва лимитите ми, да ми дава сила и мъдрост. Тогава започвам да преоткривам в себе си неща, които не съм виждал преди, получавам идеи и вдъхновение. Отново започвам да правя нещата със страст и желание, а не просто, защото знам, че трябва. Колкото до хвалението - музиката е само инструмент. 
 
Бог се удоволства в сърцата на хората, а музиката често им помага да отворят сърцата си към Него.  Тя не е основата на служението ми и ако беше просто заради музиката, може би нямаше да бъда част от хвалението, защото никога не съм търсил или стремял към такава изява. Когато започнах да уча и да се занимавам с музика, си казах: “Господи, защо да го правя? Едва ли ще стана най-добрият китарист, музикант, певец”. И тогава усетих как Бог ми казва: “Може да не бъдеш най-добрият музикант, но можеш да бъдеш най-добрият поклонник”. Най-добрият не в сравнение с някой друг човек, а най-добрият спрямо това, което Бог е вложил в мен и ме е направил да бъда. Бог иска ние да бъдем най-добрата версия на себе си, според Неговите мисли и план за нас. Тези Негови думи към мен и до днес ми помагат да съм фокусиран на Него и да давам най-доброто от себе си, за да прославям Името Му. В обобщение бих казал, че за да останеш посветен на нещо, най-важни са верността, молитвата, чуването на Божия глас, уповаването на Неговите думи, а не на твоите чувства. А Той е верен винаги!
 
Преслава:
Хвалението е само част от моето служение пред Бог. Да, то е важна част, в която инвестирам от времето, уменията, от себе си и се старая да се развивам. Бог заслужава да Му служим с превъзходен дух. Също така бдя над сърцето си служението (под каквато и да било форма) да не се превърне в моя идентичност, в нещото, което ми носи стойност и ме определя. Поклонението и служенето нямат нищо общо с платформата, сцената или музиката. Бог е вложил сила, влияние и красота в музиката като изкуство. Чрез нея душата и емоциите се свързват с Бога и ние Го преживяваме. Това става както индивидуално, в личното ни време с Него, така и в контекста на общото събрание като дом и семейство. Обаче служенето и поклонението отиват и отвъд, засягайки всяка наша частица, цялостната личност. На първо място прославям Бог с това, което съм, а не с това, което правя. Нещата, които върша за Него, би следвало да са плод или продукт на отношението ми към и с Него.
 
Бих насърчила всеки човек, на всяка възраст, независимо от колко време е част от църква, да намери начин да помага, да служи, да съдейства за Божиите цели на дома, в който Бог го е поставил. Не става въпрос: "Какви са моите таланти и дарби и как аз да бъда забелязан?, а: "Как, Боже, да бъда полезен в Твоя дом? Как да послужа на Твоя народ?" Колкото повече служиш, помагаш и чистосърдечно влагаш силата, ума, интелекта, душата, въображението, уменията си там, където са те поканили и казали, че имат нужда от теб, толкова повече Бог може да разкрие талантите и дарбите в теб. Верността е едно от най-ценните качества в очите на Бог. В словото Си Той казва, че един ден във вечността ще ни посрещне с думите:  "Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Матей 25:21). 
 
В очите на хората признак за успешен служител може да е харизмата, начинът на говорене, излъчването, но Бог мери сърцата ни с други стандарти и везни. Едно от качествата, които търси в нас, е вярност. Когато си верен на чуждото, на малкото, Бог изгражда в теб твърдост, характер и интегритет. Когато настъпи време да бъдеш настойник на "твоето" или "голямото", пътя, който си извървял и цената, която си платил, ще те държат смирен и земен. Бързото промотиране, бързите резултати, потоянното търсене на удобното, лесното, публичното и своето, е сигурен път към гордост, арогантност, липса на покорство, тотално непознаване на Божието сърце, а тези неща довеждат след себе си падение.  
 
Моля, споделете лично послание за читателите на Евангелски вестник по повод Седмицата на брака!
 
Красимир:
Бих искал да насърча читателите със следното: ако срещат трудности, да не губят доверието си в Бог. Когато Той е основата на взаимоотношенията ни и даваме място на Неговото присъствие, на Неговия Дух да работи в нас и чрез нас към партньора ни, живот започва да се излива в брака ни, идва освежаване, идва изцеление, идва благословение. Трудности и предизвикателства винаги ще има, но Бог е по-голям и велик от всичко! Тройното въже не се къса лесно! Обичайте се, прощавайте си, отделяйте специално време един за друг, забавлявайте се заедно и не се вземайте твърде на сериозно.
 
Преслава:
Бих искала да насърча всеки читател със следните стихове, които са моя молитва и копнеж:
"Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух." Псалми 51:10‭-‬11
 
Нищо от онова, което Бог има за мен и теб не може да се случи извън Неговото присъствие. Исус Христос не дойде, за да създаде поредната религия, метод, формула за благочестив живот (било то за брака ни, за възпитанието на децата, за служение и т.н.). Той дойде, за да строши хомота на греха в живота ни и да ни възкреси за нов живот с Него. Благославям всеки един в предстоящите месеци да бъде освежен от Божията благодат и изливаща се любов, защото без лично общение с Него, без Неговото помазание в живота ни, не бихме имали авторитет и сила да извършим каквото и да било, което да отекне и остави следа в духовния или естествен свят. Неговото присъствие променя всичко и дава небесно съдържание на думите и делата ни.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg