Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Последните дни - светлият ангел

Main Pic
Публикувана: 05.03.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 664
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
И като каза това, пръв застана срещу огъня. Но какво да види? Огънят изчезваше, а преди да беше изчезнал съвсем, от него излезе един светъл ангел. Като се огледа добре Пътникът видя, че и Змеят беше изчезнал. Ангелът и Пътникът бяха в голяма близост. Останалите стояха отдалеч и не мърдаха от местата си. Тогава Ангелът отвори устата си и каза: „Ако ми се покориш, ще ти помогна да станеш много голяма личност. Не само в политиката, но и във всичко останало. Ще ти дам слава и власт над хората. Покори ми се и върни тези пътници обратно по пътя. Аз съм Божий пратеник и на мене Агнето възложи задачата да те възнаградя за твоето послушание.”
 
Замислен Пътникът отговори: „Но как е възможно това? Връщайки се назад ние никога не ще пристигнем в Невидимия Град Ерусалим. Защо Агнето иска да се върнем назад?”
 
Ангелът: „Вие не знаете за намеренията на Агнето. Той ще ви потърси. Освен това, една от причините да се върнете назад, е, че непрекъснато пътувайки, нямате време да се грижите за вдовицата и сирачето, и въобще не сте в състояние да вършите някакви социални дейности. Агнето ми каза да те направя много богат в случай, че послушаш гласа ми. Ще ти помогна в търговията и бизнеса. Ще станеш най-прочутият и преуспял бизнесмен. Ще ти построя големи хамбари, така щото ще има къде да събереш натрупаните от теб блага за много години. Всичко това ще ти дам, ако върнеш тези пътници назад, а заедно с тях да се върнеш и ти.”
 
Пътникът: „Наистина човек не трябва да бъде зависим от пари, храна или облекло, служейки на Исус, но за какво ми са тези пари и хамбари. Нали много скоро целият свят ще бъде разрушен. Твоите думи започнаха да ме съмняват...”
 
Ангелът го прекъсна и каза: „Нима не разбираш? Знаеш ли какъв шанс изпускаш? Приемеш ли всичко това, малки и големи ще ти се покланят и ще те боготворят...”
 
Думата беше на устата му, когато Пътникът каза: „Ти не си Божий пратеник. Ти си самият Змей, защото Божиите пратеници отдават славата на Агнето, а ти поиска аз да ти повярвам и да те послушам и да стана една мерзост.”
 
Като каза това, с голяма сила и ревност за Бога, Пътникът се приближи до Змея и го прободе с меча си. Змеят, като изпищя, изчезна пред очите им. Тогава Пътникът се приближи при останалите и каза: „Братя, много трябва да внимаваме, защото живеем вече в такива времена, в които сатана се преправя на светъл ангел.4 Братя, бъдете будни и не се продавайте за нищо на света.”
 
След тези думи на Пътника, станаха и продължиха пътя си. Докато вървяха, чуха глас да вика подир тях. Като се вгледаха внимателно, откриха, че това е Издръжлив. Приближавайки се, видяха рани по цялото му тяло. Тогава Пътникът каза: „Брате, какво се случи с теб и защо ги няма Мъченик за Христа и Страдалец за Христа, Лукав и Лицемерен?
 
Издръжлив: „О, да знаете, братя, след като започнахме да бягаме, се скрихме зад една стена, но не подозирахме изобщо Лукав и Лицемерен. Те двамата ни предадоха, а сами те се присъединиха към гонителите. Връзвайки ръцете ни, а на някои и нозете, ни заведоха в една голяма сграда. Това бе Сградата на мъките. Тя има шестстотин шейсет и шест стаи. Във всяка една от стаите стояха по един цар и един управител. Ох, чувствам болка.”
 
След тези думи Издръжлив поради болката, която изпитваше. Тогава Пътникът каза: „Братя, не можем да тръгнем, тъй като Издръжлив е в това състояние. Но може би ще е добре нашият брат Войник на Христа да вземе със себе си няколко човека и да огледа земята, след което като се върнем, ще продължим. А през това време ние ще лекуваме раните на Издръжлив, а той пък ще ни доразкаже какво се е случило.”
 
Издръжлив: „Да, братя, ще ви доразкажа. Тези, които ни заведоха в тази сграда, ни казаха, че трябва да минем на разпит през всички стаи, след което техният господар щял да реши какво да прави с нас. Влизайки в първата стая, видяхме един цар, чието име бе Фалшив. До него стоеше управител, който носеше името Демон. Първият въпрос, който Фалшив ни зададе бе, къде крием вярата си. Той искаше от нас да му дадем вярата си. Като отказахме Демон стана и започна да ни претърсва. При претърсването чувствахме страшна болка. Близнаците едва издържаха на болката, но не дадоха вярата си. Като не я взеха, те се разгневиха и ни изпратиха във втората стая. Името на царя бе Лъжлив. А управителят се казваше Бяс.
 
Царят започна да ни лъже, че щял да ни пусне, а пък управителят като скочи върху нас, се опитваше да изтръгне силата ни да служим на Агнето. Но и тези двама не успяха, затова ни ипратиха в следващата стая. Там стоеше един цар, който се опитваше да имитира Агнето. Името му бе Имитатор. Неговият управител се казваше Мамон. Имитатор мълчеше, а Мамон искаше от нас да му дадем любовта, която крием за Агнето. И този път стояхме непоклатими независимо болката. Виждайки това ни оставиха сами в стаята, за да отидат и да докладват на Змея за нашата непоклатимост. Аз се освободих през това време и се опитах да освободя и братята. По това време вратата се отвори и докато царят влезе, аз се промуших през средата и избягах. Чух само как Змеят издаде заповед да отворят портите на ада срещу мен, но слава Богу издържах и сега съм помежду вас. Страдалец за Христа и Мъченик за Христа останаха в страдания и мъки заради Агнето, за което знам, че Той ще ги възнагради.”
 
След тези думи Издръжлив заплака за братята. Разказът беше доста дълъг, а Войник за Христа и другите все още ги нямаше. Обаче хубавото в този момент бе, че раните на Издръжлив зараснаха.
 
Докато чакаха, Послушен на Бога каза: „Братя, да възпеем Агнето.” И те всички гръмогласно, като един запяха: „Достойно, достойно е Агнето.”5 По време на пеенето дойде силен глас от небето, който каза: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката ми.”6
 
Гласът даде нови сили на всички. Тогава Пътникът каза: „Братя, за съжаление сме свикнали повече да се оплакваме, отколкото да възпяваме Агнето. Дано да си изградим навика повече да се покланяме Нему.”
 
След това добави: „Доста време вече ги няма нашите братя. Много се забавиха и това ме притеснява. Станете да вървим и да ги търсим.”
 
И така те, тръгнаха да търсят Войник на Христа и останалите братя, които бяха с него. След доста търсене и умора, не можеха повече да чакат и затова продължиха пътя си, да не би да закъснеят за сватбата на Небесният Младоженец. Пътя водеше към една река. Името и бе Реката на несгодите. Бавно вървяха и приближаваха към нея. Преди да я прекосят, чуха гласове зад себе си. Това беше Войник на Христа и останалите. Започнаха да разговорят.
 
Пътникът: „Защо се забавихте и къде бяхте? Ние ви търсехме.
 
Войник на Христа: „Отбихме се вляво по пътя и вместо да съглеждаме земята, нашето любопитство ни заведе в места, за които ще говорим, ако има време. Ние се върнахме и ви търсихме на старото място, но като видяхме, че ви няма, разбрахме, че сте тръгнали. Тогава започнахме по-усилено да вървим и ви настигнахме, и то навреме.”
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg