За или против въвличането на деца в шоуто Big Brother Family

Габриела Николова, 10.03.2010



Какво накара над 130 неправителствени организации да предприемат кампания против въвличането на деца в поредния формат на шоуто Big Brother? Какви са опасностите за детската психика и кой трябва да поеме отговорност?

Потърсихме отговорите от Димо Димов (сдружение „Самаряни“), който е и един от инициаторите на настоящата кампания.

Основната грижа на сдружението е насочена към децата. Това ли ви мотивира и днес да бъдете един от инициаторите на кампанията против въвличането на деца в Big Brother?

Децата винаги са били във фокуса на вниманието на нашето сдружение, също така те са обект на нашата грижа, както и на всички социални работници, които са присъединени към организацията.

В световен мащаб точно такъв вид формат на шоуто като че ли за пръв път ще се прави – точно така, както са го замислили продуцентите в България. Вероятно това е възможно, защото, изглежда, че в нашата страна чувствителността на обществото, а вероятно и на институциите към правата на децата не е на онази висота, на която трябва да бъде.

В повечето големи градове се проведе пресконференция на тази тема, която беше оскъдно отразена в медиите. Какво ще предприемете оттук нататък?

Пресконференцията беше един от етапите на нашия протест, възможност да кажем на обществото, че мястото на децата не е в това предаване. С тази пресконференция искахме да тестваме чувствителността на обществото, медиите и вероятно най-големият тест ще бъде за институциите в тази държава. Именно те имат пряк ангажимент към спазването правата на децата, на техните свободи, предоставянето на закрила и подкрепа, когато има потенциален риск.

Смятам, че като цяло повечето хора са против Big Brother и шоуто като такова. Какво кара участниците да се подлагат на такъв тип терор и манипулация?

Вероятно причините и мотивите на всеки човек са различни, но има един мотив, който е стар като света, и това е стремежът към бързо забогатяване. Това шоу дава възможност за една много голяма изява пред широка аудитория. Славата, парите, бързото забогатяване са основен мотив, който изпъква при желанието за участие в такова предаване. Тук и притесненията ни са още по-големи, защото достигането на тази цел, както и да я наречем ние, този път ще бъде платена с участието на деца. Това е своеобразна форма на експлоатация на децата.

Преди години в Стара Загора имахме кампания, насочена против използването на бебета и малки деца за просия. На пръв поглед това трябва да събуди съчувствие у хората, но всъщност зад него стои един голям социален проблем – използването на деца и тяхното подлагане на неподходящи условия. В малко по-осъвременен и лъскав вид виждаме това и в предстоящото предаване. Нямаме дете, което стои на тротоара с майка си и проси, но то е в студиото – следено от десетки камери и микрофони.

Като общество имаме своята отговорност да изкажем мнението си ясно и недвусмислено. Има други държави (като Гърция), в които обществото категорично е заявило, че не желае да се излъчват подобни формати. Няма причина ние като гражданско общество да не можем да направим същото.

Има ли хора, които ви казват, че нарушавате правата на човека, тъй като отговорността за всяко дете носи неговият родител – той решава какво да прави с него?

Родителите носят отговорност, но това не означава, че те не могат да бъдат предупредени за явните рискове, които крият техните действия. Очевидно е, че влизането на деца в предаването крие много рискове. Не е необходимо да бъдем експерти или опитни специалисти, за да усетим инстинктивно отвътре, че там могат да се случат неща, които никой сценарий не може да предвиди, още повече че самото предаване не разчита на сценарий, а на моментните реакции на хората. Както знаем от досега излъчените предавания, тези реакции са много непредвидими, в тях има твърде много рискове, има сцени на насилие, сцени на прекомерна употреба на алкохол. Когато хората са поставени в такъв тип изолирана, неестествена среда, всичко това се проектира с още по-голяма сила.

Разкажете ни накратко за сдружение „Самаряни“. Вие сте един от основателите му.

Започнахме още преди 10 години. Аз и други мои приятели бяхме студенти по богословие. Преди да стартираме самата дейност, бяхме вдъхновени от един предмет, който изучавахме, свързан с живота на Джон Уесли, относно социалната святост. Преди да бъде богослов, по-важно за него било да помогне на децата, чиито родители са загивали в мините. По негово време е имало твърде много инциденти и е нямало кой да се грижи за сираците. Така той е посветил първо живота си, а после и богословието си на това, че истинската святост е да помогнеш на този, който не може да си помогне сам. За съжаление в неговия живот той описва редица тежки ситуации, в които поради лошите условия на живот, в които децата са живеели, някои са издъхвали в ръцете му.

Имате ли подобни случаи във вашата практика?

През тези 10 години имаме най-много опит с деца на улицата. Имахме настанени няколко деца, които бяха братчета и сестричета – те бяха без майка, а бащата беше в затвора. Точно в този период бащата излезе от затвора и една вечер се прибира вкъщи и започва безпощадна сеч с остър железен предмет. Две от децата бяха посечени. Ние бяхме много привързани към тези деца и всички страшно трудно приехме тяхната загуба.

Цялото интервю можете да видите тук

« назад