Четвъртък, 18.04.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Как скръбта се обръща на радост

Main Pic
Публикувана: 24.05.2023
Автор: Пеги Бонова
Прочетена: 676
Коментари: 0
Много отдавна, в самото начало, Бог създаде цялата вселена - с небе и земя, с неизменен цикъл на ден и нощ, управляван от небесни светила, с небе, води и суша, обитавани от птици, риби, животни и растения. В края на този великолепен творчески размах „Бог създаде човека по Своя образ - мъж и жена.“ Тяхната задача беше да управляват - в най-добрия смисъл на думата - да изучават, облагородяват и полагат грижи за всички обитатели на тази земя. И за да не се чудят как стават тези неща, за човешката двойка беше приготвен нагледен урок как трябва да изглежда земята под тяхната грижа. „Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.“
 
Всички знаем как идилията бързо се развали, човеците смениха посоката и загубиха градината - Царство. У тях остана горчивината от загубата и надеждата от Божието обещание да изработи план за поправка на грешката. В продължение на хиляди години Творението престана да бъде Небесна територия. Животът вече не беше блажен. Истинската светлина вече не осветяваше целия свят, тук-там, като малки семенца, снопчета от тази светлина се проявяха последователно и бавно, но сигурно подготвяха спасителен план.  
 
До момента на едно ново Начало.
 
 „Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." (Йоан 1)
 
Йоан Кръстител, Исус и учениците - всички започнаха да проповядват голямата новина: „Небесното царство наближи“. Най-накрая идваше изпълнението на Големия Спасителен План. Само дето никой, освен Спасителят, не знаеше колко скъпо струваше изпълнението му.
 
Христос беше Семето, Което Сеячът пося в нашата земя - тази, която до този момент беше изгубила статута на Божие царство. На пътеките семето беше кълвано и тъпкано, между камъните и плевелите беше задушавано.  Но в добрата почва беше малко по-различно. Там също имаше страдание.  Защото в добрата почва се умира. В нея заравят семето дълбоко. Но в добрата почва страданието дава живот. Жертвата не е напразна. Там, в добрата почва, стана развръзката на спасителния план.
 
Христос пострада, умря и бе погребан. Но възкръсна! Победи смъртта. Отвори страницата на Новото творение и пътя за възвръщане на Божието царство. Оставаше една предпоследна крачка (Възкресението бе достатъчно, за да повярват и да Го последват всичките Му ученици),  но Възнесението беше онази стъпка от спасителния план, с която учениците Му получаваме интимната връзка и подкрепа на Светия Дух и виждаме изпълнението на конкретни Христови пророчества - ние често ги наричаме Блаженства, но те са структурен модел, механизми на самата Божия реалност.
 
 С Възнесението се изпълни:
 
-  Блаженството на Бедния по дух.  Христос, Който остави небесния трон и слава и слезе най-долу - в нищета, в унижение, в страдание и накрая смърт, спечели отново териториите за Небесното царство.
 
Блаженството на Скърбящия Исус, Който плака за Своите, изтърпя унижения и мъчения, кръстна смърт, но получи най-голямата възможна утеха - „Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.“
 
- Блаженството на Кроткия, Който дума не обели, като Агне на заколение. Той наследи земята - новата земя и новото небе. И направи нас сънаследници с Него.
 
- Блаженството на това, че Гладът и Жаждата за правда бяха напълно утолени. Справедливостта беше удовлетворена, защото Той понесе наказанието за падението на всеки от нас. Любовта беше удовлетворена, защото Той отвори път за възстановяване на връзката между Бога и човека - за общуването им лице в лице - както в Едемската градина.
 
- Блаженството на Милостивия, Който сега стои като Застъпник за човеците пред Отец. Милостивият заслужи правото да предоставя милост на човеците.
 
- Блаженството на Чистия по сърце - Той си върна святата привилегия отново да вижда Баща Си лице в лице.
 
- Блаженството на Миротвореца – Единственият Божий син извоюва правото да приютява в лоното на Баща Си още синове и дъщери. Единственото Дете доведе в семейство Си деца, безчетни като звездите в небето.
 
- Блаженството на Гонения за правдата - Човекът, у Когото Пилат и земният съд не намериха никаква вина, Човекът, Когото осъдиха не заради престъпление, а заради добрината Му, сега държи в ръцете Си цялото Царство. Тук Му сложиха трънен венец, в Небето Му върнаха Короната.
 
- Онзи, Когото хулеха, гонеха, клеветеха, мъчиха и убиха, сега се радва и се весели. Защото отвори Небесата за нас, защото в ръцете Си държи дарове и награди за Своите - спасение и осиновление. За онези, които преди нямаха дом, Той се възнесе, за да им приготви място.
 
Книгите на Марк и Лука разказват накратко за Възнесението. Но каквото казват има силата на космически взрив. Царят даде пълномощия и авторитет на Своите Си:
 
„Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“
 
Задачата на Христовите последователи беше ясна - да станат Сеячи на Словото и да Го засеят до краищата на земята. Времето за изграждане на красивата Градина - Царство започна отново. „И те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.“ Лука разказва за тяхната „голяма радост“, за това как „хвалеха и благославяха Бога.“ 
 
Този път раздялата с Христос не ги натъжи, а ги възрадва. Възкресението и Възнесението разтвориха воалите на реалността и направиха най-важното видимо. Божието царство не просто наближи, то вече беше тук. 
 
А онези, които следват възкръсналия и възнесения Христос вършат своята част от спасителния план и сеят Семето усърдно, с радост и очакване на финалната развръзка.  Защото „Този Исус, Който се възнесе на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.“
 
В началото беше Словото.
 
Когато То се върне така, както Го видяхме да се възнася, най-после ще настъпи истинското начало на всичко.
 
Блажени онези, които имат дял в Началото.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg